ЕС е първенец по ваксинация, но страни като България и Румъния го дърпат назад

Европейският съюз е световен лидер в имунизацията на населението си срещу COVID-19. Почти три четвърти от всички възрастни вече са напълно имунизирани. Но в сянката на този впечатляващ резултат стои една неудобна реалност -  разпространението на ваксините е изключително неравномерно в целия съюз.

От едната страна са държави като Ирландия, Малта, Португалия и Дания, които са успели да ваксинират близо 90% от населението си, според Европейския център за контрол на заболяванията. Но от другата страна на блока са държави, като Румъния и България, които са ваксинирали напълно съответно само 33% и 22% от своите възрастни.

Проблемът не е в недостига на ваксини. Всички държави от ЕС имат достъп до всички препарати, одобрени от ЕС - Pfizer/BioNTech, Moderna, AstraZeneca и Johnson&Johnson. Отделните държави също са свободни да поръчат и други ваксини. Унгария например е закупила руски ваксини Sputnik за населението си.

"Те имат ваксините. Всеки, който иска да се ваксинира, може", казва пред CNN Иван Кръстев, български политолог и основател на Европейския съвет по външни отношения. Но вместо това, казва Кръстев, България се бори с дълбоко колебание във ваксините, което се подхранва от политическа нестабилност, конспиративни теории и липса на вяра в властите.

"Има високо ниво на недоверие и това важи както за България, така и за Румъния", обяснява той. "Дори в медицинската общност, лекарите, медицинските сестри, мнозина се колебаят да се ваксинират, така че не е изненада, че и обществото като цяло също не желае."

И Румъния, и България се борят със скокове на нови случаи на коронавирус от началото на септември. Румъния е съобщила за над 45 000 нови случая и повече от 800 смъртни случая през седмицата до неделя, приблизително същото ниво, което е видяла на върха на втората вълна от епидемията през април.

България провежда третите си парламентарни избори тази година през ноември. Двете предишни гласувания, през април и след това през юли, завършиха в безизходица, без да бъде сформирано правителство. В резултат на това страната е заседнала във вечна предизборна кампания с малко време да се обърне внимание на всичко друго.

"Имаше много повече предизборни кампании, отколкото кампании за ваксини", каза Кръстев. "Нито правителството, което беше на власт, нито служебното правителство поставиха ваксинацията като приоритет."

Кръстев е на мнение, че въпросът за ваксините не е разделил българското общество по партизанска линия, защото повечето хора като цяло са били единни в недоверието си към политическата класа. "САЩ имат голямо ниво на поляризация, но тук не става въпрос толкова за политическа поляризация, а за объркване и отвращение от всичко политическо, което много вреди на успеха на кампанията за имунизация",  казва той пред CNN.

Твърденията за корупция в правителството предизвикаха масови протести в цяла България миналата година. Полицията реагира с насилие, което шокира нацията, а това направи хората още по-подозрителни към властите.

Медиите също изиграха роля, твърди Кръстев. "За да направят дебата по-интересен, те представиха мненията за ваксината и анти-ваксината като еднакво ценни, така че хората се объркаха", каза той. И Румънското правителство обвинява за лошия си темп на ваксинация фалшивите новини и теории на конспирацията, които се разпространяват онлайн.

В рамките на двете страни също има сериозни неравенства. Ромските общности в Румъния и България са сред най-малко ваксинираните. Димитър Димитров, директор на Ромската програма в Института "Отворено общество" в София, казва, че проблемът се дължи на обтегнатите взаимоотношения между общностите и по-широкото общество.

"Много ромски квартали в България са били обект на блокиране без подходящо обяснение, въпреки че нивото на инфекциите в други части на същите общини е било по-високо. Така че това отношение на институциите към ромите и ромските квартали показва защо ромите не се доверяват на институциите", обяснява Димитров пред CNN.

Димитров казва, че много хора, особено в селските райони, също може да имат затруднения в достъпа до ваксинационни клиники. "Ако трябва да вземете автобус или влак и да пътувате 100 километра, за да стигнете до болницата, а след това да чакате на опашка - това отнема време и пари. Самата ваксинация е безплатна, но да стигнете до точката за ваксинация струва пари", обяснява той.

Румънското правителство наскоро обяви, че ще вложи допълнителни ресурси, за да гарантира, че хората, които нямат достъп до клиники, могат да се имунизират - например като поискат лекар да ги посети у дома.

Разделението Изток-Запад

Но България и Румъния не са единствените, изправени пред проблем с колебанието. Изглежда, че Европейският съюз е разделен на две части. Едната половина е приела ваксинацията и почти всички са имунизирани. Другата обаче се бори да убеди населението си на фона на дълбокото недоверие към ваксините.

Разделителната линия е разположена приблизително по границата на Желязната завеса, която някога е разделяла Европа на Изток и Запад.

От 27-те държави членки на блока, 15-те, които са имунизирали най-много хора, са част от това, което някога е било западния блок, докато най-слабо представилите се 10 са бивши комунистически страни. Гърция и Литва са единствените две страни, които те са част от тази тенденция, като Литва е на 16-то място, а Гърция на 17-то място по имунизация.

Всички бивши западни страни, с изключение на Гърция, са ваксинирали напълно поне 70% от възрастното си население. Нито една от източните държави все още не е достигнала този праг.

Кръстев казва, че начинът, по който пандемията се разгръща в различните страни, може да бъде един от факторите, обясняващи различията. "Страните, които бяха засегнати от първата вълна през 2020 г., когато шокът беше по-силен, страни като Италия или Испания - те имат по-голям успех с ваксинацията като цяло, отколкото страните, засегнати по-силно от втората вълна", обяснява той, добавяйки, че българското правителство така и не успяло да убеди хората, че високата степен на ваксинация е основен приоритет. "Вместо това стана въпрос на национална гордост, че никога не сме имали локдаун", казва той.

Анна Ничинска, асистент в Училището по икономически науки към Варшавския университет, е проучила причините за колебливостта на ваксините и казва, че историята също играе важна роля в решенията на хората.

Ничинска и нейните колеги разглеждат данните за доверието в здравните системи и медицинските власти от 100 държави и установяват, че недоверието е много по-голямо в нациите, които са преживели комунизма в съветски стил в миналото. Хората, които са имали опит от първа ръка да бъдат лъгани от своите правителства, се борят да се доверят на властите, дори години след революцията, обясни тя. Колкото по-дълго хората са живели под шапката на комунизма, толкова по-голямо е недоверието.

"Хората, изложени на съветския комунизъм, имат по-малко доверие към другите хора, правителството, а също и системите за здравеопазване. Опитът внушава недоверие в публичното пространство и всичко формално", казва тя.

Ничинска е на мнение, че това е една от причините, поради които строгите изисквания за ваксини може да не доведат до значително по-високи нива на имунизация в такива страни.

"Решението за ваксинация се основава на доверие и това, че е задължително, би било контрапродуктивно. Трябва да запомните, че в много страни има дълга традиция на съпротива срещу държавата, така че хората ще намерят начин да избегнат задължителната ваксинация."

Европейската комисия призна за проблем ниските нива на ваксинация в някои свои държави-членки.

"Докато вирусът не е победен във всички държави-членки, той няма да бъде изкоренен", заявява говорител на Комисията пред CNN в изявление. Комисията казва, че страните, които се борят да повишат нивата на ваксинация, трябва да се съсредоточат върху кампании, специално насочени към тези, които се колебаят, и да подчертаят значението на науката.