Българско военно чудо: Дойран - победени без да сме бити!

През 1914 г. Първата световна война завладява Европа. След една година България изоставя неутралитета си и се включва в конфликта на страната на Централните сили – Германия, Австро-Унгария и Османската империя срещу Съглашението – Англия, Франция, Русия, Италия. За София това е начинът да се постигне жадуваното национално обединение, останало мираж след двете Балкански войни.

През есента на 1915 г. Първа българска армия навлиза в Сърбия, а Втора българска армия освобождава Македония. Българите прогонват към Солун англо-френските войски, пристигнали в помощ на сърбите, но на сръбско-гръцката граница тяхното настъпление е спряно от германското командване. След като не са изтласкани към морето, съглашенците установят фронтова линия при Дойран, като част от възникналия Солунски фронт.

С това се поставя началото на една славна епопея. Тази важна стратегическа позиция затваря затваря пътищата към сърцето на Македония.

Значението на Дойран е оценено от Съглашението още през 1916 г. и то се стреми на всяка цена да завладее участъка. През август 1916 г. френски, английски и колониални части атакуват, но българите ги отблъскват с цената на тежки загуби. От големите жертви е извлечена поуката, че позицията не е укрепена достатъчно. В следващите 3 години край Дойран се гради усилено. Прокарани са три основни защитни линии – Предна, Междинна и Главна, инженерно оборудвани с бетонни и скални укрития, които да приберат всеки боец при артилерийски обстрел.

Основната заслуга за отстояването на Дойран има полковник Владимир Вазов. Само няколко дни след като поема командването на 9-а Плевенска дивизия, защитаваща този участък от фронта, през април 1917 г. е втората неуспешна атака на, проведена от английски войски. Именно тук е тежко ранен в главата Гео Милев, който губи окото си. През май англичаните отново нападат, но резултатът е същият. Поражението на съглашенците е толкова тежко, че те правят трети опит едва след година и половина.

През септември 1918 г. три английски и две гръцки дивизии, един сръбски и един френски полк и стотици оръдия, са готови за нова атака. Невижданата артилерийска подготовка продължава почти 10 дни. Както си спомня български офицер: "Барабанният огън беше преорал цялата позиция, цели скатове бяха смъкнати, долищата бяха неузнаеваеми". Окопите са сринати, телените мрежи са разкъсани, а за да сигурни, че защитниците са елиминирани, англичаните за пръв път използват на тази позиция отровни газове – 9 химически атаки една след друга. След което, на 18 септември, в 4.30 ч. сутринта хиляди съглашенци се втурват напред.

За огромна изненада на атакуващите, българските защитници ги очакват. Те са се подготвили отлично под ръководството на повишения в чин генерал Владимир Вазов, укрепленията им издържат хилядите снаряди, а са предварително снабдени и с противогази. Огромното превъзходство в оръжие и численост българите компенсират с невероятна издръжливост и желязна воля. Всеки командир знае задачата си, а войниците познават отлично позицията. Особено важно е бойното другарство, споено с огън, което е залогът за бъдещата победа. Същото значение има и изградената връзка между офицери и войници.

И когато командирите заявяват - "Заедно ще мрем!", това не са просто думи. Или както казва на войниците си един ротен командир – "Зад нас е България, домовете ни, семействата ни. Ние трябва да ги запазим". Офицерите не се крият в тила, а са начело на защитата. Когато Предната позиция е пробита, майор Васил Манолов повежда в бясна контраатака 50 души – шепа храбреци срещу вражеската верига, която не издържа удара, макар и майор Манолов да загива, вдигнат на английските щикове.

Борбата е за всеки метър, а най-често чуваната заповед е "Тýри ножа!", защото се редуват щикови атаки и свирепи ръкопашни схватки. Смаян, един английски майор споделя с войниците си: "Научете се да умирате като българите, тогава ще ги победите!". И ако англичаните успяват да преодолеят Предната и Междинната линия, то е само защото смазващото численото превъзходство си казва думата.

На 19 септември, след поредните химически атаки, огромни неприятелски маси се хвърлят към Главната позиция. Генерал Владимир Вазов изчаква решителния момент и хвърля в боя малобройните, но скъпоценни резерви на дивизията. С неотразима контраатака българите си връщат Междинната позиция, а след това и Предната.

В края на деня пред позицията остават да лежат труповете на 14 хил. англичани и гърци. 9-а Плевенска дивизия дава 1600 убити и безследно изчезнали, което е 20% от състава ѝ. Неслучайно в Западна Европа наричат Дойран "Малкия Вердюн".

В две адски денонощия непрекъсната борба, краен победител излиза волята на българите. Но веднага след успеха, на 20 септември ген. Вазов получава заповед да изостави позицията. Солунският фронт е пробит другаде - при Добро поле. Със сълзи на очи българите сами напускат окопите, които са бранили вчера и които са окъпани с кръвта на другарите им. Но дори на 22 септември противникът не смее да приближи празната вече позиция. Само 7 дни след това България излиза от войната.

В годините на национално униние след 1919 г. споменът за епопеята при Дойран стопля сърцата на българите. Защото отговаря най-добре на думите на генерал Стефан Тошев – "Победени, без да бъдем бити".

Дойранската епопея е във фокуса на осмия филм от документалната поредица "Българско военно чудо". Късометражните ленти от поредицата пресъздават 10-те най-големи военни постижения на армията ни след Освобождението и са част от образователната инициатива на сдружение "Българска история" и ЗАД "Армеец". Тя цели да представи родната история по вълнуващ начин, като едновременно с това да провокира интереса на учениците към учебния предмет. Филмите от поредицата се излъчват пред десетки учители и учители по време на открити уроци, които авторите на проекта провеждат.

Обиколката с лентите из училища в страната ще продължи през цялата учебната година. За да може все повече учители да обогатяват и разнообразяват часовете си по история, ЗАД "Армеец" предоставя безвъзмездно филмите от "Българско военно чудо" за образователни цели.