Рейтингът на Борисов 21.6%, най-висок сред политическите лидери

Топ 3 на най-важните за хората проблеми, посочвани от осем от всеки десет българи, са – инфлация (89%), цени на енергоносителите (86%), здравеопазване (83%).

Това сочи изследване, проведено в периода 27 август – 2 септември 2022г. от Алфа Рисърч, което се публикува на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1117 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Следват екологичните проблеми, свързани със състоянието на язовири, водоеми и пр., както и нелегалната емиграция, които отново застанаха във фокуса на общественото внимание покрай трагичните инциденти в последните седмици и вълнуват две трети от анкетираните пълнолетни българи. Класацията на десетте най-значими проблема се допълва от състоянието на пътищата, особено на прага на наближаващия зимен сезон и от образованието.

В кризисни ситуации като настоящата, разочарованието от едни политици  много често е съпроводено от пренос на доверие и надежди към ново поколение, или нови лица политици, каквато беше ситуацията през 202 г. Кампания 2022 стартира обаче със сериозна ерозия на доверието към всички ключови партийни лидери, които ще вземат участие в предстоящите на 2 октомври избори. Ако изобщо може да се говори за някаква конкуренция между тях, тя е „кой е най-малко мразен, а не кой е най-силно харесван“.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов стартира кампанията с 21.6% положителни оценки и 55.5% отрицателни. Съпредседателите на основния опонент, „Продължаваме промяната“, Кирил Петков и Асен Василев, само за два месеца,  бележат рязък спад в личните си рейтинги. С  доверие, респективно от 18.4% и 17.8%, те значително стесняват електоралното си влияние в сравнение с миналата година, а недоверието им достига 55-56 на сто.

Лидерите на другите две партии, участници в управлявалата доскоро коалиция, Христо Иванов (17.6%) и Корнелия Нинова (15.9%) отстъпват с няколко пункта след тях, като лидерът на ДБ е единственият с по-ниски нива на неодобрение (49%).

Всеобщото недоверие към политическата класа обхваща както неучаствалия все още на избори и доскоро с висок позитивен рейтинг Стефан Янев (18.5%:35%), така и най-шумният опозиционен лидер Костадин Костадинов (13%:57%).  В дъното по доверие остава Слави Трифонов (11% : 61%).

От тенденцията на спад е засегнат и президентът Румен Радев. В сравнение с юни положителните оценки за дейността му намаляват с 5 процентни пункта, а отрицателните се увеличават с 3. Така, към момента, ножицата между положителни и отрицателни оценки (38%:33%) силно се затваря.

С оглед не само на настоящите избори, но и на потенциала за решаване на кризи след тях,  наблюдаваната сериозна ерозия на доверие към политическите лидери и лидерство, е изключително рисков фактор. Най-малкото, защото при очертаващия се фрагментиран парламент и коалиционни формати, ще бъде все по-трудно да се осъществяват дългосрочни политики, изискващи лидерско визионерство и широка обществена подкрепа.

На старта на кампанията, избирателната активност се очертава около 48% от имащите право на глас и живеещи в България избиратели. Това означава, че до урните могат да отидат около 2млн.600 хил., което е съпоставимо с активността на последните парламентарни избори през ноември 2021г. На този етап обаче е още много рано да се каже дали кампанията ще повиши активността, или обратното, негативизмът и липсата на ясни перспективи ще отблъсне част от избирателите, което би довело до опасно ниски нива, с вероятност за силно сближаване на вота за отделните партии.

Настоящото изследване е проведено в периода 27 август – 2 септември 2022г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1117 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.