L'еtat,c'est moi*

И съвсем основателно – за трите години и няколко месеца на управление на това правителство усещането е, че нашият харизматичен лидер, който е близо до народа, е човекът, който отговаря за всичко. И обикновено решава нещата с едно тропване по масата.

Нека видим примерите само от тази седмица – в понеделник Бойко Борисов намери пари да захрани сметките на земеделските производители с европейските субсидии, във вторник нареди на независимия регулаторен орган ДКЕВР да свали цената на тока с 8%, а и междувременно да вземе лиценза на ЧЕЗ.

В сряда премиерът подаде оставката на правителството. Преди това обаче обясни на министрите, че е обещал да открие магистрала „Тракия“ през май, но сега вече не е негова отговорност. В четвъртък вътрешният министър Цветанов влезе малко в този тон и обясни, че през май е трябвало да бъде отворен моста между Видин и Калафат, но сега не се знае какво ще стане.

И така нататък, и така нататък – примерите са прекалено много, за да бъдат изброени. Усещането обаче е, че премиерът строи магистрали, сякаш самият той се е качил на валяка, прави градинки с лопата в ръка, ремонтира болници с мистрията в ръка, носи на гръб новото оборудване за театрите и раздава пенсии и субсидии, сякаш вади парите от своя джоб.

С други думи - L'état,c'est moi, както би казал Кралят Слънце Луи XIV...
По Конституция България е парламентарна република, с ясно разделение на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна. И за да вървят нещата не ни трябва смяна на системата – просто тя трябва да заработи, както е предвидено.

*Държавата това съм аз – израз, с който е запомнен един от кралете на Франция – Луи XIV. Той е най-дълго управляващият европейски владетел – сяда на престола едва четиригодишен и управлява до смъртта си, малко преди да навърши 77 години. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.