Любовен ад! Жена с договор за секс по график, за да се спаси от бой

Жена от Велико Търново е била принудена да подпише декларация, че ще прави секс най-малко три пъти седмично с бившия си любим, за да не бъде насилвана и пребивана. За историята, свързана с много страх и насилие, пише  "Монитор", като цитира адвоката на жертвата Дончо Бораджиев.

Жертвата Пламена и насилникът Христо се „срещнали” преди три години в интернет сайт за запознанства. Тя - продавачка в магазин, разведена, той - бивш военен, пенсионер, вдовец. В продължение на 3-4 месеца те излизали на кафе, ходели заедно на екскурзии и се сближили. Пламена гостувала редовно на новия си приятел, но двамата така и не се събрали да живеят на семейни начала.

Няколко месеца след запознанството мъжът започнал да се променя, да става все по-авторитарен и да тормози жената. Настоявал тя да се премести да живее при него и не търпял отговор „не”. Това накарало Пламена да преосмисли поведението си и един ден му заявила, че иска да се разделят.

Желанието й отключило цялата агресия у бившия военен Христо, който от внимателен и галантен кавалер се превърнал в брутален насилник. Той задължил приятелката си да му се обажда по 10-15 пъти на ден и да му докладва къде е, с кого е и какво прави, кой филм гледа по телевизията и т.н. Карал я да прави насила секс с него, като при отказ я снимал гола и я заплашвал, че ще пусне снимките в интернет с обява, че е проститутка.

Отмъкнал дрехите й и заявил, че всеки път, когато тя откаже да му ходи на гости или да правят секс, ще реже по една от тях. Бившият военен ежедневно причаквал изгората си пред работното й място с колата, вкарвал я насила вътре и я отвличал у дома си.

Опитал се да накара шефовете й да я уволнят от работа, а след като не успял, опитал да търси други начини да я злепостави. Заливал я с ракия и чеснова паста, търкал в косата й вмирисана рибешка глава, за да мирише на работното си място. Вдигал скандали пред клиентите. Заливал леглото й с вода, мажел бравата на входната врата с олио и пъхал в ключалката кибритени клечки, за да не може тя да се прибере вкъщи.

Физическите посегателства също се превърнали в ежедневно явление. За да се спаси от побоищата, жената била принудена да подпише съставена от самия насилник декларация, че ще спи поне три пъти в седмицата с него в продължение на половин година или докато той си намери друга „свястна жена”. Някои от физическите посегателства ставали пред дъщерята на Пламена и нейни приятелки, които в един от случаите потърсили съдействие от органите на реда.

Тормозената жена няколко пъти подавала сигнал в полицията и на насилника били съставени предупредителни протоколи и му била издадена ограничителна заповед да не доближава дома и работното място на жертвата. Това не помогнало и не го спряло.

Той многократно бил арестуван и освобождаван под домашен арест и срещу парична гаранция, но продължавал да преследва изгората си и да я отвлича с колата си.

Върхът обаче било едно от нападенията, при което жената подава сигнал за изнасилване. Този път полицията открива веществени доказателства. Срещу насилника е започнато наказателно производство и той е изправен пред съда. Там по съвет на адвокатите си той се признава за виновен и е осъден на 4 години условно. След обжалването пред втората инстанция обаче подсъдимият неочаквано се отрича от признанията си и сега делото продължава да се гледа в окръжния съд във В. Търново. Пред съда бившият военен излиза с обяснението, че е причинил всичко това на бившата си изгора само и единствено от любов.

Сега насилваната жена посещава психолог, който й помага отново да стъпи на краката си и да се почувства нормален човек.

Адвокат Дончо Бораджиев обяснява, че това не е първият подобен случай на домашно насилие. В много от случаите обаче жертвите чувствали срам и неудобство и не искали да подават жалби срещу насилника и да се явяват на разпит в полицията и на дело в съда.

„Потърпевшите жени все още се борят с предразсъдъците си и с нагласата „какво ще кажат хората за мене”. Вменяват си едно чувство за вина от проваления избор на партньор. Когато разберат, че трябва да споделят с чужди лица преживяното, повечето се отказват. А това е дълбоко погрешно”, обяснява адвокат Дончо Бораджиев.