Българското общество било толерантно към насилието?

Близо 12% от жените у нас на възраст 18-74 години са преживели поне един случай на физическо или сексуално насилие някога през живота си, без значение кой е извършителят и каква е връзката помежду им.

"Феноменът, свързан с насилието на жени, е изключително скрит и затаен заради нагласите, които има в нашето общество за толеранс към насилието. Всички жертви имат огромни колебания, страхове и притеснения да споделят какво се случва, защото очакват, че ще бъдат обвинени за това, че са допуснали да им се случи. Другите аспекти са свързани с липсата на вяра в институциите, че ще получат подкрепа", заяви психологът Катя Кръстанова в студиото на "България сутрин".

Според медийния експерт доц. Георги Лозанов има лична неприкосновеност, но насилието не попада под нейната защита, а е престъпление и трябва да бъде обект на публичност, иначе медиите стават съучастници.

"Абсолютно задължително е да се дава публичност. Трябва да се води дълбок разговор, а не повърхностен, не е сюжетно пикантно да се разказва за това. Трябва да се говори конкретно и честно, не да се оставя мъгла какво точно се е случило", добави той пред Bulgaria ON AIR.

Според Кръстанова типично поведение е дискриминацията на жертвите и фокуса върху тях.

"При всяко отразяване на случай на насилие най-важно е да бъде зачетена по такъв начин личността на жертвите и на извършителя, че отразяването в медийното пространство да не доведе до вторично ретравмиране на жертвите", посочи тя.

Кръстанова е категорична, че по този начин не помагаме на обществото, а пречим и акцентира на това, че сме общество с изключителен толеранс към насилието над жени. По думите на Лозанов това е проблем за жертвите, защото започват да звучат неискрено. Фактът, че някой твърди, че е жертва, не го прави автоматично истина.

Според Лозанов публичността се оказва основната защита от всяко насилие, защото насилникът разчита, че извършеното ще остане скрито.