Жертви на домашно насилие се включват в кампанията #РаноБудна

Неправителствени организации алармират, че според статистиката всяка четвърта жена у нас е жертва на домашно насилие. А според статистиката на МВР, само през миналата година, животът на 16 жени е бил отнет от най-близките им хора - съпрузи, интимни партьори или роднини.

 

Вчера по време на международния ден срещу насилието над жени, от фондация "Emprove" представиха тематична кино прожекция върху фасадата на Националната галерия "Квадрат 500". Целта им бе да привлекат общественото внимание към темата.

 

Цифрите, когато става дума за насилие, наистина са плашещи. Когато тези цифри имат и лица обаче, страха оживява. Днес оживява с лицата на Диана и на Михаела. Две жени тормозени с години, от собствените си мъже. Две жени, спасили се от ада.

 

"Аз 14 години бях във връзка с такъв насилник. Имах емоционален тормоз, психологически, физически - от всички видове, които можете да се сетите. За мен най-трудно беше в годините, в които не можех да разкажа на никого. Беше ме срам. В един момент се чувстваш сякаш никой няма да ти подаде ръка, за нищо не ставаш и просто това ще бъде твоя живот оттук нататък", разказва Диана пред Нова тв.

 

6 години след края на кошмара, синът на Диана е вече на 20. А тя работи като фотомодел и се нарича "свободна". Тя споделя, че началото не било лесно и продължило дълго.

 

"Две години той продължаваше да кръжи наоколо. Да притеснява мои приятели, да се опитва да се свърже с мен или със сина ми, въпреки заповедта, която има и две години аз не можех да се откъсна от този човек. Имаше ситуация и тя беше вече на живот и смърт. Обещах пред себе си, че няма да позволя, ако оживея тази вечер, няма да позволя повече да се доближи този човек до мен. Реакцията на сина ми, който беше до мен тогава ми отвори много очите. Това, което причиняваме на децата си бидейки в такава връзка", разказва тя.

 

"За 9 години връзка, последната година и половина си отворих очите", разказва Михаела.

 

Две годни по-късно, тя вече живее сама, заедно с малката си дъщеричка. Работи като психолог. И въпреки това, именно тя години наред е жертва точно на психически тормоз.

 

"Това е често задаван въпрос и от моите познати: "Нали си професионалит! Как не си разбрала 9 години?" Ами, ето така! Това не ме прави по-различна. Обичаме да си затваряме очите за много неща, които не са ни удобни. Дадох си сметка, че за мен е важно какъв пример ще дам на дъщеря си. За мен е важно тя да вижда, че аз съм щастива и гоня целите си, макар и нещо по-различно от това, което е общоприетото. И това ми даде сила", казва Михаела.

 

"Сървайвърс" или "оцелели". Във Фондация "Emprove", която подкрепя жени преживели насилие, наричат Диана и Михаела така. Вече от няколко месеца те са част от доброволците, които се грижат за жени още неготови за новия си живот.

 

"Най-често те идват с усещането, че са в капан и не могат да излезнат. Много често се връщат и искат да си обяснят какво се случва и как може да се прекъсне този цикъл", казва психотерапевтът Валентина Димитрова.

 

Тя е работила е с десетки жени-жертви. Казва, че броят нараства непрекъснато, но никога толкова, колкото по време на социалната изолация породена от пандемията. Въпреки това обаче, продължава, механизми за справяне с проблема, има. И те са доста сходни.