Ти ли ме бутна, или аз сам паднах

Политическото въдворяване - предизвестие за Ловешкия адГодината е 1959, месецът септември. 166 души от току що закритото трудово-възпитателно общежитие (ТВО) в Белене са преместени в няколко изоставени бараки до каменна кариера край Ловеч. За следващите три години това място се превръща в зловещото българско копие на Сталиновия ГУЛАГ. През него минават над 1500 души. Със садистична методичност са смачкани хиляди човешки живота, разбити са стотици семейства, а 147 изпратени в лагера никога не се връщат. Когато 30 години по-късно, на 22. III. 1990, прокурорът на въоръжните сили ген.-майор Боню Трендафилов (покойник) подписва постановление за образуване на следствие за изясняване на престъпленията в лагерите край Ловеч и Скравена нито жертвите, нито преките изпълнители, камо ли широката общественост знаят пълната истина. Само малцина от партийната върхушка и и няколко висши служители в МВР са наясно с цялата история. За да не се стовари удара върху партията в ръководството на БКП ловко го отбиват като с откъслечните разкрития в партийния орган Работническо дело го насочват към Мирчо Спасов, който трябва да изиграе последната си роля - тази на изкупителна жертва. Още на пленума на 16. ХI. 1989 седмица след като вече неговия покровител Живков вече не е на власт вътрешният министър Димитър Стоянов в изказването си призовава за разкриването на зловещата роля на Мирчо Спасов. Първите двама висши функционери, които са изгонени от партията се оказват именно старите бойни другари Живков и Спасов. На ХIV извънреден конгрес на БКП Мирчо Спасов е вече отписан.След конгресната препоръка да бъде лишен от членство в БКП в решението си за бившия зам.-вътрешен министър, Централната комисия по партийна етика на БКП (КЦПЕ) записва: С повишени критерии и партийна взискателност следва да се оцени вината на Мирчо Спасов за допуснатите беззакония и извращения в лагера край Ловеч през 1959-1962. Не е приел съществени мерки, а дори е указал и побоищаТой носи лична отговорност за извращенията, заключава комисията. Тя отбелязва, че след разкриване на злоупотребите на Спасов в служба Културно наследство при МВнР на пленума от 2. III. 1982 Живков и Политбюро проявили снизхождение и само са го извадили от състава на ЦК без материалите да са предадени на съдебните органи. ЦКПЕ изключва от редовете на БКП Мирчо Спасов. В партията обаче както по-късно става ясно не казват цялата истина за лагерите, просто защото не е изгодно. Самата БКП и правоприемницата й БСП пропускат да се извинят за лагерите и до днес.На 29. III. 1990 прокурорът от прокуратурата на въоръжените сили полк. Лилко Йоцов, на когото е възложено дело 4/1990 за лагерите, издава постановление за арестуването на Мирчо Спасов. На следващия ден с указ 344 на Държавния съвет, чийто председател тогава е Петър Младенов, на Спасов са отнети званието генерал-полковник и всички ордени и награди. На 29. III. 1990 една от най-силните фигури в МВР и партията през 60-те и 70-те недосегаемият до тогава Мирчо Спасов за първи път застава лице в лице с прокурор като обвиняем. Той прави разкайващо самопризнание: От днешно време преценявам, че беше нереално да се изпращат в лагера лица без присъди, но по това време не мислех така. Ние - политбюро на ЦК на БКП и нашето министерство силно копирахме съветските другари, техния опит. През 1959 бях най-младия зам.-министър на МВР и ме натовариха да отговарям и създам лагера край Ловеч. Заповедта ми бе предадена от министъра Георги Цанков на заседание на колегиума на министерството. Предполагам, че има решение на ЦК. Сигурен съм, че лагерът се създаде с решение на ПБ на ЦК на БКП.Твърдението на Мирчо Спасов обаче се оказва погрешно и по-скоро е опит да се пренесе отговорността и към политбюро. В действителност не е открито решение на политбюро за създаване на лагера край Ловеч. От намерените стенограми на политбюро обаче е ясно едно, че въпросът е обсъждан и никой от неговите членове не може да отрече, че не е знаел за създаването на лагера край Ловеч.Реализирането на тази идея не е някакво случайно изключение в действията на БКП, а точен израз на политиката й, водена още от момента на взимане на властта. За това свидетелства и богата предистория. Тя започва със създаването на лагери още ведната след 9. IХ. 1944. Чрез тях БКП извършва безпардонна разправа с опозицията до пълното й ликвидиране както и смачква в зародиш противниците си в обществото. Онези, които по една или друга причина са пропуснати от Народния съд са застигнати от въдворяване в ТВО или изселване в затънтени райони за дълги години.Първият лагер е създаден до Сандански - гара Свети Врач през януари 1945 и е просъществувал до март същата година. След това е преместен в Станке Димитров (днешна Дупница), където е функционирал до септември 1945. Друг лагер от март до 1947-1948 е създаден край яз. Росица (днешен Стамболийски). От октомври 1945 до края на 1946 в пернишката мина Куциян са въдворявани белогвардейци. През 1948 Куциян се разделя на две, защото са докарани голям брой земеделци Николапетковисти и една част от лагеристите е преместена край с. Богданов дол, Пернишко до 1951, а друга в с. Николаево, Казанлъшко до юли 1949. Лагер се създава и в с. Ножарево, Силистренско, край Тутракан от началото на 1947 до средата на 1952. За жени е имало легер в един от манастирите край В. Търново, който през 1947 е преместен в с. Босна, Тутраканско. Край с. Бошуля, Пазарджишко от 1945 до 1949 е просъществувал лагер само за криминално проявени лица.В протокол 5 от 27. IV. 1949 на Министерски съвет, чийто председател по това време е Васил Коларов, се обсъжда и взима решение 1 на МС от същата дата на островите на Белене да се организира в ТВО и то да стане основен лагер за политически лица. След създаването му всички политически противници на БКП са събрани там.На 8. VII. 1952 Вълко Червенков пише писмо до МВР, с което иска в политбюро да бъде представен точен доклад от Георги Цанков (тогавашен вътрешен министър, б. а.) за броя на въдворените, причини и пускания. В строго поверително писмо МВР отговаря, че в ТВО към този момент са се намират 2323 лица, от които 2248 мъже и 75 жени. В поверителната справката се изнасят и конкретни данни за настаняване в ТВО:1949 г. - 249 души, 1950 г. - 233,1951 г. - 1459, 1952 г. - 355По характера на причини за въдворяването те са разделени на:1. Бивши белогвардейци, участвали в окупационния корпус в Югославия и други вражески прояви - 5 души2. Бивши полицаи, извършвали убийства, изтезания преди 9. IХ. 1944, укрили се от Народния съд - 2623. Бивши царски офицери за престъпления до 9. IХ. 1944, укрили се от Народния съд - 1734. Провокатори и за предателства в партията - 475. Активни Ив. Михайловисти (ВМРО) - 416. Лидери, бивши министри и други водачи на буржоазни и фашистки партии - 657. Ръководещи и активни Никола Петковисти и Лулчевисти, членове на върховното и окръжни ръководства, народни представители - 5298. Бивши водачи на легионери и ратници - 669. Изменници на родината, заловени на границата или в опит и подготовка за това - 2610. Ятаци и помагачи на бандити или шпиони и дивесанти, прехвърлени в страната - 27911. Участници в нелегални конспиративни групи и организации - 17012. Разпространители на злостни слухове и вражески пропаганди, разпространяване на анонимки и други разни - 24313. Чуждунци, влезли нелегално в страната по неустановени причини - 4114. Анархисти с активни действия - 4315. Сътрудници на полицията - 9816. Сътрудници на чужди разузнавания - 9117. Криминални престъпници: рецидивисти, сводници и *** - 144.Българското копие на Сталиновия ГУЛАГ - дело на ПолитбюроВ дело 4/1990 за лагерите е приложена и строго поверителна справка за въдворени лица в ТВО към 25. VII. 1953 в ТВО-Белене. Тогава в него са се намирали общо 1913 души. Задържани за контрареволюционна дейност са 1732 лица, а за криминални прояви - 181. Със заповед 22 от 5. VIII. 1953 на МВР са освободени 858 лица, останали са 1055. От тях 874 за контрареволюционна дейност и 181 - криминални.За контрареволюционна дейност:1. Полицейски служители - 1562. Бивши офицери - 923. Анархисти - 164. Никола Петковисти - 1235. Разни (Михайловисти, демократи) - 2906. Провокатори - 277. Бивши министри и ръководни лица на опозиционни партии - 21.С протокол А 135 на ПБ на ЦК на БКП в състав - В. Червенков, А. Югов, Т. Живков, Г. Дамянов, Г. Цанков, Г. Чанков, М. Нейчев, Р. Дамянов от 5. IХ. 1953. се предлага да се закрие единственото в страната ТВО в Белене, в което са изпращани лица за контрареволюционни и криминални престъпления. Ръководството на партията потвърждава освобождаването на 853 лица в Белене, извършено на 5 август и от 1 септември същата година да бъдат освободени още 584 въдворени. В съобщение на председателството на Народното събрание и Министерския съвет се казва, че са налице условията за закриване на ТВО-Белене и за вдигане на изселническия режим над разселените лица.. В друг доклад на членовете на политбюро Г. Цанков, Г. Дамянов и М. Нейчев от 26. VIII. 1953 е отсята информация само за останалите към 1953 в ТВО бивши министри и ръководни дейци на буржоазни партии. Посочват, че могат да бъдат освободени Недялко Атанасов Мочуров, Христо Николов Стоянов, Любен Ангелов Диков, Димитър Досев Вълев, Петър Николов Сърбински, Минчо Петров Драндаревски и Райна Николова Папардова. За Иван Вълков, Александър Гиргинов, Стойчо Мушанов, Марко Рязков, Никола Недев, Петко Стоянов се уточнява, че могат да бъдат предадени на съд. От задържаните 118 бивши офицери се посочва, че може да бъдат пуснати 29, сред които генералите Крум Лекарски, Васил Любенов, Кирил Янчулев, Тодор Тошев и Боню Бонев. На съд можело да бъдат предадени 89 души сред които бившите генарали *** Иванов, Никола Ганчев и Констадин Чешмеджиев. В същия доклад се посочва, че след 9. IХ. 1944 в страната са изселени общо 7025 семейства с 24624 членове.След закриване на ТВО-Белене от 1. I. 1954 до 5. ХI. 1956 не имало въдворяване по политически причини. С Указ за изменение на Закона за Народната милиция, публикуван в бр. 25/29. III. 1955 в Известие на президиума на Народното събрание се приема поправка за ТВО. С нея в трудово-възпитателно общежитие със санкция на министъра на вътрешните работи и главния прокурор се въдворяват за определен срок криминални престъпници, спрямо които наложените наказания не са изиграли възпитателна роля. На 4. VIII. 1956 Указ 468 за някои права на Народната милиция претъпрява промяна. С парагараф единствен се приема, че милицията с разрешение на главния прокурор може да взима три вида мерки спрямо лица, осъждани за престъпления срещу Народната република или такива, които с оглед на миналите и сегашните си антинародни прояви могат да съставляват опасност за обществения ред, спрямо рецидивисти, осъждани за престъпления против обществената и личната собственост, за разврат, подправка на документи и парични знаци, за насилие спрямо органи на властта или за хулиганство, както и спрямо лица, които нямат постоянно местожителство съзнателно отблягват да се занимават с обществено-полезен труд или систематически скитат из страната.Трите мерки са:а) принудително установяване на друго местожителство за определен срокб) забрана за напускане на местожителството за определен срокв) настаняване за определен срок в ТВО, ръководено от МВР под надзора на прокуратурата.Срокът за престояване в ТВО се определя от министърът на вътрешните работи и главния прокурор. Три години по-късно, през 1959 последната точка от указа ще се използва от МВР като законово основание за изпращане на хулиганите в секретния лагер край Ловеч.Въпреки, че няма реална опасност в България да се случат събитията от Унгария през 1956 партията взима превантивни мерки и ТВО в Белене отново се превръща в политически лагер като е напълнено с опасните за комунистичските управници лица. Априлският племут от 1956, на който Живков затвърждава позициите си като първи секретар на ЦК на БКП от 1954, вече е минал. Следвайки ленинските принципи диктаторът поема твърд курс към укрепване завоевания на социализма. С протокол Б 9 от 17. ХI. 1956 ПБ на ЦК на БКП взима решение за изселване от столицата на всички обществено опасни лица. В него е записано: Да се въдворят в ТВО-Белене най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи, настанили се на местоживеене в София и други големи градове.Стига се до датата 21. I. 1958, когато на заседание на ПБ на ЦК на БКП по доклад лично на Тодор Живков се обсъжда въпроса за засилване на борбата против хулиганските прояви. Решението буквално е следното: С цел да се засили борбата против някои зачестили хулигански прояви политбюро счита за целесъобразно др. Георги Цанков (министър на вътрешните работи, б. а.) да организира въдворяването на принудителен физически труд отявлени и вредни за обществения ред хулигани, крадци, рецидивиски и други разложени елементи.През август 1959 при едно интервю с чуждестранни журналисти министър-председателят Антон Югов, заявява, че в България няма вече ТВО. Откровената лъжа, тъй като лагерът в Белене е работил с пълна пара, е могла да предивика негативни външнополитически последствия, събира спешно партийната върхушка, която решава незабавно да бъдат освободени по голямата част от въдворените в Белене. Това става с решение от 27. VIII. 1959 политбюро в състав Тодор Живков, Иван Михайлов, Георги Цанков, Димитър Ганев, Вълко Червенков, Димитър Димов, Младен Стоянов, Станко Тодоров и Пенчо Кубадински като е прието да се освободят всички 276 политически и 981 за криминални прояви. В ТВО остават 166 лица, определени като непоправими рецидивисти. На същото заседание от 27 август вътрешният министър Георги Цанков в строго секретен доклад посочва какво трябва да стане с тези останали 166 рецидивисти. Той излага пред политбюро решението, че за по-правилното и по-ефективно воденеводене на борбата срещу криминалните рецидивсти и хулиганите е целесъобразно да се разреши сега - временно МВР в отделни случаи за лица по много прецизна оценка, които са станали нетърпими за обществото поради многобройните нарушения от тяхна страна на спокойствието на гражданите, да ги изпраща на принудителен физически труд в отделни обекти като каменни кариери и други подобни.В тази връзка той предлага на политбюро неосвободените до тогава 166 лица от Белене да останат на тежък физически труд. Въпреки, че няма открито решение на ПБ на ЦК на БКП и прокуратурата през 1990 приема, че политбюро не е взимало такова, предложението на вътрешния министър Цанков в действителност е изпълнено. Въпросните 166 непоправими рецидивисти поставят началото на лагера край Ловеч. Него МВР формира като Трудовата група-Ловеч, филиал на ТВО-Белене с щатен състав 7 офицери и 83 старшини - охрана и надзиратели. 40 години по-късно се разбира, че съдба на заточените край Ловеч е решена с благословията на Тодор Живков след предварителен разговор на министър Георги Цанков лично с диктатора. Затова свидетелстава неизвестена и непубликувана досега стенограма от заседанието на политбюро от 5. IV. 1962, когато вече скандалът с лагера тресе партията и ПБ на ЦК решава да го закрие. Изказването на Георги Цанков показва, че още през 1959 Живков е бил информиран за новия лагер: През 1959 ние разгледахме обстановката в страна и дойдохме до заключението, че не ще може да държим лагера Белене. Говорихме с др. Живков няма ли да е разумно да закрият този лагер. Ако има хора, които са непоправими, да се пратят в затворите. Белене остана за усложнено време. Ставаше въпрос за една група от 500-600 души - какво да ги правим? Дали да ги пуснем и да започнем да ги гоним наново или да ги изолираме някъде. Тогава решихме да открием една кариера в Ловеч, където да приберем тези хора и да ги превъзпитаваме чрез тежък физически труд.Петър Гогов: Изпълнявахме само устни заповеди на Мирчо СпасовПървите лагерници са настанени в няколко бараки останали от младежката бригада, строила ж. п. линията Ловеч-Троян. Лагерът се намира вдясно по посока Троян при разклона за с. Хлевене. Първият шеф на Трудовата група-Ловеч (ТГ), но за кратко е е полк. Иван Тричков, началник на Белене. Преди лагера да започне да функционира той нарежда на Петър Гогов, тогава зам.-началник на Белене да преведе в кариерата в Ловеч оставените в закритото ТВО затворници. Първата група от 20 души е изпратена с Цвятко Горанов да подготви помещенията. След 20 дни и Гогов заминава за Ловеч с останалите.Бившият лагерник Тодор Минков от София, задържан през 1957 по време на една от хулиганските акция и изпратен в Белене без съд и присъда, е сред първите, които са изпратени в Ловеч. Като дата на заминаването за новия лагер в показанията си той посочва 10. IХ. 1959: Вкараха ни в дъгла барака с нарове на два етажа. Още първата вечер ни биха милиционери. На другия ден ни закараха на мястото на бъдещата кариера да къртим камъни и с бягане да ги носим на 150-160 м., където ги струпвахме на камари. При бягането минавахме по коридор от милиционери, които от двете страни ни биеха с тояги. Побоят командваше капитан Горанов, той също биешеПървата група от новопристигнали лагерници наброява около 40-50 души. От 166 в началото само след няколко месеца край Ловеч вече има около 1000 души. При идването на нови въдворени под командването на Горанов се е изпълнявал специален ритуал, приет като традиционен за лагера - старите са строявани на плаца в шпалир и им е било заповядвано да бият с тояги новодошлите. Който не е изпълнявал също е получавал тояга.Сутрин денят е започвал към 4-5 ч. без значение от сезона. Нямаше лято, нямаше зима. Откарваха ни на кариерата, където работихме до късно през нощта, защото много хора не можеха да си изкарат нормите, спомня си лагерникът Тодор Минков. Почивка се е разрешавала само на обяд за един час. Товаренето на влаковата композиция е трябвало да се извърши за 5-10 мин. Дневната норма за мъжете е била между 8-20 куб. м. камъни. Всичко се е ивършвало на бегом. Храната обикновено се е била постна и предимно от зеленчуци - цвекло, зеле, спанак, бобена чорба, сутрин - студен чай с парченце мармелад. Дневната дажба от хляб е била около 700 гр. и се е давала наведнъж вечер като се е изяждала веднага. Къпането е ставало само в близката р. Осъм. Лагерниците са обличани в стари войнишки дрехи, били са въшлясали, а в бараките не е могло да се спи от дървеници и други ***. Повече от година не е имало никакво лекарско обслужване. Бившият лагерник Нено Христов от с. Изворово, Старозагорско признава: Никога през живота си не бях виждал гнойни рани по телата на хората, в които имаше червеи. Единственото нещо, което можеше да се направи бе да помолиш близките да уринират върху раните по гърбовете, за да заздравеят, други средства нямашеНазначената през юли 1990 от военната прокуратура лекарска експертиза, в която са ангажирани светилата на здравеопазването ни като проф. д-р Стойчо Раданов, ръководител катедра по Съдебна медицина на ***, прави потресаващи изводи: Лагерниците не са имали възможност да говорят помежду си, да поддържат контакт с външния свят, да предявяват претенции и оплаквания, да запазят личното си достойнство и самочувствие на човешки същества. Още при постъпването в лагера, както и по време на целия престой в него, повечето от тях са били жестоко и в повечето случаи безпричинно бити с тояги и гумени маркучи Условията на живот са носили известен белег на неоправдан садизъмПисменни разпореждания за режима в лагера не са давани. В показанията си всички от ръководството на ТГ сочат, че са действали единствено по усти указания на Мирчо Спасов. Началникът на лагера Петър Гогов признава при първия си разпит на 23. III. 1990: Нормативни документи нямаше. Всичко се изпълняваше по устни заповеди на Мирчо Спасов. Здравен пунк се създаде през ноември 1961. Чакъров (Делчо Чакъров е началник на отделение Въдворяване и изселване при МВР, след него идва Семко Ковачев, б. а.)от София ми се обади да не правим свиждания. Разрешавахме колети с храна до 2 кг и до 100 лв. на месец. Къпането ставаше в неделя следобяд на реката - това бе заповед на Мирчо Спасов, устна по телефона. Той забрани болните да се изпращат в болница и разпореди труповете да не се връщат на близките.Аз лично съм присъствал на побой нанасян от Газдов и Горанов. Горанов ги биеше с *** навсякъде, не гледаше къде удря. Много пъти съм му правил забележка да не бие хора, дори едни път му взех бастуна и го направих на парчета. Той после започна да бие с дъска. Газдов и той биеше комуто му падне, но повечето нареждаше на затворници да бият други задържани. Не съм констатирал дали след такъв побой е настъпила смърт на някой задържан. Окръжният началинк на МВР-Плевен Георги Аргиров ми каза, че който умре умре. Който остане жив остане и като излезе и види работник, да му сваля шапка. От него разбрах, че това указание е дадено от Тодор Живков, той го предал на Мирчо Спасов, който го казал на Аргиров, а той на мен.Цвятко Горанов Бановски, началник обект в лагера, заявява пред прокурора: С откриването на ГТ-Ловеч Мирчо Спасов устно нареди да се работи от изгрев до залез слънце. Той не издаваше писменни заповеди. Мирчо Спасов каза, че тези хора трябва да работят при много тежък режим да им се напукат ръцете от работа и когато излязат навън да свалят шапка на работника. На нас казваха, че всички, които идват са криминални престъпници и ние ги смятахме за такива. Аз лично никога не съм нанасял побоища, нито съм убивал. Те умираха от тежък физически труд, слаба храна. Често се избиваха помежду си. Десетина дни след като се прехвърлихме в лагера дойде Мирчо Спасов и ми каза: Това са най-непоправимите криминални престъпници. Те трябва да работят при най-тежък режим от тъмно до тъмно, при най-високо напрежение! Почивка само на обяд! Да работят до умиране!.Никакви дисциплинарни наказания не са налагани, защото нямаше правилник. Нямаше норми. Ние изпълнявахме само нарежданията от горе. Самият Мирчо Спасов твърди, че министър Цанков ми даде задача да отговарям за лагера след като той вече функционираше. Нареждал съм режима да бъде строг. По това време като зам.-министър на МВР по ДС отговаря за две централни поделения и няколко служби между които отделение Въдворяване и изселване (ВИ) под. 0789-София, към което се водят лагерите и изселванията. Всъщност Мирчо Спасов се превръща в едноличен шеф на лагера и още при създаването му се разпорежда така, че никой друг освен него да има достъп до адското място. За това свидетелства и първият секретар на окръжния комитет на БКП в Ловеч по това време Дочо Шипков: През 1960 лично при мен идва Мирчо Спасов и ме уведоми, че в лагера са настанени престъпници и хулигани и затова режимът е строг. Каза още, че лагерът би лна централно подчинение на МВР. Препоръча ние да не се интересуваме и да не се месим в работата на лагера.Това, че съществуваше лагера в Ловеч се знаеше много добре от ПБ на ЦК на БКП и от ръководните и партийни кадри в страната. Знам, че по същото време на партийни събрания имаше изказвания, че лагера в Ловеч е внесъл порядък в страната, заявява Мирчо Спасов на втория си разпит на 4. IV. 1990. На 28. IV. 1990 той е привлечен като обвиняем за убийствата. Притиснат до стената Мирчо Спасов отрича обвиненията и заявява: От всички, включително и от Тодор Живков се знаеше, че режима в лагера е много строг, и бих казал суров. Указания за този режим се даваха от ръководството на МВР и от политбюро. Тези указания се даваха директно на мен от министър Цанков. Аз ги съобщавах на отделение Въдворяване и изселване в лицето на началника му Семко Ковачев, а оттам те достигаха до лагера. Директни указания за режима в лагера на ръководството му не съм давал. Някогашното страшилище за въдворените се опитва по всякакъв начин да омаловажи ролята си: Такъв тежък режим бе създаден за превъзпитаване на настанените в лагера престъпници. По това време се смяташе, че един голям криминален престъпник е и политически престъпник, и че взиманите спрямо него мерки са законни. Това беше виждането на ЦК на БКП. Аз законите не ги правех, а бях само един изпълнител.Журналистическо разследване, публикувано във в. Демокрация през 1999 г.агерите в Ловеч и СкравенаХристо ХристовПолитическото въдворяване - предизвестие за Ловешкия адГодината е 1959, месецът септември. 166 души от току що закритото трудово-възпитателно общежитие (ТВО) в Белене са преместени в няколко изоставени бараки до каменна кариера край Ловеч. За следващите три години това място се превръща в зловещото българско копие на Сталиновия ГУЛАГ. През него минават над 1500 души. Със садистична методичност са смачкани хиляди човешки живота, разбити са стотици семейства, а 147 изпратени в лагера никога не се връщат. Когато 30 години по-късно, на 22. III. 1990, прокурорът на въоръжните сили ген.-майор Боню Трендафилов (покойник) подписва постановление за образуване на следствие за изясняване на престъпленията в лагерите край Ловеч и Скравена нито жертвите, нито преките изпълнители, камо ли широката общественост знаят пълната истина. Само малцина от партийната върхушка и и няколко висши служители в МВР са наясно с цялата история. За да не се стовари удара върху партията в ръководството на БКП ловко го отбиват като с откъслечните разкрития в партийния орган Работническо дело го насочват към Мирчо Спасов, който трябва да изиграе последната си роля - тази на изкупителна жертва. Още на пленума на 16. ХI. 1989 седмица след като вече неговия покровител Живков вече не е на власт вътрешният министър Димитър Стоянов в изказването си призовава за разкриването на зловещата роля на Мирчо Спасов. Първите двама висши функционери, които са изгонени от партията се оказват именно старите бойни другари Живков и Спасов. На ХIV извънреден конгрес на БКП Мирчо Спасов е вече отписан.След конгресната препоръка да бъде лишен от членство в БКП в решението си за бившия зам.-вътрешен министър, Централната комисия по партийна етика на БКП (КЦПЕ) записва: С повишени критерии и партийна взискателност следва да се оцени вината на Мирчо Спасов за допуснатите беззакония и извращения в лагера край Ловеч през 1959-1962. Не е приел съществени мерки, а дори е указал и побоищаТой носи лична отговорност за извращенията, заключава комисията. Тя отбелязва, че след разкриване на злоупотребите на Спасов в служба Културно наследство при МВнР на пленума от 2. III. 1982 Живков и Политбюро проявили снизхождение и само са го извадили от състава на ЦК без материалите да са предадени на съдебните органи. ЦКПЕ изключва от редовете на БКП Мирчо Спасов. В партията обаче както по-късно става ясно не казват цялата истина за лагерите, просто защото не е изгодно. Самата БКП и правоприемницата й БСП пропускат да се извинят за лагерите и до днес.На 29. III. 1990 прокурорът от прокуратурата на въоръжените сили полк. Лилко Йоцов, на когото е възложено дело 4/1990 за лагерите, издава постановление за арестуването на Мирчо Спасов. На следващия ден с указ 344 на Държавния съвет, чийто председател тогава е Петър Младенов, на Спасов са отнети званието генерал-полковник и всички ордени и награди. На 29. III. 1990 една от най-силните фигури в МВР и партията през 60-те и 70-те недосегаемият до тогава Мирчо Спасов за първи път застава лице в лице с прокурор като обвиняем. Той прави разкайващо самопризнание: От днешно време преценявам, че беше нереално да се изпращат в лагера лица без присъди, но по това време не мислех така. Ние - политбюро на ЦК на БКП и нашето министерство силно копирахме съветските другари, техния опит. През 1959 бях най-младия зам.-министър на МВР и ме натовариха да отговарям и създам лагера край Ловеч. Заповедта ми бе предадена от министъра Георги Цанков на заседание на колегиума на министерството. Предполагам, че има решение на ЦК. Сигурен съм, че лагерът се създаде с решение на ПБ на ЦК на БКП.Твърдението на Мирчо Спасов обаче се оказва погрешно и по-скоро е опит да се пренесе отговорността и към политбюро. В действителност не е открито решение на политбюро за създаване на лагера край Ловеч. От намерените стенограми на политбюро обаче е ясно едно, че въпросът е обсъждан и никой от неговите членове не може да отрече, че не е знаел за създаването на лагера край Ловеч.Реализирането на тази идея не е някакво случайно изключение в действията на БКП, а точен израз на политиката й, водена още от момента на взимане на властта. За това свидетелства и богата предистория. Тя започва със създаването на лагери още ведната след 9. IХ. 1944. Чрез тях БКП извършва безпардонна разправа с опозицията до пълното й ликвидиране както и смачква в зародиш противниците си в обществото. Онези, които по една или друга причина са пропуснати от Народния съд са застигнати от въдворяване в ТВО или изселване в затънтени райони за дълги години.Първият лагер е създаден до Сандански - гара Свети Врач през януари 1945 и е просъществувал до март същата година. След това е преместен в Станке Димитров (днешна Дупница), където е функционирал до септември 1945. Друг лагер от март до 1947-1948 е създаден край яз. Росица (днешен Стамболийски). От октомври 1945 до края на 1946 в пернишката мина Куциян са въдворявани белогвардейци. През 1948 Куциян се разделя на две, защото са докарани голям брой земеделци Николапетковисти и една част от лагеристите е преместена край с. Богданов дол, Пернишко до 1951, а друга в с. Николаево, Казанлъшко до юли 1949. Лагер се създава и в с. Ножарево, Силистренско, край Тутракан от началото на 1947 до средата на 1952. За жени е имало легер в един от манастирите край В. Търново, който през 1947 е преместен в с. Босна, Тутраканско. Край с. Бошуля, Пазарджишко от 1945 до 1949 е просъществувал лагер само за криминално проявени лица.В протокол 5 от 27. IV. 1949 на Министерски съвет, чийто председател по това време е Васил Коларов, се обсъжда и взима решение 1 на МС от същата дата на островите на Белене да се организира в ТВО и то да стане основен лагер за политически лица. След създаването му всички политически противници на БКП са събрани там.На 8. VII. 1952 Вълко Червенков пише писмо до МВР, с което иска в политбюро да бъде представен точен доклад от Георги Цанков (тогавашен вътрешен министър, б. а.) за броя на въдворените, причини и пускания. В строго поверително писмо МВР отговаря, че в ТВО към този момент са се намират 2323 лица, от които 2248 мъже и 75 жени. В поверителната справката се изнасят и конкретни данни за настаняване в ТВО:1949 г. - 249 души, 1950 г. - 233,1951 г. - 1459, 1952 г. - 355По характера на причини за въдворяването те са разделени на:1. Бивши белогвардейци, участвали в окупационния корпус в Югославия и други вражески прояви - 5 души2. Бивши полицаи, извършвали убийства, изтезания преди 9. IХ. 1944, укрили се от Народния съд - 2623. Бивши царски офицери за престъпления до 9. IХ. 1944, укрили се от Народния съд - 1734. Провокатори и за предателства в партията - 475. Активни Ив. Михайловисти (ВМРО) - 416. Лидери, бивши министри и други водачи на буржоазни и фашистки партии - 657. Ръководещи и активни Никола Петковисти и Лулчевисти, членове на върховното и окръжни ръководства, народни представители - 5298. Бивши водачи на легионери и ратници - 669. Изменници на родината, заловени на границата или в опит и подготовка за това - 2610. Ятаци и помагачи на бандити или шпиони и дивесанти, прехвърлени в страната - 27911. Участници в нелегални конспиративни групи и организации - 17012. Разпространители на злостни слухове и вражески пропаганди, разпространяване на анонимки и други разни - 24313. Чуждунци, влезли нелегално в страната по неустановени причини - 4114. Анархисти с активни действия - 4315. Сътрудници на полицията - 9816. Сътрудници на чужди разузнавания - 9117. Криминални престъпници: рецидивисти, сводници и *** - 144.Българското копие на Сталиновия ГУЛАГ - дело на ПолитбюроВ дело 4/1990 за лагерите е приложена и строго поверителна справка за въдворени лица в ТВО към 25. VII. 1953 в ТВО-Белене. Тогава в него са се намирали общо 1913 души. Задържани за контрареволюционна дейност са 1732 лица, а за криминални прояви - 181. Със заповед 22 от 5. VIII. 1953 на МВР са освободени 858 лица, останали са 1055. От тях 874 за контрареволюционна дейност и 181 - криминални.За контрареволюционна дейност:1. Полицейски служители - 1562. Бивши офицери - 923. Анархисти - 164. Никола Петковисти - 1235. Разни (Михайловисти, демократи) - 2906. Провокатори - 277. Бивши министри и ръководни лица на опозиционни партии - 21.С протокол А 135 на ПБ на ЦК на БКП в състав - В. Червенков, А. Югов, Т. Живков, Г. Дамянов, Г. Цанков, Г. Чанков, М. Нейчев, Р. Дамянов от 5. IХ. 1953. се предлага да се закрие единственото в страната ТВО в Белене, в което са изпращани лица за контрареволюционни и криминални престъпления. Ръководството на партията потвърждава освобождаването на 853 лица в Белене, извършено на 5 август и от 1 септември същата година да бъдат освободени още 584 въдворени. В съобщение на председателството на Народното събрание и Министерския съвет се казва, че са налице условията за закриване на ТВО-Белене и за вдигане на изселническия режим над разселените лица.. В друг доклад на членовете на политбюро Г. Цанков, Г. Дамянов и М. Нейчев от 26. VIII. 1953 е отсята информация само за останалите към 1953 в ТВО бивши министри и ръководни дейци на буржоазни партии. Посочват, че могат да бъдат освободени Недялко Атанасов Мочуров, Христо Николов Стоянов, Любен Ангелов Диков, Димитър Досев Вълев, Петър Николов Сърбински, Минчо Петров Драндаревски и Райна Николова Папардова. За Иван Вълков, Александър Гиргинов, Стойчо Мушанов, Марко Рязков, Никола Недев, Петко Стоянов се уточнява, че могат да бъдат предадени на съд. От задържаните 118 бивши офицери се посочва, че може да бъдат пуснати 29, сред които генералите Крум Лекарски, Васил Любенов, Кирил Янчулев, Тодор Тошев и Боню Бонев. На съд можело да бъдат предадени 89 души сред които бившите генарали *** Иванов, Никола Ганчев и Констадин Чешмеджиев. В същия доклад се посочва, че след 9. IХ. 1944 в страната са изселени общо 7025 семейства с 24624 членове.След закриване на ТВО-Белене от 1. I. 1954 до 5. ХI. 1956 не имало въдворяване по политически причини. С Указ за изменение на Закона за Народната милиция, публикуван в бр. 25/29. III. 1955 в Известие на президиума на Народното събрание се приема поправка за ТВО. С нея в трудово-възпитателно общежитие със санкция на министъра на вътрешните работи и главния прокурор се въдворяват за определен срок криминални престъпници, спрямо които наложените наказания не са изиграли възпитателна роля. На 4. VIII. 1956 Указ 468 за някои права на Народната милиция претъпрява промяна. С парагараф единствен се приема, че милицията с разрешение на главния прокурор може да взима три вида мерки спрямо лица, осъждани за престъпления срещу Народната република или такива, които с оглед на миналите и сегашните си антинародни прояви могат да съставляват опасност за обществения ред, спрямо рецидивисти, осъждани за престъпления против обществената и личната собственост, за разврат, подправка на документи и парични знаци, за насилие спрямо органи на властта или за хулиганство, както и спрямо лица, които нямат постоянно местожителство съзнателно отблягват да се занимават с обществено-полезен труд или систематически скитат из страната.Трите мерки са:а) принудително установяване на друго местожителство за определен срокб) забрана за напускане на местожителството за определен срокв) настаняване за определен срок в ТВО, ръководено от МВР под надзора на прокуратурата.Срокът за престояване в ТВО се определя от министърът на вътрешните работи и главния прокурор. Три години по-късно, през 1959 последната точка от указа ще се използва от МВР като законово основание за изпращане на хулиганите в секретния лагер край Ловеч.Въпреки, че няма реална опасност в България да се случат събитията от Унгария през 1956 партията взима превантивни мерки и ТВО в Белене отново се превръща в политически лагер като е напълнено с опасните за комунистичските управници лица. Априлският племут от 1956, на който Живков затвърждава позициите си като първи секретар на ЦК на БКП от 1954, вече е минал. Следвайки ленинските принципи диктаторът поема твърд курс към укрепване завоевания на социализма. С протокол Б 9 от 17. ХI. 1956 ПБ на ЦК на БКП взима решение за изселване от столицата на всички обществено опасни лица. В него е записано: Да се въдворят в ТВО-Белене най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи, настанили се на местоживеене в София и други големи градове.Стига се до датата 21. I. 1958, когато на заседание на ПБ на ЦК на БКП по доклад лично на Тодор Живков се обсъжда въпроса за засилване на борбата против хулиганските прояви. Решението буквално е следното: С цел да се засили борбата против някои зачестили хулигански прояви политбюро счита за целесъобразно др. Георги Цанков (министър на вътрешните работи, б. а.) да организира въдворяването на принудителен физически труд отявлени и вредни за обществения ред хулигани, крадци, рецидивиски и други разложени елементи.През август 1959 при едно интервю с чуждестранни журналисти министър-председателят Антон Югов, заявява, че в България няма вече ТВО. Откровената лъжа, тъй като лагерът в Белене е работил с пълна пара, е могла да предивика негативни външнополитически последствия, събира спешно партийната върхушка, която решава незабавно да бъдат освободени по голямата част от въдворените в Белене. Това става с решение от 27. VIII. 1959 политбюро в състав Тодор Живков, Иван Михайлов, Георги Цанков, Димитър Ганев, Вълко Червенков, Димитър Димов, Младен Стоянов, Станко Тодоров и Пенчо Кубадински като е прието да се освободят всички 276 политически и 981 за криминални прояви. В ТВО остават 166 лица, определени като непоправими рецидивисти. На същото заседание от 27 август вътрешният министър Георги Цанков в строго секретен доклад посочва какво трябва да стане с тези останали 166 рецидивисти. Той излага пред политбюро решението, че за по-правилното и по-ефективно воденеводене на борбата срещу криминалните рецидивсти и хулиганите е целесъобразно да се разреши сега - временно МВР в отделни случаи за лица по много прецизна оценка, които са станали нетърпими за обществото поради многобройните нарушения от тяхна страна на спокойствието на гражданите, да ги изпраща на принудителен физически труд в отделни обекти като каменни кариери и други подобни.В тази връзка той предлага на политбюро неосвободените до тогава 166 лица от Белене да останат на тежък физически труд. Въпреки, че няма открито решение на ПБ на ЦК на БКП и прокуратурата през 1990 приема, че политбюро не е взимало такова, предложението на вътрешния министър Цанков в действителност е изпълнено. Въпросните 166 непоправими рецидивисти поставят началото на лагера край Ловеч. Него МВР формира като Трудовата група-Ловеч, филиал на ТВО-Белене с щатен състав 7 офицери и 83 старшини - охрана и надзиратели. 40 години по-късно се разбира, че съдба на заточените край Ловеч е решена с благословията на Тодор Живков след предварителен разговор на министър Георги Цанков лично с диктатора. Затова свидетелстава неизвестена и непубликувана досега стенограма от заседанието на политбюро от 5. IV. 1962, когато вече скандалът с лагера тресе партията и ПБ на ЦК решава да го закрие. Изказването на Георги Цанков показва, че още през 1959 Живков е бил информиран за новия лагер: През 1959 ние разгледахме обстановката в страна и дойдохме до заключението, че не ще може да държим лагера Белене. Говорихме с др. Живков няма ли да е разумно да закрият този лагер. Ако има хора, които са непоправими, да се пратят в затворите. Белене остана за усложнено време. Ставаше въпрос за една група от 500-600 души - какво да ги правим? Дали да ги пуснем и да започнем да ги гоним наново или да ги изолираме някъде. Тогава решихме да открием една кариера в Ловеч, където да приберем тези хора и да ги превъзпитаваме чрез тежък физически труд.Петър Гогов: Изпълнявахме само устни заповеди на Мирчо СпасовПървите лагерници са настанени в няколко бараки останали от младежката бригада, строила ж. п. линията Ловеч-Троян. Лагерът се намира вдясно по посока Троян при разклона за с. Хлевене. Първият шеф на Трудовата група-Ловеч (ТГ), но за кратко е е полк. Иван Тричков, началник на Белене. Преди лагера да започне да функционира той нарежда на Петър Гогов, тогава зам.-началник на Белене да преведе в кариерата в Ловеч оставените в закритото ТВО затворници. Първата група от 20 души е изпратена с Цвятко Горанов да подготви помещенията. След 20 дни и Гогов заминава за Ловеч с останалите.Бившият лагерник Тодор Минков от София, задържан през 1957 по време на една от хулиганските акция и изпратен в Белене без съд и присъда, е сред първите, които са изпратени в Ловеч. Като дата на заминаването за новия лагер в показанията си той посочва 10. IХ. 1959: Вкараха ни в дъгла барака с нарове на два етажа. Още първата вечер ни биха милиционери. На другия ден ни закараха на мястото на бъдещата кариера да къртим камъни и с бягане да ги носим на 150-160 м., където ги струпвахме на камари. При бягането минавахме по коридор от милиционери, които от двете страни ни биеха с тояги. Побоят командваше капитан Горанов, той също биешеПървата група от новопристигнали лагерници наброява около 40-50 души. От 166 в началото само след няколко месеца край Ловеч вече има около 1000 души. При идването на нови въдворени под командването на Горанов се е изпълнявал специален ритуал, приет като традиционен за лагера - старите са строявани на плаца в шпалир и им е било заповядвано да бият с тояги новодошлите. Който не е изпълнявал също е получавал тояга.Сутрин денят е започвал към 4-5 ч. без значение от сезона. Нямаше лято, нямаше зима. Откарваха ни на кариерата, където работихме до късно през нощта, защото много хора не можеха да си изкарат нормите, спомня си лагерникът Тодор Минков. Почивка се е разрешавала само на обяд за един час. Товаренето на влаковата композиция е трябвало да се извърши за 5-10 мин. Дневната норма за мъжете е била между 8-20 куб. м. камъни. Всичко се е ивършвало на бегом. Храната обикновено се е била постна и предимно от зеленчуци - цвекло, зеле, спанак, бобена чорба, сутрин - студен чай с парченце мармелад. Дневната дажба от хляб е била около 700 гр. и се е давала наведнъж вечер като се е изяждала веднага. Къпането е ставало само в близката р. Осъм. Лагерниците са обличани в стари войнишки дрехи, били са въшлясали, а в бараките не е могло да се спи от дървеници и други ***. Повече от година не е имало никакво лекарско обслужване. Бившият лагерник Нено Христов от с. Изворово, Старозагорско признава: Никога през живота си не бях виждал гнойни рани по телата на хората, в които имаше червеи. Единственото нещо, което можеше да се направи бе да помолиш близките да уринират върху раните по гърбовете, за да заздравеят, други средства нямашеНазначената през юли 1990 от военната прокуратура лекарска експертиза, в която са ангажирани светилата на здравеопазването ни като проф. д-р Стойчо Раданов, ръководител катедра по Съдебна медицина на ***, прави потресаващи изводи: Лагерниците не са имали възможност да говорят помежду си, да поддържат контакт с външния свят, да предявяват претенции и оплаквания, да запазят личното си достойнство и самочувствие на човешки същества. Още при постъпването в лагера, както и по време на целия престой в него, повечето от тях са били жестоко и в повечето случаи безпричинно бити с тояги и гумени маркучи Условията на живот са носили известен белег на неоправдан садизъмПисменни разпореждания за режима в лагера не са давани. В показанията си всички от ръководството на ТГ сочат, че са действали единствено по усти указания на Мирчо Спасов. Началникът на лагера Петър Гогов признава при първия си разпит на 23. III. 1990: Нормативни документи нямаше. Всичко се изпълняваше по устни заповеди на Мирчо Спасов. Здравен пунк се създаде през ноември 1961. Чакъров (Делчо Чакъров е началник на отделение Въдворяване и изселване при МВР, след него идва Семко Ковачев, б. а.)от София ми се обади да не правим свиждания. Разрешавахме колети с храна до 2 кг и до 100 лв. на месец. Къпането ставаше в неделя следобяд на реката - това бе заповед на Мирчо Спасов, устна по телефона. Той забрани болните да се изпращат в болница и разпореди труповете да не се връщат на близките.Аз лично съм присъствал на побой нанасян от Газдов и Горанов. Горанов ги биеше с *** навсякъде, не гледаше къде удря. Много пъти съм му правил забележка да не бие хора, дори едни път му взех бастуна и го направих на парчета. Той после започна да бие с дъска. Газдов и той биеше комуто му падне, но повечето нареждаше на затворници да бият други задържани. Не съм констатирал дали след такъв побой е настъпила смърт на някой задържан. Окръжният началинк на МВР-Плевен Георги Аргиров ми каза, че който умре умре. Който остане жив остане и като излезе и види работник, да му сваля шапка. От него разбрах, че това указание е дадено от Тодор Живков, той го предал на Мирчо Спасов, който го казал на Аргиров, а той на мен.Цвятко Горанов Бановски, началник обект в лагера, заявява пред прокурора: С откриването на ГТ-Ловеч Мирчо Спасов устно нареди да се работи от изгрев до залез слънце. Той не издаваше писменни заповеди. Мирчо Спасов каза, че тези хора трябва да работят при много тежък режим да им се напукат ръцете от работа и когато излязат навън да свалят шапка на работника. На нас казваха, че всички, които идват са криминални престъпници и ние ги смятахме за такива. Аз лично никога не съм нанасял побоища, нито съм убивал. Те умираха от тежък физически труд, слаба храна. Често се избиваха помежду си. Десетина дни след като се прехвърлихме в лагера дойде Мирчо Спасов и ми каза: Това са най-непоправимите криминални престъпници. Те трябва да работят при най-тежък режим от тъмно до тъмно, при най-високо напрежение! Почивка само на обяд! Да работят до умиране!.Никакви дисциплинарни наказания не са налагани, защото нямаше правилник. Нямаше норми. Ние изпълнявахме само нарежданията от горе. Самият Мирчо Спасов твърди, че министър Цанков ми даде задача да отговарям за лагера след като той вече функционираше. Нареждал съм режима да бъде строг. По това време като зам.-министър на МВР по ДС отговаря за две централни поделения и няколко служби между които отделение Въдворяване и изселване (ВИ) под. 0789-София, към което се водят лагерите и изселванията. Всъщност Мирчо Спасов се превръща в едноличен шеф на лагера и още при създаването му се разпорежда така, че никой друг освен него да има достъп до адското място. За това свидетелства и първият секретар на окръжния комитет на БКП в Ловеч по това време Дочо Шипков: През 1960 лично при мен идва Мирчо Спасов и ме уведоми, че в лагера са настанени престъпници и хулигани и затова режимът е строг. Каза още, че лагерът би лна централно подчинение на МВР. Препоръча ние да не се интересуваме и да не се месим в работата на лагера.Това, че съществуваше лагера в Ловеч се знаеше много добре от ПБ на ЦК на БКП и от ръководните и партийни кадри в страната. Знам, че по същото време на партийни събрания имаше изказвания, че лагера в Ловеч е внесъл порядък в страната, заявява Мирчо Спасов на втория си разпит на 4. IV. 1990. На 28. IV. 1990 той е привлечен като обвиняем за убийствата. Притиснат до стената Мирчо Спасов отрича обвиненията и заявява: От всички, включително и от Тодор Живков се знаеше, че режима в лагера е много строг, и бих казал суров. Указания за този режим се даваха от ръководството на МВР и от политбюро. Тези указания се даваха директно на мен от министър Цанков. Аз ги съобщавах на отделение Въдворяване и изселване в лицето на началника му Семко Ковачев, а оттам те достигаха до лагера. Директни указания за режима в лагера на ръководството му не съм давал. Някогашното страшилище за въдворените се опитва по всякакъв начин да омаловажи ролята си: Такъв тежък режим бе създаден за превъзпитаване на настанените в лагера престъпници. По това време се смяташе, че един голям криминален престъпник е и политически престъпник, и че взиманите спрямо него мерки са законни. Това беше виждането на ЦК на БКП. Аз законите не ги правех, а бях само един изпълнител.Журналистическо разследване, публикувано във в. Демокрация през 1999 г.July 5, 2006 отговор Сигнализирай

32да другарю комунист-затова гласувахме.Бойко Борисов да взема решения.Днес назначава-утре уволнява.И на следващите избори пак за него ще гласувам за да не се върне никога вече крадливата червена мафия и оня крадлив цар.А ти можеш само да плюеш по форумите защото сте аут от властта завинаги завинаги завинаги. отговор Сигнализирай

e tova veche boja rabota - vlastta i parite korumpirat i promenyai nai-nepodatlivite....no samo te ostanaha neizprobvani...a nai-svestni mi izglejdat....jalko che nyamat pari za pr kampanii po izborite i horata ne sa i chuvali za tyah отговор Сигнализирай

Димооо, Димооо!Щом след Виденов, с хиперинфлацията и долари по 3 000 лв. се върнаха, значи имат доста сериозни основания да вярват.... отговор Сигнализирай

едно време и бригадир не можеше да станеш без да си член на БКП или да си от ДС!инакомислещите ги изядоха прасетата в скравена и беляне!сега си отговори сам на въпроса и не плескай глупости!а ДС е меча на партията майка миличкото ми!или мислиш костов и всички костовици не са учавствали в проекта РАН-ЪТ!замисли се и друг път не плескай глупости,че и бездомните кучета ще ти се смеят! отговор Сигнализирай