Джесика Удуърт пред Dnes.bg: Сега всички сме на фронтовите линии

Младият войник Лука, копнеещ да влезе в битка, се отправя на север към легендарната крепост Кайрос, където според слуховете негови събратя защитават героично последните остатъци от цивилизацията.

В дни, в които войната е само на крачка от границите ни и е на всякъде в медиите, а промените в климата са стоварили тежкия си ботуш върху врата ни, сценарията на антиутопията на Джесика Удуърт, "Лука", звучи некомфортно реално. Тя е дъщеря на експерт по ядрено разоръжаване, отраснала в края на Студената война, а заплахата от надвиснала война не й е чужда. С Dnes.bg тя разговаря за бъдещето на човечеството, киното и опасността от Изкуствения интелект.

Филмът ви "Лука" засяга темата за войната, по-скоро за очакването за нея и то в момент, когато светът отново е горещо място, свързано с военни действия. Героят осъзнава абсурдността на войната, но защо човечеството не се научава да не повтаря грешките от миналото?

"Има нещо, което е дълбоко сбъркано в нас. Този въпрос ме тормози от години. Той се проявява във филма ми "Лука". Изградих го около един единствен акт на противопоставяне - когато Лука обръща гръб за да предизвика статуквото. Това е един от най-желаните, силни моменти във филма. Защото това е едно от фундаменталните ми разбирания - че ние, като хора, сме способни да демонстрираме вярванията си с един силен, но смирен акт. Но сега, с цялата тази смърт и конфликти по света, се чувствам притеснена. Не е достатъчно просто да обърнеш гръб. Сега всички сме на фронтовите линии. И затова всички трябва да сме готови да предприемем нещо за да се сблъскаме с всички тези несправедливости."

Действието е ситуирано в не така далечното бъдеще, чувството е като за антиутопия. Как всъщност виждате бъдещето?

В основата на Лука стои проблемът с липсата на вода. Това е в основата и на всички климатични катастрофи, които ни връхлитат сега, с пълна скорост. Неизбежно е голяма част от нашия вид да бъде унищожена, защото досега не сме намерили нито едно икономическо решение или система, което може да преобърне всичко, цялата система, в която живеем. А сега нещата стават и още по-трудни, благодарение на Изкуствения интелект.

Споменахте опасността от Изкуствения интелект. Множество художници и писатели се опалкват, че той застрашава работата им. Но опасен ли е за киното?

Доброто кино не е застрашено. В създаването на един филм трябва да обединиш толкова много сили, толкова много съзнателни, подсъзнателни мисли на героя, емоции. Не мисля, че някога ще има машина, която може да разбере и да пресъздаде красотата на съзнанието в киното. Разбира се, ще има машини, които ще пишат сценарии и ще създават различни елементи, но никога няма да стигнат в основата на това, което прави един филм вдъхновяващ.

Вие сте и документалист (с филм като "Дневниците на девствениците"). Как тръгнахте към идеята за "Лука"?

Лука е вдъхновен от известната италианска книга „Татарската пустиня“, която вече е превърната в страхотен италиански филм. Всичките ми приятели италианци ми казаха, че съм луда. Но това е книга, която принадлежи на всички нас, защото не се развива в конкретно време или пространство. Става дума за група хора, които стоят на ръба на цивилизацията, на ръба на времето, на ръба на надеждата и на ръба на отчаянието. А природата е огледалото, в което се оглеждат. Природата като огледало е нещо, което разглеждам във филмите си от години. Тя е огледалото, което отразява нашето състояние. Комбинацията от елементи беше перфектна. Започнах проекта още преди COVID, преди всички проблеми и хаос, които се развиха. Сега този филм е още по-разбираем заради това, през което преминахме. Във филма един от героите, Сержант-майор Раф отбелязва, че има правила, но няма цивилизация. Кой измисля тези правила? Какви са те...

Разкажете и за избора на актьорите - във филма участва и Джералдин Чаплин, как работихте с нея?

Джералдин беше с нас още от самото начало на проекта. Работили сме заедно и преди. Технически сме сродни души. И двете сме обсебени от диктаторите. За нея е нормално, след като баща й участва в един от най-добрите филми, правени някога - "Великият диктатор". Имаме едни и същи обсесии. Поглеждайки през призмата на тази история, тя трябваше да изиграе генерала. А аз трябваше да създам този герой, в който много важно беше нивото на хумор, нивото на смирение и човечност. Това беше много деликатен момент - да извая генерал, който не е плосък. Нуждаеше се дълбочина.

Генералът беше написан като мъж. Тя се опита да се превъплати в него, но не се получи. Но това нямаше значение, защото в тази история полът не е от значение. Всъщност, опитах се да изградя историята с армия от мъже и жени. Но се провалих. Историята се срина, което беше изненадващо за мен, защото не го очаквах. Когато жените са представени в армията, те имат различна физическа стойност. Това разтърси цялата история. Промени всичко, защото като зрител, започваш да търсиш други връзки - сексуалност, връзки. Зрителите са гладни за нещо друго.

Заради това, факта, че Джералдин се опита да изиграе мъжки образ, и се провали (нещо, което разбрахме при монтажа) всъщност беше дар. Никога не сме се опитвали да накараме мъжете да изглеждат нелепо, защото аз обичам тези герои. Да се подигравам на мъжете като жена режисьор дори и не се е появявало като мисъл в главата ми.

Няколко часа след края на наградите "Оскар" все още всички говорят за тях. Според вас защо "Опенхаймер" привлече толкова много внимание? Опитват ли се американците да изкупят вината си с подобни мащабни филми или по-скоро повдигат националния дух?

Според мен в "Опенхаймер" имаше елементи, които бяха добавени към историята с цел забавление, от които историята нямаше нужда. Но самата история е важна. Аз съм дете на експерт по ядрено разоражаване. Това е много важен въпрос, който и в момента ни засяга. "Опенхаймер", дори и да се развива в миналото, е актуален сега. Все още пръстите ни кръжат върху червените бутони. Какво ще стане като грешният човек натисне грешният бутон в неправилното време? Всички ще умрем... 

Джесика Удуърт е родена във Вашингтон през 1971 г. Тя е американо-белгийски сценарист и режисьор. Джесика има дипломи по литература от Принстънския университет (1993) и документално кино от Станфордския университет (1999). През деветдесетте работи като журналист и изпълнителен продуцент на документални филми в Париж, Хонконг и Пекин.

След като печели стипендията „Фулбрайт“, през 2000 г. в Мароко заснема и режисира документалния филм The Virgin Diaries (Дневниците на девствениците), копродукция между европейски и американски телевизии. Джесика е президент на международното жури на кинофестивала в Гент през 2011 г. и член на журито на Международния кинофестивал в Загреб през 2015 г. Тя е специалист в режисирането на актьори.

"Лука" може да гледате в рамките на София Филм Фест.