След по-малко от десет дни в Съединените щати предстоят президентски избори, които ще бъдат едни от най-значимите в историята на страната, предопределяйки бъдещето на няколко следващи поколения. Един срещу друг се изправят двама лидери, символизиращи противоположности – Барак Обама и Мит Ромни.
Всеки от тях има своя визия за решение на проблемите на страната, започвайки от дългове, данъци и безработица и стигайки до еднополови бракове, аборти и генетични изследвания. Погледнато по-мащабно обаче, цялостното положение на Америка не е добро. Дълговете на страната нарастват, а дефицитът за трета поредна година не е падал под 1 трилион долара. Безработицата продължава да варира над 8 процента по официалната статистика, а социалната система на страната дава дефекти. Въпроси като енергийна независимост, данъчно облагане и реформа в образованието и здравеопазването са от жизненоважно значение...
И ето двамата кандидати дебатират. Обсъждат идеи. Излагат предложения и имат висококвалифицирани специалисти в своите екипи. Един дребен гаф може на наклони везните в неправилната посока, а обществото не спи. На фона на това се оформя тяхната реторика и проличават техните платформи, което води до по-лесното им разграничаване в политическия спектър.
Нека започнем с Барак Обама.
Когато спечели изборите през 2008 г. Обама се превърна в съвременния образ на американската левица. Връщайки се назад във времето, той изкара на дневен ред идеите на хора като Франклин Делано Рузвелт и Джон Мейнард Кейнс като отправна точка за правилната посока за развитие на Америка и зае позиции, които го превърнаха в един вид „месия“ за демократите. Най-общо Обама може да бъде описан като етатист. Той вярва в силната намеса на държавата в икономиката, преразпределнието на богатства и голямото правителство. Един от инструментите му в тази насока е здравната реформа, която няма прецедент в американската история. По време на първия си мандат Обама също така приложи множество комплексни мерки с цел да бъде регулирана финансовата индустрия, сред които бе създаването на т.н. Consumer Financial Protection Agency(основната идея принадлежи на професора от Харвард Елизабет Уорън) и прокарването на закони като Dodd-Frank, които се явяват най-мащабните финансови реформи от времето на Голямата депресия. Използвайки държавни средства той се опита да стимулира различни сектори на икономиката, инвестира пари в зелена енергия(много от тези инвестиции завършиха с фиаско) и сложи край на войната в Ирак. Във външната политика Обама се показа като много по-умерен от своя предшественик Буш-младши и по-склонен към дипломация и преговори със страни, които традиционно са настроени против Америка. Това му спечели адмирациите на хора като Уго Чавес, но доведе до истински разбой в отношенията на САЩ с нейните съюзници, главно в лицето на Израел. Не бива да се пропуска и горчивия опит на от „арабската пролет“ и мудните действия на американската дипломация по това време, чиито последствия вече взеха първите жертви(атаката над американското посолство в Бенгази на 11 септември 2012 г.). Но нека обърнем вниманието си към визията, която Обама ни излага в своята кампания за Америка. Тя може да бъде описана с една проста дума – протекционизъм. След като през 2009 г. неговата администрация инвестира милиарди, за да спаси американската банкова и автомибилна индустрия, днес президентът възприема една чисто протекционистка стратегия, с цел да възстанови икономиката на Америка. Като мерки това включва данъчни превилегии за компании, които инвестират вътре в САЩ, най-вече в сектора на производството, мащабна образователна реформа и повече пари за образование, значителни инвестиции в „енергията на бъдещето“ по думите на Обама – енергия от слънце, вятър и вода, повишаването на данъците на богатите американци с цел постепенното елиминиране на дефицита и разплащането на сметките по дълга, край на войната в Афганистан, съкращаване на разходите за отбрана и инвестирането на тези средства в самата Америка.
Срещу Обама се изправя Мит Ромни, успешен бизнесмен, бивш губернатор на Масачузетс и надеждата на Републиканската партия за победа в тези избори. Самият Ромни излиза с план, който на места коренно се различава от този на президента, докато на други целите им съвпадат, въпреки че ще бъдат преследвани с различни средства и методи. Като за начало Мит Ромни издига много по-силен глас за енергийна независимост от Обама, облягайки се на успехите на частния сектор в това направление през послените няколко години(САЩ са на път да станат първи в добива на газ и петрол) и на собствена пропазарна стратегия. Тя включва ефективна дерегулация на енергийния сектор, рязко увеличаване на достъпа за добив нефт и газ върху федерални земи, изграждане на петролопровода Keystone от Канада, различни облекчения за добива на въглища и създаване на ефективна законодателна рамка за развитието на „алтернативната енергия“. Ромни също така планира реформа в образованието, която да гарантира по-ефективно средно образование и да направи висшето още по-достъпно с цел американската работна сила да бъде най-конкурентноспособна в света. Силен акцент се поставя и на професионалното обучение на кадрите, както и на привличането на талантлив човешки капитал от чужбина.
По въпроса за данъците Мит Ромни планира данъчна реформа, която да опрости системата на облагане в САЩ, да затвори различните видове дедукции и дегорации за богатите американци и да даде данъчни преференции на хората със среден доход. Сред плановете му влизат отмяната на различни закони като Sarbanes-Oxley и Dodd-Frank. Също така той мисли да отмени здравната реформа на Обама, която налага 21 нови данъка на американците, най-голямата част от които, ще ударят доходите на средната класа. Един от най-важните аспекти в програмата на Ромни е не протекционизма, а развитието на свободната търговия и свободните икономически зони.
Първоначално той смята да се справи с нечестните търговски практики на страни като Китай и да се насочи към укрепването на свободната търговия със страните от Латинска Америка. Също така той смята да отвори американските пазари към света и да работи по един грандиозен проект за икономическа зона с името на Роналд Рейгън, която да укрепи свободното предприемачество по света. По въпросите на бюджета Ромни се ориентира към прокарването на балансиран бюджет и рязкото намаляване на бюджетните разходи – прокарване на бюджета на Пол Раян, първоначално ударно намаляване на държавните разходи с 5 процента, а впоследствие ограничаването им до стойност под 20 процента от американското БВП, прехвърляне на държавни програми от федерално на щатско ниво, приватизации, закриване на агенции, мащабна реформа в социалната сфера(Medicare, Medicaid, Social Security) и др. Като представител на десницата
Ромни не смята да прави значителни съкращения в разходите за отбрана(освен тези предвидени от бюджета на Раян) и дори постепенно се ориентира към нови инвестиции в това направление. В сферата на външната политика той смята да възстанови близките отношения с традиционните съюзници на Америка като Израел, да даде цялостна концепция на отношенията с Европа, да покаже, че САЩ няма да остави Русия и Китай да вилнеят, да ограничи влиянието на ислямистките сили в Близкия Изток като Иран, Турция и новият режим в Египет и ще координира американското изтегляне от Афганистан на базата на готовността на афганистанската армия за собствени действия след проключването на обучението й в края на 2014 г. Ромни също така се насочва към основни стратегически партьорства, които целят да гарантират националната сигурност на Америка, и които не позволяват на страни като Иран да дестабилизарат цели региони.
На 6 ноември тази година Америка ще реши по кой път да поеме – този на Обама или този на Ромни. Всеки от двата би имал огромно отражение не само върху развитието на Америка, но и върху общото положение в света, международнотата икономика, сигурност и политика. В един глобален свят като този, в който живеем, промените в една велика сила не могат да не окажат ефект върху всички останали. Последствията от евентуалната победа на Обама или Ромни могат да бъдат пресметнати в краткосрочен и дългосрочен план без особено усилие, но това вече зависи от индивидуалната преценка и възгледи на всеки един от нас и най-вече – от неговите политически предпочитания и интерес към една или друга идеология. А какво ще става след изборите на 6-ти ноември? Е, бъдещето ще покаже...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Кадър на деня за 21 юни
Иран прекрати преговорите със САЩ след заплахите на Тръмп
САЩ засилват икономическата си война, но враговете не трепват
Енергийният преход на Китай сега зависи от декарбонизацията на промишлеността
Stellantis, Wayve Technologies и Uber се обединяват за масово навлизане на роботизирани таксита
Иран и САЩ започнаха преговори за постоянно мирно споразумение, Тръмп заплаши с нови удари
Рецепта за тиквички с чесън и копър на тиган
Какво не знаем за траките и старите българи?
Моторист загина в Русе
Спортът по телевизията днес, 22 юни
Мачовете по телевизията днес, 22 юни
Белгия пак се издъни, Иран едва не разплака „червените дяволи“
ПО МИНУТИ: Белгия – Иран 0:0
Каспер Рууд вдигна тридневна сватба в Майорка + СНИМКИ
Ямал: Планът беше да вкарам и... да си почина
Дневен хороскоп за 22 юни, понеделник
Ястия за здраве и берекет на Еньовден
Седмичен хороскоп за 22 – 28 юни: Хубав период за Рибите
3 ритуала, които сбъдват желания на Еньовден
Таро карти за юли за всяка зодия
Италианска рецепта за паста с чесън, моцарела и салчичон
Електромобилите с голям пробег се превръщат в проблем
Какво време ни очаква в понеделник?
Обърната кола стои в канавката край Кичево вече втори ден
Приключенец ще обиколи България с "Балканче" (ВИДЕО)
Иван Иванов завърши втори на турнира в Ливърпул
Неочаквано откритие край Стоунхендж променя представите за древния монумент
Човешкият ум може да не е уникален: Учени стигнаха до необичайни заключения
След 100 години: Физици обясниха „най-голямата грешка“ на Айнщайн
С какво биха се хранили извънземните на Земята?
В Албания намериха уникално светилище на забравени богове
Откриха нов клас древни космически обекти в Млечния път