БАН: Българите стават кредитофоби

Желанието за вземане на кредит е силно намаляло, отчита проучване на Икономическия институт на БАН.

Над 58 процента от българите при никакви условия не биха взели кредит, сочи изследването.

Данните показват, че общата сума на кредитите от 2009 година насам остава относително същата – към 18 млрд. лева, но намалява броят на домакинствата, които ги обслужват.

По този начин тежестта се увеличава – от средно 14 хил. лева на домакинство през 2009 година до малко над 21 хил. лева днес. Притеснително е и увеличаването на лошите и необслужените кредити, отчитат още икономистите на БАН. По техни данни към края на 2008 година необслужените кредити са били в размер на 282 млн. лева, докато през 2013 година размерът им вече е 1,197 млрд. лева.

Според тях обаче пикът на необслужваните кредити е достигнат и банковата система се справя със ситуацията.
Сега един от сериозните проблеми е нежеланието на хората да теглят кредити, особено ясно изразено в София. В областните градове обаче домакинствата все още се престрашават да теглят кредити и всяко трето домакинство обслужва задължение към банкова институция.

Според данните от проучването на БАН през 2009 година над 1/3 от домакинствата в България са имали кредити. През 2013 година този процент намалява до 29%. В същото време кредитите са съставлявали около 80% от общия брой на депозитите през 2009 година, докато през тази година те вече са към 50 на сто.

Намаляващото желание за емитиране на кредити е лесно обяснимо, отчете проф. Гарабед Минасян. В първите години на 21 век имаше „кредитна еуфория“ и масово теглене на заеми. Тогава недобрата финансова култура на гражданите ги кара да теглят кредити на базата на получаваните доходи, без да се замислят как точно ще ги покриват, ако изгубят доходите си от заплата. Освен това примерът на безнаказаните „кредитни милионери“ също е основание за ръст на кредитирането в тези години.

Всъщност и сега основен източник на доходи за кредитополучателите са заплатите, а кредити се използват масово за ремонти и покупка на техника. Малко са кредитите на физическите лица, предназначени за образование или инвестиране в развитие на бизнес.

На второ място българите все по-рядко теглят кредити и заради високите разходи по обслужването им. Средно те са между 10 и 15% от размера на кредита, а по данни на Българската народна банка (БНБ) при едногодишните заеми разходите достигат и до 25-30%, при годишна инфлация от 1-2%, посочи още Минасян.

Според него намаляването на задлъжнялостта не винаги може да се приема като позитивно явление. Той посочи, че кредитът е „живот в бъдещето“ и стимулира хората да търсят начин за повишаване на доходите си и търсене на активност. По този начин „разумната задлъжнялост“ води до повишаване на динамиката на икономиката.
Разумни нива на задлъжнялост Минасян определи като съизмерими и леко изпреварващи темпа на увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП).

В момента от около 3 млн. домакинства в България 700 хил. имат кредити. Изпаднали в неплатежоспособност и попаднали в съдебната система са към 6 хил. домакинства. При 50-60 хил. има риск от изпадане в неплатежоспособност (както обявяват самите домакинства) или забавят погасяването на задълженията си.

От БАН са изготвили и списък с мерки, които да подобрят ситуацията с лошите кредити, които са около 19-20% от всички теглени заеми в банковата сфера.

Едно от тях е създаването на банков омбудсман, който да консултира страните при възникване на спорове. Икономистите поискаха още и регулация на бързите кредити, единен стандарт за договорите за отпускане на кредити, както и прозрачна методология при образуването на лихвения процент.

Именно неяснотите с договорите и лихвите плашат хората да търсят кредитиране, посочи Борис Гюров от института. Сред предложенията са още и за максимален праг за частта от доходите, която отива за покриване на задълженията, както и поделянето на риска, което е от изключителна важност при срива на пазара за имоти.

От БАН се обявиха и за създаване на закон за фалитите на физическите лица, който да позволи най-тежките случаи да отпаднат от системата. Те трябва да бъдат ограничени 15-20 години да получават кредити, допълни още Гюров. Заплахата при тази възможност е недобросъвестни платци да се възползват от възможността за личен фалит.

Още финансови новини можете да прочетете в Investor.bg