Маркус Шулц отново с безкомпромисен транс

Транс културата претърпя невероятни изменения в последните години, може би повече от всеки друг жанр.
Преди близо пет години тя навлизаше в най-силния си период, конкуренцията между гигантите Тиесто и Армин ван Бюрен раждаше нови и нови висоти в продукциите, а тогава все още новите имена като Гарет Емъри (Gareth Emery), Dash Berlin, Richard Durrand, старите динозаври като Пол ван Дайк, Маркус Шулц и Фери Корстън (Ferry Corsten) допълваха палитрата от звучене на много високо ниво, което завладя денс сцената.

Трансът успя да процъфти изненадващо като водещ стил от 2008 до 2010 година и вече модерните класики като Tuvan и For An Angel се въртяха усилено дори по комерсиалните телевизии.

С оттеглянето на Тиесто от транс звученето, Армин се утвърди като основен водач на транс културата и успя да издигне кариерата си много високо, като беше избран за DJ N1 в света рекордните четири пъти. Правеше нечувани гигове по цял свят и привлече под крилото си повечето млади продуценти.

Възходът продължи, но само до един момент, когато Бюрен се поизчерпа откъм новости в своите продукции.
И макар че той все още е водещото име на транс сцената, то едно друго име като че ли носи най-свежия полъх за този поизпаднал в криза стил.

В последните две години, както с компилациите си, така и с продукциите си, Маркус Шулц постоянно успява да ни убеди, че трансът не е мъртъв, като продължава да предоставя ново, дълбоко и пленяващо звучене, каквото имаше тази музика преди време.

Албумът Scream едва ли може по някакъв начин да изненада познаващите стила му. Това е абсолютно типичният Маркус, който реди мечтателни и дълбоки тракове като началното Loops & Tings или бруталното Triotonic с Elevation и KnoMha.

Акцентът обаче пада върху вокалните, докосващи душата парчета, които в един миг са бушуваща буря от звуци, а в следващата трепетни балади.

Такива са голяма част от хитово звучащите продукции в Scream – Nothing Without Me с Ana Diaz, Love Rain Down със Seri, Carry On с Jaren, Tempted със Sarah Howells.

Трябва да признаем, че 11 вокални от общо 19 трака идва малко в повече за проект на Шулц – властелина на тъмните, дълбоки мелодии и звуци и това е единствената ни критика към този албум.

С бижута като Deep In The Night с участието на Fiora и Sing Me Back To Life с невероятната Aruna обаче холандецът ни убеждава защо именно са толкова стойностни тези парчета и ще му простим, дори да е прекалил леко с тях.

Истински музикални бомби в стила на диджея обаче са два инструментала – надъхващото и изпълнено с енергия Soul Seeking и безкрайно красивата феерия от звуци Don`t Leave Until The Sunrise.

Сред мъжките вокални парчета ще отличим Absolution, за чиято сила заслуга нямат толкова вокалите, колкото перфектната им комбинация с мечтателната мелодия.

От заглавното Scream очаквахме малко повече, но най-вероятно с времето и то ще се утвърди.

Разбира се, основният коз на албума е безумно силното Digital Madness, което побърка транс феновете още с излизането си преди месеци, а ако транс музиката сега беше още в топ годините си, то щеше да се върти навсякъде. Албумът предлага в своята дигитална версия и четири бонус трака, сред които са и заслужаващите внимание парчета с големите Dennis Shepеrd и Arnej.

Scream е един от много силните електронни албуми на 2012. Единственото, което го разделя от максималната оценка, е фактът, че Markus е доказал с легендарните си хитове като Do You Dream, The New World, Perception и други, че може и повече.