Аз, пушачът

     Не на маймуни, не на магарета, не на олигофрени... не знам вече на какво ни обърнаха.

      Всичко Мара втасала, само косата си не вчесала – казват старите хора,  та и нашата – всичко си оправихме в държавата, само „проблемът” с пушенето по заведенията остана.
     Е, честито ни! Вече и него го решиха! „Отвратена” е най-мекото определение на това, което чувствам в момента.
     И веднага да уточня – аз съм пушач. Заклет пушач. Пуша вече 30 години, на два пъти почти ги спрях – по време на двете ми бременности, а миналата година не пуших три месеца – колкото да кача десетина килца и пак си ги пропуших (не свалих килцата, но не за това е думата ми в момента). Така че – силно съм пристрастена към тютюна, обичам цигарите, харесва ми да пуша. Точка. 

     И категорично смятам, че едно от най-хубавите неща, които се случиха в изстрадалата ни държава беше забраната за пушене по заведенията. 

     Не, не смятам, че ми бяха нарушени основни човешки права. 

     Те бяха нарушавани, когато спазването на този закон беше въпрос на желание и възможности, а не на задължение; 

     когато в някои заведения се пушеше съвсем спокойно, но вместо пепелници се използваха керамични чашки; 

      човешките ми права се нарушават всеки път, когато катаджията се опитва да си изсмуче от пръстите някакво нарушение, за да си прибере 20-ина лв, докато покрай нас профучават очеизвадни нарушители;

      нарушават ми човешките права  псевдо-журналисти, измислени водещи и заблуждаващи реклами, които крещят в лицето ми всяка вечер;

      когато отсичат дърветата на страната ми, за да напечатат върху хартията, произведена от тях, перверзни констатации, жълти полуистини, графомански изцепки и пошли произведения с претенция за съвременна литература;

      нарушават човешките ми права ежеминутно и повсеместно наглите шофьори, дънещата от прозорците чалга; арогантните служители...

     Но не.  Когато ми се каже, че мое действие е неприятно за околните; когато отида на гости и домакините ме помолят да пуша на балкона – тогава никой не нарушава ничии права. Тогава един човек се съобразява с друг човек.  Тогава една група хора се съобразява с друга група хора.
      И нека бъдем честни – един пушач съвсем спокойно може да понесе няколко часа чист въздух. 

     А за да бъда докрай честна, ще кажа: Не ми пука дали е разрешено някъде пушенето или не. Пука ми, ако моята цигара пречи на приятелите и познатите, с които съм излязла. Пука ми, че за пореден път ни правят на маймуни и че за пореден път ще се вържем на номерата им.
     И ще се разкрещим (за пореден път) един срещу друг, ще се разделим (за пореден път) на сини и червени, на зелени и лилави, на умни и тъпи, на добри и лоши... ще се разделим. И ще се караме – достатъчно дълго, за да имат възможност онези, заради които думата „политик” става все по-мръсна, да си „срешат косите”.
     Защото всичкото Мара втасала, само законът за пушенето не оправила.