Липсата на работна ръка е една от най-големите пречки пред бизнеса

БСК представи резултатите от традиционното си онлайн-допитване
18 дек 2023 14:00, Анисия Иванова
94
Липсата на работна ръка е една от най-големите пречки пред бизнеса
Снимка: БГНЕС

БСК представи резултатите от традиционното си онлайн-допитване до членовете на Камарата, проведено в периода 10 ноември – 10 декември 2023 г. сред 784 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката. В пресконференцията участваха председателят на УС на БСК Добри Митрев и зам.-председателите Мария Минчева и Станислав Попдончев, както и доц. д-р Щерьо Ножаров – икономически съветник в БСК.

Проучването се осъществява за 19-та поредна година, а целта е да се изследва състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия. Основните теми са свързани с отражението на политическите процеси в международен и национален план върху бизнеса в България, както и с бизнес планирането за следващата календарна година.

Основни резултати от анкетното проучване

През 2023 г. продължава негативната тенденция, започнала през 2020 г. и провокирана от ковид-кризата, а впоследствие добавилите се енергийна криза и военен конфликт в Украйна. Участниците в анкетата дават преобладаващо негативна оценка на състоянието и на бизнес климата, и на собствените им фирми. Подобряване на бизнес климата виждат едва 14% от анкетираните, а по-добряване на състоянието на компаниите отчитат 22%. Спрямо предходната година има едва забележим оптимизъм в оценките, но ефектите от кризата са силно видими.

Натрупалите се през последните 2-3 години множество кризи неминуемо се отразиха върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г. Намаляват обемите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко засегнати са заплатите, които през 2023 г. се увеличават в 71% от фирмите.

Най-големите пречки пред бизнеса, според участниците в анкетата, са липсата на работна ръка (75%), бюрокрацията, регулаторната тежест (62%) и често променящата се нормативна уредба (61%). Следващите по степен на важност проблеми са корупцията (59%), неефективната съдебна система (41%), ниското качество на административното обслужване и недостатъчния брой административни електронни услуги (43%). Всеки трети анкетиран (31%) откроява като проблем насаждането на негативизъм спрямо бизнеса, за всеки четвърти (25%) проблем е сивата икономика, а за 15% - състоянието на инфраструктурата.

По отношение на работната ръка, след моментния спад през 2020 г., през следващите години тенденцията отново е към ръст на търсенето най-вече на изпълнителски състав и тесни специалисти, и в по-малка степен на административен и ръководен персонал. През 2023 г. сериозно нараства и търсенето на общи работници.

Повишава се делът на анкетираните, които одобряват присъединяването на България към Еврозоната (60% през 2023 г. спрямо 47% през 2021 г.) и сериозно намаляват отговорите „не мога да преценя“ (от 27% през 2021 г. на 13% през 2023 г.), което показва повишаване на степента на информираност по темата.

50% от анкетираните виждат своето място сред проектите по НПВУ, което е тройно повече от 2021 г., когато едва 17% са отговорили, че някой от проектите по НПВУ би могъл да подкрепи дейността на компаниите им.

Традиционно, между 30 и 40 процента от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на икономиката. Най-много песимисти е имало през 2011 и през 2020 г. – в първия случай след финансовата криза от 2009-2010 г., а във втория – заради ковид кризата. След отшумяването на ковид кризата, през 2021 г. традиционният оптимизъм се завърна за кратко (31%), но той бързо беше попарен от реалностите през 2022 и 2023 г., и в тазгодишното ни проучване отново преобладават песимистите – 43%.

Рисковете пред развитието на българската икономика мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и цената на труда. 67% очакват забавянето на глобалния растеж да се отрази негативно на техните бизнес показатели и през 2024 г. Сериозен песимизъм има и по отношение на европейските регулации в областта на екологията, от които негативно влияние очакват 56%, като е налице известно влошаване на очакванията спрямо тези от края на миналата година.

Плановете за 2024 г.:

- Очакванията за покачване на цените и, по-конкретно – на цената на труда, кара повечето работодатели (67%) да включват в плановете си за 2024 г. ръст на възнагражденията.
- Почти половината от анкетираните (44%) планират да увеличат обема на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги (49%).
- 32% от участниците в проучването ще търсят нови пазари.
- 30% са тези, които планират да увеличат инвестициите си в нови мощности.
- Сред приоритетите на 44% от анкетирането са инвестициите в развитие/обучение на персонала, а 30% възнамеряват да открият нови работни места.
- Високите енергийни цени принуждават бизнеса да търси начини за повишаване на енергийната ефективност на компаниите – 44% от анкетираните имат такива планове, 14% вече са инвестирали в тази посока, но 34% не си поставят подобни приоритети. 8% се въздържат, поради липса на финансов ресурс.

- По-голямата част от участниците в проучването планират да инвестират в цифрови технологии или вече са го направили, като едва една-трета от анкети-раните смятат, че нямат нужда от дигитализация на производствените процеси. Най-големите пречки пред дигитализацията са липсата на човешки ресурси с необходимите умения и компетенции (47%), достатъчно финансов ресурс (32%) и недостатъчната информация за най-добри налични технологии (19%).

На база провежданите през годините годишни анкетни проучвания, БСК представя индекс за динамиката на бизнес климата, който показва през каква фаза преминава икономиката ни през съответната година - „възстановяване“, „подем“, „забавяне“ или „криза“. За базова година ползваме 2015-та, а данните показват следното:

- От 2016 г. следва 4-годишен цикъл на подем до 2019 г., достигащ своя връх през 2017 г.
- През 2020 година пандемията от COVID-19 хвърля страната в екстремна за наблюдавания период ситуация на криза.
- Започналото през 2021 г. възстановяване е прекъснато през 2022 г., когато според проучването на БСК страната отново навлиза в кризисната зона.
- През 2023 г. навлизаме в квадранта на „забавяне“. Въпреки че оценката за състоянието на икономиката се подобрява, очакванията остават ниски и все още не можем да говорим за възстановяване и подем.

По време на днешната пресконференция БСК представи за първи път своя индекс „Ефективност на икономическата политика“ (BIA Index), който обхваща т.нар. „Образцов триъгълник на икономическата политика“ , включващ три стълба: стимулиране на инвестициите, провеждане на структурни реформи и осигуряване на отговорни фискални политики. BIA Index измерва развитието на страната ни именно в тези три направления, като всяко от тях е оценено по подбрани показатели.

Проучването обхваща 27 икономики на страните-членки на Европейския съюз и е базирано на официални и доказани източници на информация.

BIA Index цели да се превърне в аналитичен инструмент за идентифициране на конкретни слабости на българската икономическа политика, чието преодоляване може да доведе до по-висока конкурентоспособност на националната икономика и постигането на дългосрочен конвергентен икономически растеж.

Класирането по трите стълба на индекса показва следното:

- Първи стълб „Инвестиции и иновации“: И през 2021, и през 2022 г. България заема последното 27-мо място в ЕС. За сравнение, Румъния е на 23-то място, Хърватия - 22-ро място, Естония - 12-то място, Литва - 15-то място, Латвия - 21-во място. Първите три места в ЕС-27 за 2022 г. са за Швеция, Дания и Ирландия. По този стълб България получава 22,76 точки (от общо 100), която я поставя в позиция „лошо изпълнение“. Това означава, че досега използваните публични политики за стимулиране на инвестициите и иновациите не произвеждат желания ефект и водят до неефективно разходване на публични средства.

- Втори стълб „Реформи и институционална среда“: И през 2021, и през 2022 г. България заема последното 27-мо място в ЕС и по този стълб. За сравнение, Румъния е на 25-то място, Хърватия - 20-то, Естония - 4-то място, Литва - 8-мо място, Латвия - 16-то място. Първите три места в ЕС през 2022 г. по този втори стълб са заети от Ирландия, Финландия и Люксембург. По този стълб България получава 33,93 точки (от общо 100), която я поставя в позиция „лошо изпълнение“. Това означава, че досега използваните публични политики за реформи не произвеждат желания ефект и бизнес средата не стимулира в достатъчна степен инвестициите.

- Трети стълб „Ефективност на бюджетната политика“: През 2022 г. единствено по този стълб България отбелязва напредък и спрямо 2021 г. се изкачва с три позиции до 21-во място. Румъния е на 15-то място, Хърватска - 10-то място, Естония - 12-то място, Литва - 22-ро място, Латвия - 24-то място. България е в долната част на ранкирането на ЕС и по този стълб, въпреки частичното подобрение през 2022 г. спрямо предходната. По този стълб България получава 41,93 точки (от общо 100), която я поставя в позиция „средно изпълнение“. Това означава, че България трябва да запази строгата си фискална дисциплина, която следва в последните десет години, на ниско ниво на държавен дълг спрямо БВП и да цели балансирани бюджети с нулев бюджетен дефицит. Отделно, при анализа по този стълб са идентифицирани слабости, свързани с недостатъчно високо ниво на публични инвестиции, отрицателен нетен експорт и ниска производителност на труда, които следва да бъдат преодолявани.

• Общи изводи:

- България е член на ЕС вече 15 години и, въпреки това, не успява да достигне средното европейско икономическо ниво. Конвергенцията на държавите, които се присъединиха заедно с България към ЕС, е много по-силна, вкл. тази на Румъния, Естония, Латвия, Чехия, Словения. Хърватия, която се присъедини към ЕС след България, през 2013 г., вече е член на Еврозоната и успя само за десет години да изпълни нейните критерии.

- България изостава от ЕС значително по почти всички от използваните показатели за анализ. Това означава, че нейната икономическа политика не произвежда ефективен резултат.

- Необходима е нова концепция за икономическа политика, нови публични политики за стимулиране на инвестициите и иновациите, ако България иска да достигне средните европейски нива в обозримо бъдеще (следващите 15 години).

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


94
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
27
0
 
28
 
! Отговори
Цената на 1 живот ?! преди 4 месеца
Със мизерните заплати после няма да могат да си платят лечението и лекарствата работниците.
26
0
 
30
 
! Отговори
Новозеландец преди 4 месеца
Най-големите мошенници да българските чорбаджии , дори така ги устройва викат няма хора , а всъщност те не плащат и мамят хората. Долни червеи и нищо повече.
25
0
 
20
 
! Отговори
морски преди 4 месеца
Знаем ги тези бизнеДСмени по морето, поДСтавени лица прости.
24
1
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 4 месеца
Може, но понякога се налага и главата да работи, не само ръцете. А такива с работеща глава стават все по-малко.
23
0
 
28
 
! Отговори
Анонимен преди 4 месеца
В продължение на 30 години на работниците в България се гледаше като на консуматив. Бизнесите бяха свикнали да гледат на хората като нещо което винаги можеш да замениш. На пазара винаги имаше евтини кадри. Това наистина беше така защото комунистите бяха създали милиони. Сега обаче ще трябва смяна на мисленето! Кадрите вече не са консуматив! Те са дефицитна стока и АКТИВ в който ще трябва да се инвестира. Няма иначе от къде да дойдат! Не чакайте на образователната система. Ще ги обучавате вие!
22
0
 
23
 
! Отговори
Анонимен преди 4 месеца
2000 евро ми остават след данъци ама не в България. Ае
21
0
 
7
 
! Отговори
мънкитата в ресовете преди 4 месеца
били работна ръка . когато карат празни рейсове трупат загуби . софия е 1,3 милйона . 700 000 *** . без здравни вноски , без билети . бедни и бездомни българи също като *** има 7-8 000 . няма кой да се вози , както и няма кой да плаща . натрупаха пари, накупиха рейсов, униформи, и хайде на печалбарство .
20
0
 
30
 
! Отговори
Анонимен преди 4 месеца
Българските бизнесменченца ще трябва да се научат да инвестират в хората! Да се научат че НАЙ ЦЕННОТО НЕЩО на един бизнес това са хората! Като подмениш хората ти на практика създаваш нов бизнес от нулата. Това е свързано с рискове и загуби. Трябва да се мисли дългосрочно! Да инвестират така в работниците че те да останат за дълго, по възможност чак до пенсия. Не трябва да се изпускат обучените хора които имат опит! Обучението на нови кадри е най скъпото нещо! Минимум 5 години са нужни!
19
0
 
18
 
! Отговори
До кога преди 4 месеца
Все още в много отрасли има чорбаджии който не дават нормални заплати и се гаврят с служителите си.Най тежко е в туризъм,хотели и ресторанти,там има още мутри и перачи на пари който се гаврят с работниците и служителите.
18
5
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 4 месеца
Русия е виновна! Тя отвлича квалифицираните български работници!
17
10
 
6
 
! Отговори
Хмммм преди 4 месеца
Работна ръка има, КВАЛИФИЦРАНА работна ръка НЯМА! И каква заплата се предлага няма никакво значение! Хора, които да вършат работа в тази страна има много малко! Лошо образование, злоба и мързел! Друго няма!
16
1
 
3
 
! Отговори
днес вече не говорим преди 4 месеца
за работна ръка . работна ръка . търговеца назначава обиграна *** продавач още с поздрава ти е бръкнал в джоба . хитри, обиграни, истински *** са работниците . това не е работна ръка бе . шоферите стачкуват, бият, псуват , крадат бензин , а те не виждат мутри печалбари , а работна ръка за транспорта на столичани . бизнеса с рейсовете е печеливш . в капитализма пазиш за да инвестираш . богатеят .
15
0
 
22
 
! Отговори
Шоу преди 4 месеца
30 години "бизнеса"се подиграва с свойте работници и служители и ги обижда с малки заплати,а сега нямало кой да работи?!
14
0
 
29
 
! Отговори
Зевс преди 4 месеца
Дълги години българските чорбаджии бяха свикнали, че има кой да работи за без пари. Да, ама част от хората се пенсионираха, други избягаха от страната и сега наистина няма кой да работи, но това не пречи на чорбаджиите пак да не искат да плащат нормални заплати.
13
1
 
21
 
! Отговори
Анонимен преди 4 месеца
Е как така няма? Нали доходите се вдигнаха двойно? Нали за първи път от 30 години завърналите се в България са повече от заминалите в чужбина? Поне Кирил Петков така каза.
12
1
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 4 месеца
Затова ще внесем работна ръка от Австрия и Нидерландия. Предимно Афганистанци и Сириици.
11
1
 
4
 
! Отговори
Безимен. преди 4 месеца
И пак същата песен .Бизнеса 1 седмица работници немал и търсил.А3 седмици работници гони че немало бизнес и пари за заплати! Единственият Бизнес е в политиката вече ,но и там същата работа има некои лица дет за един мандат през 3 партий минавати накрай бепартийни пак си остават!Крайно време е да почните малко по сериозно да пишете! Еди коя си фирма търси работници и условията и.Че с тва бизнеса бизнеса никъкав бизнес не става вече!
10
2
 
17
 
! Отговори
Анонимен преди 4 месеца
Нищо не можем да внесем защото никъде няма работници и качествени обучени кадри! Можем да си внесем единствено още *** от третия свят и да им даваме социални с надеждата че ще се родят повече деца....като ефекта от това е според тъй като ще се подмени генетичния фонд на населението. Ще имаме количество но не и качество. Навремето лошите и некадърни комунисти бяха изградили система която произвеждаше кадри на световно ниво от всякакъв тип. Изпуснахте питомното сега ще гоните дивото!
9
0
 
15
 
! Отговори
ИВАН преди 4 месеца
АЛЧ НИ БГ "БИЗНЕСМЕНИ", ИНТЕРЕСУВАЩИ СЕ САМО КОЛКО ПАРИ ЩЕ ИЗКАРАТЕ, БЕЗ ДА ВИ ДРЕМЕ ЗА НИЩО ДРУГО! АЗ СЕ ЧУДЯ КАК НЯМА ПРЕБИТИ ДОСЕГА АЛЧ НИ БГ ФИЛАНТРОПИ, ПРЕЦАКВАЩИ ХОРАТА ДА ИМ РАБОТЯТ БЕЗ ПАРИ!
8
1
 
23
 
! Отговори
Вместо преди 4 месеца
да се жалвате сега, да бяхте казали кой и защо прогони квалифицираната българска работна ръка още през 90-те години на миналия век! Да бяхте казали кой и по чия поръчка отгледа сегашните едно-две безмозъчни и неадекватни поколения и ПРОДЪЛЖАВА усърдно да го прави!