Премиерът на Люксембург: Европа да говори с Путин, а не за Путин

"Европа трябва да говори с Путин, а не за Путин", заяви премиерът на Люксембург Ксавие Бертел. Той се срещна с група журналисти в столицата след срещата на върха на ЕС миналата седмица, на която беше решено единодушно санкциите срещу Москва заради войната в Украйна да бъдат удължени с още 6 месеца.

"Не е приемливо да се анексират територии, но и само санкциите не са решение", коментира Бертел, добавяйки, че ЕС се е поставил в ситуация "само да може да задълбочава и да удължава" ограниченията.

В момента Брюксел прилага икономически и персонални санкции срещу Кремъл и неговия кръг заради войната в Източна Украйна и за анексирането на Крим, като в отговор Русия е наложила ембарго на внос на селскостопанска продукция от Европа.

Според Бертел ЕС трябва да упражни натиск и върху украинския президент Петро Порошенко да изпълни своята част от Минските споразумения, като успее да осигури прокарването им през Украинската рада.

"Ние говорим за Путин, а не с него. Трябва да седнем на масата с Русия и да търсим изход, защото ако продължаваме така, ще стигнем до замразен конфликт, което ще е кошмар", заяви Ксавие Бертел.

Той коментира и различията вътре в ЕС по прилагането на общата политика за миграцията. Европейската комисия започна през юни наказателни процедури срещу Полша, Чехия и Унгария задето отказват да приемат бежанци от Гърция и Италия по договорените в ЕС квоти.

Европейските лидери не успяха да стигнат до общоприемливо решение на срещата си на 23 юни в Брюксел.

Бертел, който се срещна с премиерите от Вишеградската група преди срещата на върха, коментира, че "има решение, което е взето и трябва да се спазва". Той предупреди, че "гъвкавата солидарност", за която центалноевропейските страни настояват, няма да е непременно добра за тях.

"Ако всеки прилага собствената си дефиниция за солидарност, тя може да се окаже различна и за структурните фондове например. По-добре е да не дискутираме какво е солидарност. В Европа получаваш, но понякога трябва и да даваш", коментира Ксавие Бертел.

По-рано Германия също направи връзка между европейското финансиране и споделяне на отговорностите по миграцията.

Вишеградската група настоява държавите, които не желаят да приемат бежанци, да бъдат освободени от това задължение, като помагат на тези, затиснати от миграционния натиск по друг начин - например като предоставят граничари или се грижат за издръжката на бежански центрове на територията на други европейски държави.

Бертел заяви, че Европа не бива да притиска до стената Вишеградската четворка, а да търси решение, подчертавайки, че намирането му ще е трудно и че наказание не е изключено.

"Вече се срещнахме, говорихме, слушахме. Сега остава да се разберем", каза Бертел.

ЕС е притиснат и от времето, тъй като се очаква наесен решение на Европейския съд по жалбите на Унгария и Словакия по задължителните квоти за разселване. След като бъде огласено, то ще бъде задължително за всички членки на ЕС.

Европейските членки се договориха през 2015 г. за разселването във вътрешността на ЕС на 160 000 бежанци от Гърция и Италия. До момента около 21 000 души са преместени от двете гранични държави. 47 души са прехвърлени от Гърция в България. София има да изпълнява още квота от 1302-ма бежанци.