Делене под саркофага на Чернобил: Може ли да избухне отново?

Учени, наблюдаващи изоставената атомна електроцентрала "Чернобил" в Украйна, откриха реакции на делене, изригващи в недостъпна камера в руините на комплекса, пораждайки опасения, че може да има по-нататъшен взрив на мястото.

Анатолий Дорошенко от Института по проблемите на безопасността на атомните електроцентрали (ISPNPP) в Киев съобщава за 40% увеличение на неутронните емисии от камерата от 2016 г. насам по време на дискусии миналата седмица за възможността за демонтиране на стария реактор, според списание Science.

Сега той и колегите му изучават тлеещите уранови горивни маси, заровени в подреакторна стая 305/2, за да преценят дали е вероятно те да се стабилизират сами или ще се наложи опасна намеса, за да се обезвреди ситуацията.

Това може да включва пробиване в камерата, нещо, което не е било виждано от човешките очи, откакто се е случила най-тежката ядрена катастрофа в света преди 35 години, и напръскване с гадолиниев нитрат, за да попие неутроните и да задуши реакциите.

Максим Савелиев, също от ISPNPP, заяви, че е трудно да се оцени тежестта на ситуацията, без да има неутронни сензори, признавайки: "Имаме само предположения."

"Има много несигурности", допълва той. "Но не можем да изключим възможността за инцидент."

Савелиев се е застъпил за изпращане на роботи, способни да издържат на лъчението и влажността, за да инсталират неутронни и температурни сензори в камерата и да вземат проби, за да дадат на учените по-ясна картина на това, което се случва.

Роботите също могат да бъдат използвани за инсталиране на борни цилиндри в гробницата, за да служат като контролни пръти и да натрупват неутрони.

Когато реактор № 4 в "Чернобил" започна да се топи на 26 април 1986 г., силната топлина предизвика урановиге горивни пръти, тяхната циркониева облицовка, графитните контролни пръти и пясъкът, изхвърлен върху сърцевината на реактора, за да загаси пожара, да се стопят заедно и да се превърнат в силно радиоактивна лаваподобно вещество, което прониква в долните етажи на съоръжението и прави цели стаи и коридори недостъпни.

Впоследствие това вещество се втвърдява под отломките в образувания, наречени горивосъдържащи материали (FCM), които са натоварени с около 170 тона облъчен уран, около 95% от първоначалното гориво.

Не е ясно защо започват да се случват новите реакции, но една от възможностите е, че скъпият нов саркофаг, поставен над залата преди пет години, може да е виновен.

Оригиналната бетонна и стоманена конструкция - издигната набързо в първите дни на бедствието, което Съветският съюз напразно се опитваше да прикрие - беше недостатъчно здрава, а през пукнатините й е преминавала дъждовната вода, която всъщност може и да е помогала за охлаждането на камерата и потискането реакциите на делене.

Без достатъчно вода в камерата може да няма нищо, което да забави рикошетиращите неутрони, които се излъчват от разлагащото се ураново или плутониево гориво, което означава, че реакциите на делене могат да се засилят.

Ситуацията е оприличена от Нийл Хаят от университета в Шефилд, експерт по обезвреждане на ядрени отпадъци, с "жарава в барбекю".

"Това ни напомня, че проблемът не е решен, а е стабилизиран", казва той, и призовава сериозността на проблема да не се омаловажава, но предупреждава и срещу всякаква ескалация на притеснение. "Говорим за много ниски нива на делене, така че не е като гасещ ядрен реактор", казва той.

"Нашата оценка на делящия се материал в тази стая означава, че можем да бъдем доста уверени, че няма да получите толкова бързо освобождаване на ядрена енергия, че да имате експлозия. Но не знаем със сигурност. Виждали сме подобно държание при други отпадъци от гориво. Базовата скорост на неутроните отново се увеличава, стабилизира и намаля. Очевидно това се надяваме да се случи. "

Понастоящем Украйна работи с Европейската банка за възстановяване и развитие по план за унищожаване на своите FCM, а ситуацията в Чернобил ще има отношение към плановете на Япония за атомната електроцентрала във Фукушима, която също аварира през 2011 г.

Преди прословутото съветско бедствие, близкият град Припят е бил процъфтяващ, в който живеят почти 50 000 души.

По това време той е бил бързо евакуиран и оттогава се е превърнал в град-призрак, изцяло рекултивиран от природата, изоставените му куловидни блокове се издигат над гъсти дървета, докато диви елени и лисици бродят сред олющената боя на празни коридори, апартаменти, офиси и обрасли дворове.