Как Русия изнудва отчаяните семейства на украинските военнопленници

Карина Ремез знаеше, че съпругът ѝ - 33-годишният Дмитро Ремез е бил заловен през 2022 г., докато е защитавал Мариупол. Години наред нямаше потвърдена информация къде е държан. След това, в началото на февруари 2025 г., мъж се свърза с нея, твърдейки, че е споделял килия с Дмитро и има лична информация, която да предаде.

Първоначалните въпроси скоро прераснаха в директно изнудване - поискали са тя да взриви комуникационна кула и да предостави украински военни обекти.

За да я притиснат, принудиха Дмитро да говори с нея по телефона. По време на по-късните разговори те самите ѝ говориха със звуци на мъчения на заден план.

"Чувах викове. Не знам дали наистина и бил той", сподлея Карина пред Kyiv Independent и добавя: "Помолих ги да ми покажат доказателство, че наистина е той. Не им хареса, че задавам въпроси. Просто щяха да прекъснат разговора", добавя жената.

Тя отказа да сътрудничи. Към 25 февруари Дмитро все още не е освободен, както и близо 7000 други украински военнопленници, все още държани в руски плен, без сигурност кога или дали изобщо ще се върнат у дома.

Умишлена кампания

Петро Яценко, говорител на Координационния щаб на Украйна за третиране на военнопленници, казва, че това е умишлена руска стратегия, насочена към дестабилизиране на Украйна, която само ескалира и става все по-жестока през четирите години на пълномащабна война.

През 2022 и 2023 г. Русия се стреми да настрои семействата срещу украинските власти.

"Те казваха, че Украйна не прави нищо, за да освободи затворниците, че Русия е готова да освободи украинците, но правителството е бездействащо. Те призоваха семействата да излязат на улицата“, каза Яценко.

Но исканията скоро станаха много по-целенасочени и далеч по-насилствени.

"Семействата са подложени на натиск да изгарят военни превозни средства, да предоставят местоположенията на системите за противовъздушна отбрана, да извършват саботаж или, наскоро, да регистрират терминали на Starlink за руска употреба“, каза Яценко.

След като украинското правителство в партньорство със SpaceX ефективно прекъсна достъпа на руските войски до Starlink по-рано този месец, московските сили търсят начини да заобиколят мярката, включително заплашвайки семействата на военнопленниците.

Заплахата беше толкова сериозна, че Службата за сигурност на Украйна (СБУ) издаде текстово съобщение, предупреждаващо за практиката.

Системата и нейните ограничения

Принудата и изнудването на Русия често намират лесни мишени сред роднини, отчаяни за информация за изчезнали близки.

Когато украински войник бъде заловен, личните му данни трябва да бъдат регистрирани от Русия. След това тази информация се предава чрез Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) на Украйна. Ако съвпада със сигнал за изчезнало лице, семейството се уведомява.

Но процесът изцяло зависи от предоставянето на тази информация от Русия.

"Съгласно Женевските конвенции, страната, която държи затворниците, трябва да ги регистрира, да осигури хуманно отношение и да информира другата страна за техния статус“, каза Оксана Кохан, говорител на МКЧК в Украйна.

Според МКЧК потвърждението може да отнеме от три до четири месеца. Грешки в имената, непълни данни или липсата на официално уведомление могат да забавят процеса допълнително.

При липса на официална информация роднините често търсят други пътища, което допълнително ги прави обект на нападения.

Как започва контактът

От 2022 г. насам роднини на пленени или изчезнали украински войници създават онлайн общности, за да си помагат взаимно. Те публикуват имена, снимки и телефонни номера с надеждата, че някой е видял техния близък.

"През 2022 г. започнаха да се появяват групи във Facebook, където семействата оставяха своите контакти. По-късно руснаци започнаха да създават Telegram канали, където също публикуваха снимки на затворници, а семействата търсеха там“, обясни Яценко.

Един от най-видимите руски канали се представя като помагащ на семействата да предават писма на затворниците и да установяват контакт.

Хана Науменко, съосновател на Асоциацията на семействата на защитниците на "Азовстал“, каза, че въпреки рисковете, този руски канал се е превърнал в една от най-използваните платформи, работещи в това пространство.

"Те публикуват в Telegram, че търсят роднини на конкретен затворник. Разбира се, семействата следят тези канали. В началото става въпрос само за предаване на писмо. За писане на отговор. След като се установи контакт, започва натискът“, каза Науменко.

Принуда

Украински официални лица и разследващи журналисти твърдят, че изнудването на роднини на военнопленници е част от координирана кампания, в която участват руските служби за сигурност, включително Федералната служба за сигурност (ФСБ). Те работят чрез посреднически канали, за да идентифицират и насочат нови семейства.

"Задачите изглеждат прости в началото, като споделяне на лична информация или проверка на местоположение. Но щом човек се съгласи, той се въвлича. Може да се превърне в нещо като носене на чанта до сграда - и тази чанта съдържа взривни вещества. Имало е случаи, в които устройства са били взривявани дистанционно“, обясни Яценко.

Разследване от 2026 г. на „Схеми“, разследващото звено на Радио Свободна Европа/Радио Либърти, разкри лични съобщения от руския генерал-майор Роман Демурчиев, в които се описва сътрудничеството му с офицер от ФСБ при работата с украински военнопленници.

В един от разговорите офицерът от ФСБ, използвайки позивен „грък“, казва, че се нуждаят от "пресни затворници“, за да експлоатират семействата си. В друг Демурчиев пита дали са необходими задържаните украински войници или трябва да бъдат убити.

Яценко каза, че сътрудничеството с руснаци също излага на риск затворника.

"Ако едно семейство сътрудничи, Русия няма стимул да размени този затворник. Защо биха загубили това предимство?“, каза Яценко.

Карина Ремез отказала да сътрудничи и докладвала за контакта на украинското разузнаване. По-късно Дмитро бил осъден на 18 години в колония със строг режим в Кемерово, Сибир.

"Изпращаме колети и пари. Дали стигат до него, не знаем. В писмата си той казва, че стигат“, каза тя.