Живият живот: В ресторанта с цигара в ръка

Пушенето на закрито в България е забранено. Различни лобита опитват чат-пат да съборят ветото и внасят срещу него промени в парламента, но депутатите са непробиваеми. Поне засега.

А законът е ясен – пушенето е забранено във всички закрити обществени помещения. А също и навън, когато е в близост до училища, детски градини, детски площадки, при спортни прояви и други.

Депутатите са непробиваеми и пазят закона, но както и за много други неща у нас, така и за пушенето, законът е "врата в полето". В това е убедена читателка на Dnes.bg, която ни изпрати една история от ресторант в краен столичен квартал.

Жената изрично уточнява, че не иска да посочи за кое заведение става дума, защото смята, че пушачите са сериозно лоби и може да има неприятности. По същата причина не подава и сигнал до някоя от институциите. Смята, че собственикът "се е разбрал" с властите да не го закачат и едва ли ще промени нещо.

А ето и историята:

Още с влизането в заведението видяхме, че на една от масите се пуши. Бивш пушач съм, усещам дима веднага. Но пространството беше голямо, пушекът не пречеше и реших да не правя проблем.

Пък и бившите пушачи, колкото и да се правят на велики, винаги са си бивши пушачи. Изпитват нещо като пушаческа солидарност в минало време. Поне според мен.

След известно време обаче в заведението вече беше много запушено. Димната пелена беше покрила всичко и сякаш бяхме в студентска бърлога от времето, в което се пушеше навсякъде. А не в ресторант средно ниво във време, в което цигарите вътре уж са забранени.

Огледах се и установих, че от осем маси в ресторанта, на четири се пуши. И то се пуши сериозно, от почти всички хора на тях.

Едно от момичетата, с които бях, извика сервитьора. Попита го защо се пуши. Вместо отговор, мъжът обясни, че… е пуснал "климатизацията" в заведението. Явно, за да не пречи много дима. Без думи.

Не се стърпях и му подхвърлих, че въпросът не е в "климатизацията", а в това, че се пуши. А това е забранено. Отговорът беше вдигане на рамене.

Тогава помолихме, ако може, поне да премести на друга маса група жени, които пушеха до нас. Просто защото димът от цигарите им ни обгазяваше сериозно. След две минути сервитьорът се върна и ни каза, че ако искаме, можем да се преместим на друга маса. И дори ни я посочи - през една маса от нас.

На недоумението ни той обясни, че на онази маса въздухът бил по-чист. Смях. Не се преместихме, защото смятахме, че сме прави.

След малко сервитьорът се престраши и отиде на масата на пушачките. Какво им каза не знам, но и оттам дойде голям смях. Сигурно се смееха на "претенциозните непушачки". Сигурно и заради това след време пак запалиха.

А и претенциозни или не, става въпрос за здравето. Всеки си го пази по различен начин. А и когато съм пушела, винаги съм излизала навън. И най-напред го правех в Париж, после в Лондон и Брюксел. Там хората отдавна свикнаха с това.

Да, наистина, сигурно още е голям кеф да пушиш докато пийваш и хапваш, но има правила. И да ги погазваш, за да си правиш кефа, пречейки на другите, има само едно определение. Според мен то е невъзпитание. Може да се каже и простотия.

И все още се чудя кой е виновен повече – сервитьорът ли, на който шефа му е казал – давай им да пушат, защото оборотът върви. Или тези, които въпреки че знаят, че нарушават закона, но и моралните забрани да не вредиш на другия, си пушат без срам.

Не искам да пиша до никакви институции. Вярвам, че публикувана при вас, историята ми ще стигне до повече хора. Може би и до трите пушачки…

Може пък и да ги хване срам.