Животът на Ота, "екзотичното животно" на Ню Йорк

Една срамна глава от историята на Ню Йорк разказва за малък, слабичък чернокож мъж, който стои "изложен" в човешки зоопарк в клетка с орангутан. Хиляди зяпачи от цял свят пристигат, за да видят атракцията, първоначално в Сейнт Луис на световния панаир през 1904-та година.

Две години по-късно, малкият човек се помещава в една клетка с орангутан в зоологическа градина, перлата в короната на Ню Йорк Сити, днес известен като зоопарка в Бронкс.

Ота Бенга бил на 23 години, когато станал "жител" на Бронкс, делящ "дома" си с маймуна от парка. Той предоставя истинско забавление на посетителите – търкаля се, играе с орангутана и дори бръщолеви на език, който сякаш само маймуната разбира. Като декоративен обичай в племето си в Конго - Ота е със заострени зъби, което се превръща в характерна рекламна стратегия на зоопарка, която го представя като див човек, който може да откъсне главата на плячката си.

Срещу 25 цента входна такса, нюйоркчани в трепет плащат за възможността да видят "истински африкански дивак". В някои медии бушменът е отразен като "свързващото звено между човека и маймуната". Други го определят като "екзотично животно".

Но Ота не бил примитивен, нито див, просто обитавал горската част на Конго, разказва историята му "Дейли мейл".

Журналистът Памела Нюкирк решава да разследва ужасяващата и сърцераздирателна история на Ота. Тя пише: В събота, 8 септември 1906-та година, елегантно облечени мъже и жени от именията на Медисън Авеню вървят по тесния и тъмен коридор, покрай воня на човешки и маймунски изпражнения, за да стигнат до "Къщата на примата". А той стои там - шоколадов мъж, облечен с бели панталони и палто. Това малко същество, с гладка кафява кожа и малки тържествени очи, гледа без да мигне пред фотоапарати или подли жестове. С изключение на детския си размер и острите си зъби, той по нищо не се отличава от един обикновен негър! Но ако беше изцяло човек щеше ли да стои в дома на маймуната?

Около 40 000 души на ден разглеждат "изложбата". Ота показа тъкачески умения от канап и прави хамак. Бос, но облечен в модерни дрехи, Ота забавлява публиката, като им демонстрира стрелба с лък по мишена. Децата се смеят, а възрастните гледат спокойно към тях и им се радват, че харесват спектакъла.

Ота живее и "работи" в зоопарка известно време. Уморен и отчаян, той започва да моли собственика да го пусне да си отиде у дома. Но за зла съдба Самюел Вернер, шоумен и изследовател, твърди, че Ота му принадлежи и се надява да изкара още много пари от него по американските музеи.

Вернер измислял фантастични истории, за това как е придобил Ота, но променящите се версии сочели друго. Вернер твърдял, че спасил бушмена, който бил държан в плен на канибали. В друга история заявил, че купил Ота за купа сол и малко плат.

Докато американецът спори за собствеността на стоката си, Ота остава без дом и семейство – племето му в Конго е избито, а собствениците на зоологическата градина, уморени от негативната медийна кампания, което започвала да бушува все по-силно, решили да изпратят Ота в бруклинско сиропиталище.

Там бушменът се научава да се храни и да говори английски. По-късно момчето е приютено от семейство във Вирджиния. Ота обаче е с разбит дух. Копнеел да се върне в Конго, но там никой вече нямало да го очаква.

През март 1916-та той пуска куршум в разбитото си сърце. Погребан е в анонимен гроб някъде край Линчбърг. И най-накрая е свободен...