Обама срещу Ромни

След по-малко от десет дни в Съединените щати предстоят президентски избори, които ще бъдат едни от най-значимите в историята на страната, предопределяйки бъдещето на няколко следващи поколения. Един срещу друг се изправят двама лидери, символизиращи противоположности – Барак Обама и Мит Ромни.

Всеки от тях има своя визия за решение на проблемите на страната, започвайки от дългове, данъци и безработица и стигайки до еднополови бракове, аборти и генетични изследвания. Погледнато по-мащабно обаче, цялостното положение на Америка не е добро. Дълговете на страната нарастват, а дефицитът за трета поредна година не е падал под 1 трилион долара. Безработицата продължава да варира над 8 процента по официалната статистика, а социалната система на страната дава дефекти. Въпроси като енергийна независимост, данъчно облагане и реформа в образованието и здравеопазването са от жизненоважно значение...
И ето двамата кандидати дебатират. Обсъждат идеи. Излагат предложения и имат висококвалифицирани специалисти в своите екипи. Един дребен гаф може на наклони везните в неправилната посока, а обществото не спи. На фона на това се оформя тяхната реторика и проличават техните платформи, което води до по-лесното им разграничаване в политическия спектър.

Нека започнем с Барак Обама.

Когато спечели изборите през 2008 г. Обама се превърна в съвременния образ на американската левица. Връщайки се назад във времето, той изкара на дневен ред идеите на хора като Франклин Делано Рузвелт и Джон Мейнард Кейнс като отправна точка за правилната посока за развитие на Америка и зае позиции, които го превърнаха в един вид „месия“ за демократите. Най-общо Обама може да бъде описан като етатист. Той вярва в силната намеса на държавата в икономиката, преразпределнието на богатства и голямото правителство. Един от инструментите му в тази насока е здравната реформа, която няма прецедент в американската история. По време на първия си мандат Обама също така приложи множество комплексни мерки с цел да бъде регулирана финансовата индустрия, сред които бе създаването на т.н. Consumer Financial Protection Agency(основната идея принадлежи на професора от Харвард Елизабет Уорън) и прокарването на закони като Dodd-Frank, които се явяват най-мащабните финансови реформи от времето на Голямата депресия. Използвайки държавни средства той се опита да стимулира различни сектори на икономиката, инвестира пари в зелена енергия(много от тези инвестиции завършиха с фиаско) и сложи край на войната в Ирак. Във външната политика Обама се показа като много по-умерен от своя предшественик Буш-младши и по-склонен към дипломация и преговори със страни, които традиционно са настроени против Америка. Това му спечели адмирациите на хора като Уго Чавес, но доведе до истински разбой в отношенията на САЩ с нейните съюзници, главно в лицето на Израел. Не бива да се пропуска и горчивия опит на от „арабската пролет“ и мудните действия на американската дипломация по това време, чиито последствия вече взеха първите жертви(атаката над американското посолство в Бенгази на 11 септември 2012 г.). Но нека обърнем вниманието си към визията, която Обама ни излага в своята кампания за Америка. Тя може да бъде описана с една проста дума – протекционизъм. След като през 2009 г. неговата администрация инвестира милиарди, за да спаси американската банкова и автомибилна индустрия, днес президентът възприема една чисто протекционистка стратегия, с цел да възстанови икономиката на Америка. Като мерки това включва данъчни превилегии за компании, които инвестират вътре в САЩ, най-вече в сектора на производството, мащабна образователна реформа и повече пари за образование, значителни инвестиции в „енергията на бъдещето“ по думите на Обама – енергия от слънце, вятър и вода, повишаването на данъците на богатите американци с цел постепенното елиминиране на дефицита и разплащането на сметките по дълга, край на войната в Афганистан, съкращаване на разходите за отбрана и инвестирането на тези средства в самата Америка.

Срещу Обама се изправя Мит Ромни, успешен бизнесмен, бивш губернатор на Масачузетс и надеждата на Републиканската партия за победа в тези избори. Самият Ромни излиза с план, който на места коренно се различава от този на президента, докато на други целите им съвпадат, въпреки че ще бъдат преследвани с различни средства и методи. Като за начало Мит Ромни издига много по-силен глас за енергийна независимост от Обама, облягайки се на успехите на частния сектор в това направление през послените няколко години(САЩ са на път да станат първи в добива на газ и петрол) и на собствена пропазарна стратегия. Тя включва ефективна дерегулация на енергийния сектор, рязко увеличаване на достъпа за добив нефт и газ върху федерални земи, изграждане на петролопровода Keystone от Канада, различни облекчения за добива на въглища и създаване на ефективна законодателна рамка за развитието на „алтернативната енергия“. Ромни също така планира реформа в образованието, която да гарантира по-ефективно средно образование и да направи висшето още по-достъпно с цел американската работна сила да бъде най-конкурентноспособна в света. Силен акцент се поставя и на професионалното обучение на кадрите, както и на привличането на талантлив човешки капитал от чужбина.
По въпроса за данъците Мит Ромни планира данъчна реформа, която да опрости системата на облагане в САЩ, да затвори различните видове дедукции и дегорации за богатите американци и да даде данъчни преференции на хората със среден доход. Сред плановете му влизат отмяната на различни закони като Sarbanes-Oxley и Dodd-Frank. Също така той мисли да отмени здравната реформа на Обама, която налага 21 нови данъка на американците, най-голямата част от които, ще ударят доходите на средната класа. Един от най-важните аспекти в програмата на Ромни е не протекционизма, а развитието на свободната търговия и свободните икономически зони.
Първоначално той смята да се справи с нечестните търговски практики на страни като Китай и да се насочи към укрепването на свободната търговия със страните от Латинска Америка. Също така той смята да отвори американските пазари към света и да работи по един грандиозен проект за икономическа зона с името на Роналд Рейгън, която да укрепи свободното предприемачество по света. По въпросите на бюджета Ромни се ориентира към прокарването на балансиран бюджет и рязкото намаляване на бюджетните разходи – прокарване на бюджета на Пол Раян, първоначално ударно намаляване на държавните разходи с 5 процента, а впоследствие ограничаването им до стойност под 20 процента от американското БВП, прехвърляне на държавни програми от федерално на щатско ниво, приватизации, закриване на агенции, мащабна реформа в социалната сфера(Medicare, Medicaid, Social Security) и др. Като представител на десницата

Ромни не смята да прави значителни съкращения в разходите за отбрана(освен тези предвидени от бюджета на Раян) и дори постепенно се ориентира към нови инвестиции в това направление. В сферата на външната политика той смята да възстанови близките отношения с традиционните съюзници на Америка като Израел, да даде цялостна концепция на отношенията с Европа, да покаже, че САЩ няма да остави Русия и Китай да вилнеят, да ограничи влиянието на ислямистките сили в Близкия Изток като Иран, Турция и новият режим в Египет и ще координира американското изтегляне от Афганистан на базата на готовността на афганистанската армия за собствени действия след проключването на обучението й в края на 2014 г. Ромни също така се насочва към основни стратегически партьорства, които целят да гарантират националната сигурност на Америка, и които не позволяват на страни като Иран да дестабилизарат цели региони.

На 6 ноември тази година Америка ще реши по кой път да поеме – този на Обама или този на Ромни. Всеки от двата би имал огромно отражение не само върху развитието на Америка, но и върху общото положение в света, международнотата икономика, сигурност и политика. В един глобален свят като този, в който живеем, промените в една велика сила не могат да не окажат ефект върху всички останали. Последствията от евентуалната победа на Обама или Ромни могат да бъдат пресметнати в краткосрочен и дългосрочен план без особено усилие, но това вече зависи от индивидуалната преценка и възгледи на всеки един от нас и най-вече – от неговите политически предпочитания и интерес към една или друга идеология. А какво ще става след изборите на 6-ти ноември? Е, бъдещето ще покаже...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.