Как се търси апартамент под наем

След няколко последователни пристъпа на самостоятелност и ентусиазъм постепенно стигнах до убеждението, че на всяка цена трябва да си намеря апартамент под наем – двустаен, по възможност полуобзаведен, на що-годе прилично място.

Още след първия ден на активно търсене стана ясно, че няма да е на всяка цена, защото това, което първоначално ми изглеждаше идеално (ново или ремонтирано жилище близо до метрото или в центъра, с неизпопадали плочки в банята, с работещи електроуреди в кухнята и с нормални хазяи), се предлага на цена от 300-400 евро. След като любезно ме осведомиха, че ако реша да си позволя подобен апартамент, трябва да извадя въпросната сума, умножена по две (депозита) плюс още около 200 евро (за агенцията за недвижими имоти), бързо се отказах от план А и се пренасочих към резервния Б.

План Б включваше няколко огледа в Западен парк и Люлин. В Западен парк, казах си, не е толкова лошо, сравнително близо е до центъра, до парка, до големи магазини... Но не достатъчно близо за агентката, която ми препоръча апартамент там, защото просто отказа да се яви на срещата. За нея разбирам, но за жената (частно лице), живуща във втория гореспоменат квартал, не можах да проумея защо отказа да ме удостои с развеждане из недвижимата собственост, която бях решила да обитавам. Три минути след часа, за който се бяхме уговорили, тя ми позвъни с извинението, че в момента вали и не й е удобно да ме види.

Търпеливо изчаках времето да се пооправи преди отново да тръгна на огледи. Докато чаках, влизах за втори, за трети и за четвърти път в сайтовете за имоти, за да установя, че същите обяви, за които преди седмица по телефона ми бяха казали, че вече не са актуални, надлежно стоят в списъка с най-нови оферти. Започнах да купувам вестници с обяви, като се надявах да не попадна на същата агенция, с която осъществих първия си оглед (все пак имаше един успешно състоял се), тъй като останах с впечатлението, че работещите там са:

- или болезнено привързани към моята особа, за което съдя по средно трите на брой телефонни обаждания дневно от тяхна страна, за да ми обяснят колко съм им симпатична и къде се продават нови къщи или се дават под наем недостроени апартаменти;

- или ужасно обидени от факта, че се налага да видя целия апартамент преди да платя и да се нанеса в него, още повече че сме се изкачвали цели пет етажа по вити тесни стълби, за да се доберем до него, а някои от нас вече на са толкова млади и не търчат като луди и освен това в момента работят, а не се забавляват.

За щастие, когато позвъних в отговор на поредната обява, агенцията беше друга. На срещата дойде много приятна, мила и усмихната жена и допусна грешката да ме успокои и предразположи. Грешка – защото при разговора с хазяите всякакво желание за следващ контакт с тях тотално се изпари. „Вие не изглеждате много благонадеждно“, „Работите ли?“, „Всъщност дали ще можете да си плащате наема; само да закъснеете и с един ден, с един час с някоя сметка, ще ви изхвърлим моментално“. „А и тези детски легълца не можем да ги махнем – когато родите, ще се радвате, че са тук“.

Обясних набързо, че въпреки пропадналия си вид ще продължа да търся апартамент (друг!), че няма да раждам деца (две!), за да им запълня интериора, и си тръгнах, отправяйки мила усмивка към милата агентка.

Стана ясно, че няма никакво значение колко са любезни от агенциите и никакво впечатление не ми направи поредната нервна представителка на недвижимия бранш, с която се срещнах няколко дни по-късно. Тя пък като по чудо ме заведе на място, което харесах и което реших да видя отново. Това я разяри. „Не можете да гледате пак, аз имам и друга работа, не може!“. Упорито и самоотвержено, пренебрегвайки яростните й викове, се заизкачвах отново по стълбите с надеждата прибралата се преди минути хазяйка да чуе шумотевицата и да се покаже. Надеждите ми се сбъднаха и всичко приключи благополучно, бях спасена, разбрахме се със собственичката, уговорихме се за плащане на следващия ден, но все пак ми беше отмъстено. От агенцията ми се обадиха няколко часа преди срещата с ултиматума: „Парите веднага или никога!“, но имах късмета да ги изненадам със съобщението, че веднага ми е напълно удобно, защо да чакаме до довечера, сега дори е много по-добре... И след множество перипетии си наех апартамент. Със сигурност скоро няма да се престраша отново да се местя...