Близо 40 на сто от депутатите са нови лица в парламента

Близо 40 на сто от депутатите в новосформираното 43-то Народно събрание са нови лица в парламента. За първи път са избрани 94 от 240-те народни представители. Жените в парламента са 49 или 20,42 процента. За втори път в историята си парламентът избира за свой председател жена - Цецка Цачева от партия ГЕРБ, която е и първата жена председател на Народното събрание от Учредителното събрание през 1879 г.

От началото на демократичните промени през 1990 г. досега в сегашното 43-о Народно събрание има най-много сформирани парламентарни групи - осем - на ГЕРБ, коалиция "БСП лява България", Движението за права и свободи, на коалиция "Реформаторският блок", коалиция "Патриотичният фронт", "България без цензура", партия "Атака", АБВ - коалиция "АБВ - Алтернатива за българско възраждане.

След него - със седем парламентарни групи - е било 40-ото Народно събрание. По шест парламентарни групи е имало в 38-ото и 41-ото Народно събрание. С пет парламентарни групи е било 37-ото Народно събрание. С по четири парламентарни групи са 39-ото НС и 42-ото НС.

Особеност на 39-ото Народно събрание е, че първата политическа сила НДСВ разполага със 120 депутати и няма абсолютно мнозинство. По време на 39-ото Народно събрание от първоначалните 4 парламентарни групи впоследствие са образувани още 5 и то се закрива с 9 парламентарни групи.

Най-малко парламентарни групи е имало в 36-ото НС, което започва своята дейност с три, но до края на мандата му те се удвояват и стават пет. В 40-ото НС повече от половината депутати - 123, са за първи път в парламента.

При сформирането на 7-ото ВНС след първите свободни демократични избори в България на 10 и 17 юни 1990 г. са създадени 7 парламентарни групи - на Българската социалистическа партия (БСП), на Съюза на демократичните сили (СДС), на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), на Движението за права и свободи (ДПС), на Отечествения съюз (ОС), на Отечествената партия на труда (ОПТ), на Социалдемократическата партия - немарксисти (СДП-нем), има и двама независими кандидати.

От 400-те народни представители 366 са мъже, а 34 са жени. Само 25 от депутатите са били преди народни представители, останалите са избрани за първи път. Най-младият депутат е на 24 години, а най-възрастният на 81 години. Седемдесет и три на сто от депутатите са висше образование, като 112 от депутатите са с научни звания, заети в сферата на науката.

На 12 юли 1990 г. 7-ото ВНС приема новата Конституция на България, след което приема функциите на Обикновено народно събрание до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. 36-ото Народно събрание (4 ноември 1991-17 октомври 1994) започва с 3 парламентарни групи, в края на мандата му те са 5 - на Парламентарния съюз за социална демокрация, на Съюза на демократичните сили, на Движението за права и свободи, на Демократическата партия, на Демократичната алтернатива за републиката (ДАР), на Нов избор и на независимите. Любопитното е, че парламентарната група на Демократическата партия, е сформирана в предпоследния работен ден на Народното събрание.

В 37-ото Народно събрание (12 януари 1995-13 февруари 1997) има 5 парламентарни групи - на коалиция "БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност"; на Съюза на демократичните сили; на Народния съюз - Българския земеделски народен съюз, Демократическа партия; на Движението за права и свободи и на Български бизнес блок. В последния работен ден на 37-ото Народно събрание, което е разпуснато предсрочно на 13 февруари 1997 г., е обявено създаването на шеста парламентарна група - "Единство - БЗНС - независими депутати".

38-ото Народно събрание (7 май 1997-19 април 2001) се открива на 7 май 1997 г. и започва с 6 парламентарни групи -
на Съюза на демократичните сили; на Народния съюз - БЗНС и Демократическата партия; на Демократичната левица; на Обединението за национално спасение /ОНС/; на Евролевицата; на Българския бизнес блок. На 5 септември 1997 г. парламентарната група на БББ преустановява съществуването си и нейните депутати стават независими. На 14 март 2001 г., близо месец преди разпускането на Народното събрание, депутати от различни  парламентарни групи създават новата Парламентарна група за диалог и партньорство.

39-ото Народно събрание (5 юли 2001-17 юни 2005) е открито на 5 юли 2001 г. с 4 парламентарни групи - на Национално движение Симеон Втори, на Обединените демократични сили (ОДС), на Коалиция за България, на Движение за права и свободи. При закриването си 39-ото Народно събрание вече има 9 парламентарни групи - на НДСВ; на "Коалиция за България"; на Обединените демократични сили; на "Демократи за силна България"; на Новото време; на Съюза на демократичните сили; на Народния съюз - Български земеделски народен съюз - Народен съюз; на Демократическа партия; на Национален идеал за единство, както и група от независими депутати.

В 40-ото Народно събрание повече от половината депутати - 123, са за първи път народни представители. При конституирането му (11 юли 2005-25 юни 2009) са регистрирани 7 парламентарни групи, които в края на мандата му стават 10, а броят на независимите депутати е рекорден - те са 64 на брой.

При сформирането на 41-ото Народното събрание (14 юли 2009-14 март 2013) са създадени 6 парламентарни групи - на партия "ГЕРБ", на "Коалиция за България", на ДПС, на партия "Атака", на Синята коалиция" и на "Ред, законност и справедливост". На 9 декември 2009 г. парламентарната група на "Ред, законност и справедливост" е заличена, след като броят на нейните депутати е под изискуемия от правилника на Народното събрание 10 представители.

При сформирането на 42-ото Народно събрание (21 май 2013-5 август 2014) са създадени 4 парламентарни групи - на партия "ГЕРБ", на Коалиция за България, на Движението за права и свободи и на партия "Атака". Броят на парламентарните групи се запазва до предсрочното разпускане на Народното събрание на 5 август 2014 г. За 15 месеца от своята работа 7 депутати от различни парламентарни групи ги напускат и са регистрирани като народни представители, нечленуващи в парламентарна група.

От конституираните досега след 1990 г. седем състава на обикновено Народно събрание най-много жени е имало в 42-ото Народно събрание - 69 жени или 28,75 процента. В 39-ото и 41-ото Народно събрание е имало съответно 63 (26,25 процента) и 64 жени (26,67 процента). Най-малък е броят на жените депутатки в 7-то Велико народно събрание - 34 жени (8,5 процента) от общо 400 народни представители. Първото обикновено народно събрание, конститутирано след 7-ото ВНС е 36-ото, в което жените са с една по-малко - 33, но процентното съотношение е по-голямо в сравнение със 7-ото ВНС - 13,75 процента.

В 40-ото Народно събрание жените са били 53 или 22,08 процента. Броят на жените в 37-ото и 38-ото Народно събрание е почти равен - съответно 28 жени (11,67 процента) и 29 жени (12,08 процента). В 43-ото НС жените са 49 или 20, 42 процента.

От 1990 г. досега трима депутати по два пъти са откривали тържественото първо заседание на парламента като доайени. Това са депутатът Владимир Абаджиев от Съюза на демократичните сили, който открива 36-ото и 37-ото Народно събрание, Светослав Лучников като депутат от Обединените демократични сили, който открива 38-ото и 39-ото Народно събрание, и проф. Стефан Данаилов като депутат от "Коалиция за България" и коалиция "БСП лява България", който открива 42-ото и 43-ото Народно събрание. (БТА)