През втората година на войната в руски плен остават не само украински военнослужещи, чийто брой не е оповестен, но и над две хиляди украински цивилни граждани. Процесът на размяна на хора е сложен. Служителите на украинския Генерален щаб и Главното разузнавателно управление често предпочитат да не говорят за подробностите, за да не пречат на завръщането на своите и да не навредят на тези, които все още са в плен. Това заяви пред "Важни истории" Ирина Баданова, експерт от координационната група на звеното за поддръжка на Генералния щаб на украинските въоръжени сили.

Известен ли е точният брой на цивилните военнопленници в Украйна, които се намират в Русия?

- Бих потвърдила цифрата от над две хиляди цивилни заложници. СБУ разполага с единна база данни за тези хора. Тя се съставя въз основа на молби от техни роднини.

Но роднините на тези, които са отвлечени на отдавна окупираната територия, например на левия бряг на Днепър в Херсон, не могат да се свържат с нас. Няма мобилна телефонна връзка с Украйна и хората там са изключително изплашени. Да, някои намират начин да съобщят на украинските правоохранителни органи за ареста на свой роднина. Но не всички го правят.

Така че статистиката ни не може да бъде пълна, докато не освободим тези територии. Освен това доста хора на възраст са били изведени, някои от тях имат сериозни хронични заболявания: рак, диабет, психични разстройства. Какъв шанс имат да получат медицинска помощ и да оцелеят? Цифрата от две хиляди души ще се коригира с течение на времето.

Какво знаем за тях?

- Съществуват четири категории цивилни заложници. Първата: тези, които преди това са служили по договор или са били призовани по възраст в АТО (Антитерористична операция в Източна Украйна). Известно е, че двама украинци, намиращи се в центъра за предварително задържане в Донецк, са служили в Широкине, близо до Мариупол. По това време Широкине не е бил район на военни действия. Въпреки това те са обвинени в противопоставяне на руската "СВО" и в престъпления срещу народа на Донбас. Тези, които преди това са участвали в АТО, имат много по-голям шанс да бъдат приравнени към военнослужещите и да бъдат освободени в рамките на размяната.

Втората категория е по-многобройна: това са мъже, които не само не са в армията, но и никога не са служили. Третата е жени и млади момичета, като учителката от Черниговска област Виктория Андруша, които нямат нищо общо с бойните действия. Съществуват поне откъслечни потвърдени данни за затворниците от тези три категории.

Четвъртата категория са тези, за които няма информация. Възможно е те да са били убити на територии, временно извън украинския контрол, в Киев, Сумска, Черниговска, Харковска и други области, или да са били незаконно заловени и да са починали след разпити, изтезания и малтретиране в квазирепублики, ОРДЛО, затвори, центрове за задържане и колонии в Руската федерация.

Цивилни лица почти никога не се разменят. Руснаците ги залавят в окупираните територии и ги депортират в Русия или ги оставят в "ДНР" и "ЛНР", като ги арестуват уж за нарушаване на руските закони. Това противоречи на Женевската конвенция и е военно престъпление. В Украйна няма руски граждански затворници, така че украинците също трябва да бъдат освободени от руската страна без размяна или условия.

Освободените цивилни граждани могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Това са тези, чийто арест предизвика обществен протест. Вадим Завални, Виктория Андруша. По-голямата част от заложниците остават в ареста. Украинците са задържани предимно в Курска, Брянска, Воронежка и Ростовска област.

Украинската страна се опасява, че Русия ще се откаже от мораториума върху смъртното наказание и тогава животът на украинците в плен ще бъде застрашен.

 Какво е съотношението между жените и мъжете сред цивилните военнопленници?

- Жените и момичетата съставляват средно една девета част от военнопленниците. Говоря като цяло както за военните, така и за цивилните военнопленници.

В същото време положението на жените е много по-трудно. Защо жените са по-малко склонни да се бунтуват? Казват им: "Детето ти ще се отрече от теб, защото си предателка. И аз говоря само за психологическото въздействие и липсата на съпротива. Едно смело момиче като Вика Андруша е успяло да се противопостави. Но тя няма семейство и е вътрешно много силна. И това е по-скоро изключение, отколкото правило.

Какви сценарии се използват за отвличането на цивилни граждани като цяло?

- Например в един град в Киевска област веднага завзеха службата за военна регистрация и наборна служба и намериха имена и адреси на военни, участници в АТО и наборници. Отидоха на адресите и арестуваха, включително и много цивилни, тези, които в миналото са служили в армията. А в Гостомел просто хванаха мъжете. Нямаше никаква система. Ето как беше арестуван Роман Вуйко - арестуваха го вкъщи. Той не е имал нищо общо с военната служба. Просто го хванаха въз основа на пола му на контролно-пропускателните пунктове.

Вадим Замковой е арестуван в дома си в Харковска област. Преди това той не е служил никъде и няма нищо общо с армията. Опитвал се е да спаси семейството си, да оцелее във войната. Знаем къде е сега. Но какви са шансовете му да получи някакъв официален статут и да бъде освободен? За какво е задържан? Няма официална информация за него. Човекът изглежда, че е там, но сякаш го няма.  

Сред затворниците е имало човек с умствени увреждания. Знаем ли как е бил арестуван и какво е станало с него?

 -Той е бил арестуван в Гостомел. Има медицински документи, които потвърждават диагнозата му, има свидетелство за инвалидност. Той е бил в тежко психическо състояние още преди незаконното му задържане. Дори по външния му вид и поведение се виждаше, че е болен. Но това не е спряло никого. Роднините са се обърнали към него и съдбата му се решава от адвокати. Знаем къде е бил преди, но все още не е ясно какво се е случило с него, къде е бил преместен и къде се намира сега.

Каква е процедурата за признаване на отвлечено лице за военнопленник?

- Статутът се признава, когато пленничеството е потвърдено от руската страна или от Червения кръст. През лятото Червеният кръст стана по-активен, изпрати телефонни обаждания до роднините на военни и цивилни пленници. Казаха, че ще ги включат в своите списъци. Сега е налице абсолютно затишие.

Невъзможно е да се разбере каквото и да било за много от отвлечените. За тези, които се намират в затворите в Крим и в центровете за предварително задържане в Донбас, руската страна най-често отговаря, че "те не са там".

Има ли данни за това как руснаците се отнасят с тях?

- По данни на Генералния щаб те са държани в много лоши условия, измъчвани са с електрошокови палки по време на разпитите и постоянно са бити. В килиите има повече хора, отколкото са местата. В килия за шест души могат да бъдат държани четиринадесет души. Няма медицинска помощ.

Някои от заложниците са държани там повече от година. Те имат наранявания и хронични заболявания. Не им се предоставя медицинска помощ след побоища и изтезания.

Прилагат се и психологически изтезания: принуждават ги да пеят руския химн, да слушат руската версия на историята и да я преразказват. Украинските жени се връщат от плен с обръсната глава. Това също е мярка за унижение. Те казват, че са били изнудвани от децата и близките си, докато са били в плен. Затворниците им се подигравали и им казвали: "Никога повече няма да видиш детето си и съпруга си".

Освен това затворниците са лишени от комуникация със семействата си, лишени са от информация. Внушават им, че почти половината от Украйна е завладяна от руснаците. Пълната липса на информация е друго сериозно нарушение на Женевската конвенция. Те са лишени от възможността да кореспондират и да се обаждат на роднините си.

Какви обвинения се повдигат срещу арестуваните?

- Разполагаме с информация за Андрей Карманов, войник от 81-ва десантно-щурмова бригада на ВСУ. Той е осъден на двадесет години в наказателна колония с повишена сигурност. Смята се, че се намира в Луганска област. Съдът го осъжда за убийството на двама цивилни в град Рубижне. В присъдата се казва, че той е стрелял с гранатомет по автомобил, в който са пътували цивилни, като е убил двама цивилни и е ранил други трима. По делото обаче няма ясна доказателствена основа.

Един цивилен заложник е в следствения арест № 2 в Симферопол. Той е "размразен": пленничеството му е признато от руснаците. Повдигнато му е обвинение в терористична дейност. Очаква го съдебен процес. Михаил Шевчук, 31-годишен, бивш военен от Мариупол, е обвинен в убийства на цивилни. Той е задържан от войници от комендантството на ДНР на контролно-пропускателния пункт Розовка в Запорожка област на 28 март миналата година, когато заедно със семейството си напуска Мариупол, за да избегне обстрела. В телефона му открили снимка във военната му униформа отпреди седем години, когато е бил в армията (от 2016 до 2018 г.). Съпругата и децата на Михаил получили уверение, че той ще бъде освободен след месец. Семейството отишло в Донецк, защото им казали, че той е там. Съпругата му се свързала с Главната прокуратура на ДНР, с местното Министерство на държавната сигурност, с кабинета на омбудсмана и със самия център за задържане.

Първоначално е отведен в затвора в Еленовка, след това в досъдебния център в Донецк, а след това в Хорливка, където остава и до днес. Веднъж му позволяват да напише писмо до семейството си, след което забраняват кореспонденцията. Веднъж надзирателите в затвора приели пратка за него. Все още не се е състоял съдебен процес.

Това са случаите, за които знаем официално. Но нямаме представа за случаите на повечето цивилни затворници. За тях изобщо няма официална информация.

Според неофициална информация някои от тях са обвинени по членове за "шпионаж": тероризъм, екстремизъм. За такива обвинения знаем от думите на освободени затворници. Но не сме виждали съдебни процеси по тези дела.

Спомнете си процесите срещу Олег Сенцов, Владимир Балух, Надежда Савченко и Генадий Афанасиев. Знаехме за тях, следяхме събитията, притеснявахме се за тях. Спомнете си, че руснаците арестуваха украинските моряци, а след това бяха съдени. Имаше възможност да се видим с тях, снимаха се репортажи и се пишеха статии за тях, беше възможно да се изпращат колети.

А сега няма никаква публична информация за нови процеси срещу наши граждани в Русия. Няма информация и за присъдите. Можем само да спекулираме. Защо Ирина Навалная от Мариупол, обвинена в подготовка на терористичен акт, не е подсъдима? Ако е сигурно, че тя е извършила престъпление, ако вече е приключило продължилото с месеци разследване, защо няма съдебен процес?

В кои региони се намират отвлечените?

-  В Курска област, Ростовска област, Брянска област, Ставрополски край, в Крим в Симферополски СИЗО 1 и 2. В Донецк, в Луганска област в колонията. Ако имаме поне някаква връзка с дадено лице, поне възможност за кореспонденция, е възможно да разберем къде се намира лицето, благодарение на нашите колеги от страната агресор.

На какъв принцип се транспортират затворници от една колония в друга в Русия и в квазирепубликите?

- Мисля, че това е единствено с цел объркване. Преместват ги хаотично, за да се затрудни намирането им и да се влошат условията. Например в Курск е зле, а в Новозибково, Брянска област, е още по-зле. О, вие се съпротивлявате? Е, останете в Новозибково.

Но няма особена разлика в задържането на затворници в Русия и в квазирепубликите. Не можем да кажем, че има фундаментална разлика между Донецкия и Курския СИЗО. Кой държеше нашите военнопленници през 2014 г.? ФСБ. Те не са някаква "милиция". Същите хора, същият ред, както в Русия.

Ние се борим тези хора да не получат фатални присъди, да не отидат в затвора и да не повторят съдбата на Валентин Виговски. Той беше осъден в Русия за шпионаж на единадесет години в колония със строг режим. В някакъв момент [украинската страна] изгуби поглед върху делото му, не се занимаваше системно с него. Ето защо той получи голяма присъда. А сега [руската] страна е наясно, че ние знаем за нашите хора, следим съдбата им, затова е по-трудно да им се дават присъди, не е ясно за какво.

- Промени ли се с времето отношението към украинските затворници в Русия?

- Според моите наблюдения то не се е променило от 2014 г., когато имаше само военнопленници, хвърляха ги в яма със седемдесет души и даваха по една бутилка вода за всички при 32-градусова жега. Сега отношението е последователно брутално. За съжаление това е характерна черта на врага, с когото се сражаваме. В Донецк нашите пленници бяха държани в яма, по същество в мазе в сградата на бившата СБУ. Гладуваха ги, не им даваха да пият, не им даваха да спят.

Всичко зависеше от човешкия фактор. Колкото и да не ни се иска да го признаем, навсякъде има хора: има работници в колониите, които са по-лоялни към нашите затворници. Но като цяло има склонност към изключителна жестокост.

- Имало ли е периоди, в които руските военни са вземали повече цивилни заложници в Украйна?

- По време на окупацията на Киевска област. В Гостомел, Буча, Иванков, Липовка. Тогава не е имало военнопленници - руснаците са хващали всички. И все още не е ясно с каква цел са държани тези хора. Повечето от тях изобщо не са обвинени в нищо. Адвокатът на нашите военнопленници казва, че има и така наречените "замразени пленници" - цивилни, които са били арестувани по неразбираеми за нас причини и от края на февруари миналата година не фигурират в никакви списъци. Те не са в общата база данни.

В момента не можем да кажем какво се случва в териториите извън украинския контрол. След освобождението ще разберем къде се е случила поредната Буча. Това ще се случи, почти не се съмнявам. В освободения Херсон бяха намерени погребани голям брой местни жители. Измъчвани, хора, разстреляни за нищо, разстреляни деца.

Не можем да кажем дали тенденцията се е променила, влошила или стабилизирала. Не знаем. Само се надяваме, че тези, които са останали в неконтролираните от правителството територии, са се научили да се държат по различен начин, за да избегнат тази съдба. В Херсон веднага след окупацията миналата пролет хората излязоха с голи ръце срещу танковете, а след това бяха открити и арестувани. И не бих искал да прогнозирам какво ще видим след освобождаването на всички територии.

- Кой помага на украинските затворници в Русия?

- Заедно с Центъра за граждански свободи (ЦГС) имаме 69 случая на граждански заложници: това са хора, чиито роднини са се обърнали както към мен, така и към ЦГС. По тези случаи работят адвокати и от двете страни.

Има и такива, които работят с нас от миналата година, но са били принудени да напуснат Русия, за да се защитят. Те продължават да работят с нас като експерти, защото знаят какви са условията в коя колония и кой е отговорен. Те ни дават добри съвети относно законодателството, относно условията на задържане. Това е безценно, защото ние не разполагаме с тази информация.

- Кой в Русия отговаря за размяната на цивилни затворници?

- Роднините на отвлечени и арестувани затворници пишат жалби до руския омбудсман Татяна Москвин.

Близките на арестувани и отвлечени пишат до канцеларията на руския омбудсман Татяна Москинкова, до Министерството на отбраната и до военната прокуратура. Но единственият отговор, който получават, е, че трябва да се обърнат към Червения кръст.

Руската страна не назовава имената на тези, които участват в размяната на цивилни граждани. Надявахме се, че канцеларията на Москалкова ще осъществи контакт с роднините на отвлечените и процесът ще бъде задействан. Бяхме подготвени за екстрадирането на заложниците в трета държава. Например такива, които са тежко болни или които трябва да бъдат екстрадирани по жизненоважни причини.

Но руската страна унищожи, смаза възможността за споразумения. Службата на омбудсмана не ни сътрудничи по този въпрос. И сега не е ясно към кого роднините на отвлечените трябва да отправят исканията си за телефонни разговори и кореспонденция. Всички се пренасочват към Червения кръст, който също не оказва почти никаква помощ. Изобщо не е ясно кой отговаря за размяната и освобождаването на затворниците.

Възможно е цивилните заложници да са държани с цел да изнудват Украйна и да поставят искания в края на войната.

От пленените цивилни граждани само няколко бяха освободени благодарение на усилията на украинския парламентарен комисар по правата на човека Дмитро Любинец и други институции, участващи в размяната от наша страна. Тези институции отказват да коментират. Малцината освободени хора също мълчат.

- Участват ли международни организации в освобождаването им?

- С това трябва да се занимават структурите на ООН. Но не виждам реална помощ от тяхна страна. Имат ли право членовете на тази международна организация да бъдат допускани до местата за задържане? Разбира се, че имат право. Те имат право да се обръщат към администрацията на местата за лишаване от свобода с молба за освобождаване на затворници - преди всичко по здравословни причини и при липса на обвинения. И след това, след такива молби, международната организация [трябва] да информира страната агресор, че има хора, които трябва да бъдат освободени. След това от международната трибуна такава организация [трябва] да заяви какво е видяла в местата за задържане и да поискаме от Русия да освободи цивилните затворници.

Нека да сравним това с издаването на заповед за арест на Путин. Къде е пожелателното мислене и къде е реалността? Тук е същото. Докато международните организации не се намесят на ниво посещения на местата за задържане, нищо няма да се случи. Докато това не е нищо повече от разговори. Това е все едно да излезете с плакати, на които пише "Не на войната!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase