Всеки четвърти у нас е бил част от домашно насилие

Всеки четвърти човек у нас е попадал в ситуация на преживяване на насилие, показва проучване по проекта „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики”, изпълняван от Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ в партньорство с Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“.

Изследването е продължило 30 месеца на територията на 28-те области в страната и е обхванало 3500 души, използвайки различни методики и работа с фокус групи, каза в пресклуба на БТА във Велико Търново Галя Иванова от женското сдружение.

Налице е разлика по отношение на домашното насилие при хората, които живеят в малките населени места и в големите градове, посочи доц. Иван Иванов от Великотърновския университет. Според изводите от изследването българите са толерантни към вербалните и частично към емоционалните форми на насилие, а като основна форма на домашно насилие те приемат физическото му измерение.

Мъжете на възраст между 29 и 40 години, както и тези над 50 години, се придържат в по-голяма степен към патриархалните стереотипи, докато жените са по-гъвкави в своите възприятия, отбеляза той.

От анкетираните 50 процента са споделили, че са преживели насилие, но при условие, че те приемат за насилие физическата му форма, процентът е по-голям, смятат организаторите на проучването. При 40 процента има вероятност от включване в насилствени отношения като жертва или като извършител, но при 10 процента има висок риск от попадане в ситуацията извършител или жертва, каза доц. Иванов.

Всеки четвърти човек у нас е попадал в ситуация на преживяване на насилие, но вероятно проблемът е двойно по-голям, защото анкетираните определят насилието само като физическо, подчерта той.

Друг извод от анкетите е, че и в големите и в малките населени места властта на детето в семейството се увеличава. Същевременно отсъствието на родителите в семейството поради различни икономически причини - най-вече работа в чужбина, създава силни емоционални проблеми в децата и това увеличава риска от насилие, показват данните.

В по-бедните райони, основани на етнически или религиозен принцип, полово-ролевите стереотипи са по-силно изразени. В по-големите градове е налице по-ниска толерантност към различните форми на насилие, затова там повече се споделя и повече се говори за проблема. Резултатите и изводите от проучването са представени пред българските евродепутати и пред народните представители.

Препоръката на неговите автори е да бъдат съобразени промените в Закона за домашното насилие в частта за неговото нормативно приложение според региона, където ще бъде прилаган.