Какво правим сега?

Едно е сигурно – не искаме да създаваме легитимност на Волен. Имаме си много по-важни задачи: трябва да притискаме правителството и Народното събрание; трябва да покажем, че нямаме нищо общо с никоя от компрометираните политически сили, включително и ГЕРБ. Трябва да продължим да протестираме, както досега – успешно, изненадващо, шумно и без насилие.

Дори не съм сигурен, че трябва да минем по Раковски, защото не може един безотговорен човек да пречи на целия национален протест. Днес, вече на по-хладна глава (снощи бяхме ужасно гневни, аз също – и имаше защо) вече мисля, че можем да тръгнем от Министерския съвет към Народното събрание. Трябва да покажем пред камерите, пред полицията и пред последните наемници на АТАКА, че няма да се отклоним от маршрута, който сами сме си набелязали. И че дори не ни се налага да се бием или да чупим, за да кажем каквото искаме там, където искаме.

Не ние сме хората на насилието. Колкото и да сме гневни, колкото и да сме прави, насилието е пътят на глупаците. Дори да се наложи, то не бива да започва от нас. Затова не бива да се поддаваме на провокации – нито от страна на Сидеров, нито от страна на по-горещите глави в собствения ни протест. Нека минем успешно из целия град, че и покрай централата на псевдонационалиста като покрай малка гара – и така да му се подиграем. И толкова. Без крайности.

Някой даде добрата идея да си носим екземпляри от „Животинската ферма” на Оруел. Имам я, ще си я донеса и ще я чета. Любима книга, наистина. И много подходяща за случая. Така че – нека си носим книги, а не бутилки. Снощи можахме да се поздравим с полицаите. Нека го направим и днес.

А след като минем по Раковски и се подиграем с глупака Сидеров – какво? Да го оставим този за момент – той не е нито министър-председател, нито нищо. Той е само една кукла на конци и заслужава само малка част от вниманието ни. Ако спре да ни пука за него, утре ще е втори Яне Янев. Кой ли пък беше този...

Да идем пред централата на ГЕРБ. Защото ГЕРБ са също толкова отговорни за положението на България, колкото и новата Тройна коалиция. Дянков не беше цвете. Борисов си остава мутра. Цветанов е неописуем циник и лъжец. Тъй че – идва ред на ГЕРБ. После е разумно да продължим към КТБ и Първа инвестиционна: банките на олигарсите, чрез които стават повечето големи задкулисни игри в България. Все някога ще трябва да навестим и срамния Паметник на съветската армия. И все така – с шум, с тъпани, с книги и с вицове да продължим да протестираме ден след ден до пълно побъркване на нещастната власт.

Нека изненадаме политическата мафия, нека надминем самите себе си. Днес можем да протестираме по един маршрут, утре – по друг.

Между другото, вчера се справихме много добре, макар и да се вързахме на номер. Въпреки емоциите не се изложихме. Изложиха се само горките нещастници на Сидеров. Ние до последно бяхме в контакт с полицията, проявявахме чувство за хумор и, общо взето, си прекарахме добре. Трябва да продължим по същия начин.

Прекрасно е, че сме решителни. Можем да си позволим да бъдем и умни.