Младите – най-тревожни и гневни заради ситуацията с COVID-19

Младите хора до 29 години имат най-високи нива на тъга, тревога, страх и паника, сочат данните от изследване на проф. Соня Карабельова, д-р Бисерка Зарбова и докторант Радина Стоянова от катедрата "Обща, експериментална, развитийна и здравна психология" към Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски, съобщиха за БТА от екипа.

Изследването, публикувано на http://phls.uni-sofia.bg/article/3016), е проведено в периода 18-22 март през онлайн социалните мрежи, между и пет и десет дни след обявяването на извънредното положение в България, сред 1504 участници.

Данните показват, че младежите са и най-гневни, а търсенето на емоционална подкрепа е най-ниско в тази възрастова група.

Най-често използваният източник на информация са официалните изявления на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса - 72,9 на сто от анкетираните отговарят така. Социалните мрежи са на второ място - 56,3 процента, а на трето - научни издания и публикации - 51,5 на сто.

Мъжете реагират по-гневно на ситуацията от жените, като в същото време използват по-често иронията и чувството на хумор. Жените преживяват по-силно емоции като страх и тревога и акцентират върху споделянето и търсенето на емоционална подкрепа в онлайн общуването.

Според данните хората над 49 години са с най-високи нива на възприет контрол и най-ниска степен на възприемана заплаха от ситуацията. В същото време те са и тези, които най-много търсят подкрепа онлайн.

Хората с по-високо образование изпитват по-голям дискомфорт от ограниченията в социалния живот. Живеещите в провинцията пък са по-оптимистични в сегашната ситуация.

Семейните също в по-малка степен възприемат положението като заплашително и имат усещането за по-голям личен контрол.

Най-често споделяните очаквания за последствията от ситуацията са да настъпи финансов и икономически крах в световен мащаб -73,2 на сто, последици в политически и управленски аспект - 71,5 процента, но и да се променят ценностите на хората - 68,3 на сто, хората да започнат да обръщат повече внимание на начина си на живот и на здравето си - по 65,8 на сто и да настъпят сериозни промени в човешките взаимоотношения - 62,8 процента.

Като общ извод психолозите изтъкват, че независимо от извънредния характер на ситуацията участвалите в изследването не я преживяват като силно стресираща.

Съпоставими с тези резултати са и данните от независимо експресно проучване на доц. Маргарита Бакрачева, проведено от 8 до 10 март сред 391 доброволно включили се участници, тоест след първия обявен в България случай на заболял от коронавирус. Резултатите показват, че непотвърдените твърдения не се радват на особена популярност.

Около половината от анкетираните са склонни да намерят връзка между вируса и икономически интереси на фармацевтични компании, а в по-малка степен заболяването се свързва с различни конспиративни теории. По-голямата част не вярват, че чесънът лекува коронавируса или че 5G мрежата има нещо общо с разпространението му.

Повечето от участниците в този период споделят мнение, че темата се преекспонира от медиите и това води до повишаване на страховете. В същото време голяма част - около 40 процента смятат, че държавата взема адекватни мерки. Хората обвързват два основни проблема - от една страна здравето, но от друга страна и финансовото оцеляване.

Картината за влиянието на ситуацията с коронавируса се допълва и от друго проучване на доц. Маргарита Бакрачева за реакциите на хората преди и след обявяването на извънредното положение, което показва, че страховете логично постепенно се повишават. Изследването е направено между 8 и 30 март в две направления - едното е анализ на споделеното във Facebook съдържание на 531 души на възраст от 30 до 70 години,а другото е анкета сред 103 младежи между 21 и 25 години.

В началото фокусът на хората в социалната мрежа е бил коронавирусът, като по-нататък заболяването и извънредното положение са продължили да бъдат водещ обект на дискусии, но са започнали да се появяват и други теми.

Полярните мнения и нападките са били основно заради спазване и неспазване на мерките срещу разпространението на вируса. Отчита се повишаване на доверието в мерките, които правителството взема още след първите случаи, регистрирани в България.

Анкетираните младежи споделят основно страха от смъртта, от загуба на любим човек, за личното здраве, от финансови проблеми, от непознатото, коментира за БТА доц. Бакрачева.

Плашат ги и липсата на контрол над ситуацията, усещането за несигурност и безнадеждност, изпитват и гняв. Те смятат също, че психозата може да се окаже не по-малък бич от самата болест. Основните фактори, които според младите хора могат да помогнат в тази ситуация, са медиите да поднасят и добри новини и да се ограничи негативната информация. В личен план младежите отбелязват като "противоотрова" постоянната ангажираност, включване в дейности в помощ на другите и обобщават, че "сега е време да свършим всичко, което отлагаме".

Обявяването на извънредното положение в България като че ли засегна в най-голяма степен стереотипите на поведение и качеството на живот на по-младите и активни членове на обществото, коментират за БТА от екипа на проф. Соня Карабельова. За тази възрастова група като цяло е типичен активният и действен начин на живот, както и социалното общуване с широк кръг от хора. В консуматорското общество един от основните модели на поведение е моделът на търсено и очаквано удовлетворяване на потребностите "тук и сега", без отлагане. Сегашната ситуация изведнъж блокира установения стандарт и изпреварващо изправи младите хора пред невъзможността да бъдат активни, да постигат непосредствено удовлетворение на желанията и потребностите си, което неминуемо провокира недоволство, гняв, разочарование, смятат от екипа.

Преживяването на негативни емоции се засилва и от неяснотата за това колко дълго ще продължи това положение. В началната фаза на развитие на кризата за младите хора тя е изненадваща, не е очаквана и вероятно те не са подготвени. От друга страна, негативните чувства с висок енергиен заряд имат ресурса да задвижат иновативни идеи и творчески процеси за реализирането им в критична ситуация, отбелязват психолозите.

По-възрастното поколение, макар да не е подготвено също за това развитие, все пак има опит от справянето с предишни кризи, има и повече критичност в осмислянето на събитията и борбеност за преодоляване на трудностите. С развитието на ситуацията със сигурност ще има динамика в преживяванията и на двете групи, прогнозират от екипа на проф. Карабельова.

Доц. Бакрачева е категорична, че след пандемията животът няма да бъде същият. Мисленето ни няма как да не се промени след преживяването на усещане, че не можеш да планираш и управляваш живота си, как всичко може да рухне за миг, като в същото време не можеш да избягаш, защото всичко е глобално.

В същото време съществуват вътрешният импулс да бъдеш автономен и външният натиск животът да продължи. Фокусът ни ще се премести в търсенето на смисъл не само в големите планове и цели, а и в краткосрочните, ще преосмислим взаимоотношенията и начина на общуване с другите, всеки ще потърси индивидуален смисъл в несигурността и неопределеността, смята тя.

В тази посока е и основният извод, който прави и екипът на проф. Карабельова - в ситуации на криза хуманността и съпричастността излизат на преден план. Необходимостта от промяна в ценностите на хората, от сериозни промени във взаимоотношенията, от обръщане на по-голямо внимание на здравето, начина на живот и опазването на околната среда, започват да се осъзнават в по-голяма степен. Това е важно от гледна точка на бъдещите действия на хората не само у нас, но и в глобален мащаб, защото се отнася за цялото човечество, отбелязват психолозите.