СУТРЕШНИ РАЗМИСЛИ 8
Докато закусвам с любимата си попара с липов чай и сирене, погледът ми попада на оставения вестник от вчера на масата. Привлича ме едно заглавие на статия, в която пишеше за сиренето. И понеже то присъства и в тази сутрешната ми закуска се заинтересувах. Зачетох се. Добре че вече свършвах с попарата. Иначе така и нямаше да мога да я доизям, след всичко което пишеше. Направо да ти се отще повече да посягаш към сиренето. И само към него ли? Изобщо, като се замислиш и прочетеш какво се пише навсякъде за храните и напитките, просто да ти мине всякакво желание да се храниш.
Може би по-добре да умреш от глад, отколкото мъчително от фаталните болести, които ще придобиеш след консумацията на такива храни и продукти. Страх да те съвземе. Но думата ми е сега за сиренето. Съдържало огромни количество растителни мазнини, консерванти и уж млечен продукт, а направен кажи речи без мляко. Там пишеше за палмовото масло и разни други още съставки, за изкуствено предизвиканото му бързо узряване и т.н. В резултат на всичко това – атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания, заради високото съдържание на наситени мастни киселини. В резултат на използването на нерафинирано палмово масло в него се съдържали канцерогенни вещества, водещи до заболяване от рак. И в края на статията: „Съветвам всички внимателно да следят какво пише на етикетите на сирената, кашкавала и другите млечни продукти.“
Питам се къде са контролните органи? Няма ли кой да следи къде какво се продава? Ние ходим в магазините да си купуваме храни и напитки, а не да четем. Четем в библиотеките. Цели фермани са изписани по опаковките на стоките и то в повечето случаи с такива дребни шрифтове, че е невъзможно да се прочете, трябва с лупа да ходим в магазините. Трябва да се наредим по щандовете и да започнем голямото четене. Освен това трябва и предварително да сме прочели вече голям обем информация за многобройните съставки в храните и напитките, за да можем компетентно да преценим кое колко е вредно за организма.
Трябва да четем и да съобразяваме, да правим изводи и заключения. Колко време ще ни е нужно за да напазаруваме, за да се информираме, за да запомним прочетеното и наученото. Сложно става, нали? А колко просто би могло да бъде, ако има намеса на компетентни органи, които да са се погрижили и да не допускат продажбата на такива стоки по магазините, за да може човек спокойно да пазарува и да се храни с удоволствие, като е сигурен в качеството на избраната от него храна.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
26. 2. 2012 г. – Троян