Огнян Герджиков бори запека с рими

„Без да мислиш, без да чакаш,
трябва ти да се изакаш.
Да, ама за зла беда
не го правиш досега...“

Огнян Герджиков, екс-шеф на парламента, народен представител от НДСВ

С какво, мислите, се занимава един бивш парламентарен шеф?

И настоящ депутат?

Ако смятате, че се занимава единствено и само с важни политически дела, то вие жестоко се лъжете.

Защото народният представител, освен политик е и човек.

Носи душа. Голяма.

Той е чувствителен. Нежен.

Проникновен.

И най-вече – пише стихове.

Да, може би се сетихте, че става въпрос за Огнян Герджиков. Много хора познават и другата страна на неговия характер – тази на кахърен поет.

А сега екс-шефът на Парламента доказа още веднъж, че талантът му граници не знае.

През декември 2004 година, докато отмарял в Гърция, бившият председател на Народното събрание на един дъх сътворил стихотворение, озаглавено... „Запек“, пише в последния си брой в-к „168 часа“.

Историята на поетичното изящество е проста – внукът му Александър страдал точно  от такъв проблем и дядо му така се впечатлил, че седнал и за нула време пренесъл римите от душата си върху белия лист.

„Много си го харесвам“, споделя Герджиков пред вестника и допълва, че дори си няма любима част от стихотворението.

Цялото му било любимо.

Политикът-поет обяснява още, че няма затруднения с реденето на рими.

Идвали му отвътре.

Стихотворението обаче, освен да носи наслада на ценителите на изящното стихоплетство, може да се превърне и в реклама на известно лекарствено средство за разхлабване.

От компанията-производителка на продукта толкова харесали произведението на изкуството, че обмислят разговор с автора му и уреждане на евентуално сътрудничество.

Талантът на Герджиков започнал да надига глава, когато бъдещият шеф на парламента бил на 7-годишна възраст.

Той, разбира се, му се поддал и оттогава не спрял да твори.

„Пиша много по конкретни поводи и поднасям приветствия като подарък за рождени и именни дни, сватби и годишнини. Повечето ми творби носят закачливо-хумористичен характер, въпреки че имам и лирика“, обобщава творчеството си бившият председател на Народното събрание.

Разбира се, след цялото това откровение, не може да не ви посветим в тайнството на стихотворението, наречено „Запек“.

Обърнете внимание на нежеланието на лирическия герой да се пребори с проблема си, което предизвиква истинска криза и налага събирането на млади и стари около малкия човек.

Точно в такива тежки моменти си личи доколко е сплотено едно семейство и авторът действително не пести творчески усилия да ни пренесе в драмата на фамилията.

Ние обаче няма да ви разваляме удоволствието - оставяме ви да консумирате стихчето сами.

И помнете, че е писано по действителен случай – така че си вземете поука.

На всеки може да се случи.

Запек

Слушай, палавнико мой,
хайде с кротко, не със бой.

Твойто крехко детско тяло
много е храна събрало,
в която, за беля,
има вредни вещества.

Без да мислиш, без да чакаш
трябва ти да ги изакаш.

Да, ама за зла беда,
не го правиш досега.

Затова си има лек.
Той помага в студ и пек.

Този лек е дуфалак
И е кат товарен влак.

Влиза вътре във корема,
всичко вредно пътьом взема,
във вагони го товари,
без да подминава гари.

И поема към дупето –
орган важен на детето.

Всичко ясно е, нали?
Хайде, моля, го глътни!

Но детето, на което
в крайна сметка е дупето,
дуфалака го не иска.

Ако го насилиш – писка.
- И да викаш, и да крякаш,
трябва ти да се изакаш!

Почваш пак да обясняваш.

Всичко мило, драго даваш
дуфалака да го глътне.

Инак баба ще се гътне.

Всички сме се наредили,
поглед в дуфалака впили.

Но детето не, та не,
дуфалака го не ще.

Трябва тука нов подход.

Дядо вече е на ход.

Взема дядо важна поза.

Почва в рими, не във проза:

- Днес мъжете сме на мода.
с теб сме от една порода.

Ако искаш да си мъж,
ще го глътнеш изведнъж.

В миг събуди се във него
пустото му мъжко его.

И с решителен замах,
докат мама каже “ах”,
дуфалака той налапа,
дето е със вкус на тапа.

Ето, чуйте, влака трака.
Значи действа дуфалака.

Мама, тати, баба, кака,
всеки гледа как ще ака.

Възкачен на своя трон,
във устата с биберон,
вперил във тавана взор,
вижда Алекс страшен зор.

Но геройски той се справя.

Дълго чаканата гадост
предизвиква бурна радост.