В дните около 70-ата годишнина от нападението на нацистка Германия срещу Съветския съюз представите на хората в Русия за причините, довели до катастрофата от първите дни на войната, вече са далеч по-разнородни, отколкото по съветско време. Както установи кореспондент на Би Би Си, от минувачите в Москва може да се чуят най-различни мнения за събитията преди и след 22 юни 1941 г., се казва в материал на руската емисия на Би Би Си.
 
Съветската официална версия гласеше, че Германия нахлула неочаквано, нарушавайки вероломно Пакта за ненападение (за секретните протоколи съветските народни маси разбраха едва в края на 80-те г.), че в Латвия, Литва и Естония имало "народни революции", че Финландия организирала "провокация", след която Съветският съюз бил "принуден" да започне война, за да измести границата по-далеч от Ленинград. Алтернативна или допълнителна информация можеше да се чуе от малцина смели ветерани или от предаванията на "вражески" радиостанции.

Днес училищните учебници по история най-често изброяват фактите без съществени пропуски. Освен това авторите най-малкото напомнят, че тези факти се тълкуват различно. Нещо повече, руското просветно министерство е одобрило много учебници и учителите са доста свободни в избора си.

"Берлин спечели внушителна победа в напрегнатата дипломатическа борба от предвоенния период. Нацистката дипломация успя да не допусне създаването на единен антигермански блок, а после в удобен за нея момент да извади от играта една от жертвите – Съветския съюз. В навечерието на фашистката агресия СССР се озова сам, без съюзници, при това с лидери, които твърдо повярваха - не без намесата на същата нацистка дипломация - че Пактът за ненападение и Договорът за приятелство с Германия са сигурна гаранция срещу въвличането на Германия в обозримо бъдеще в огъня на световната война", пише например Юрий Шчетинов в учебника "История на Русия" за 11 клас.

В задачите към урока Шчетинов информира, че някои историци смятат "териториалното разширяване" на СССР през 1939-1940 г. за нескрита агресия, а други ги оправдават с нужда от укрепване на отбранителната способност, и предлага на учениците сами да формулират собствена гледна точка.

Авторите на друг учебник - колектив начело с Никита Загладин, директно наричат събитията от 1941–1942 г. "катастрофа". В анализ на причините за нея те напомнят и за международната изолация на СССР след сключването на пакта Молотов-Рибентроп, вдъхвала надежди на Хитлер, и за "чистката" сред командния състав на Червената армия, и за съветизацията и масовите репресии в заграбените през 1940 г. балтийски държави, Западна Украйна, Западна Беларус и Молдова, заради което "значителна част" от населението в тези региони е била "съвсем не приятелски" настроена спрямо съветската власт, и за стратегическите грешки на съветското ръководство.

По данни от анкета на центъра "Левада", проведена през май, 46 на сто от хората в Русия смятат, че нападението на Германия е изненадало ръководството на СССР, а 48 процента са на противното мнение.

Като основна причина за огромните загуби 29 процента от запитаните посочват внезапния характер на нападението, 26 на сто - военнотехническото превъзходство на Германия, 18 на сто – склонността на сталинското ръководство да пренебрегва човешките жертви, 13 на сто - неумелите действия на съветското военно командване, 10 процента – жестокостта на хитлеристите.

Кореспондент на Би Би Си запита минувачи из улиците на Москва какво е довело според тях до катастрофата от първите месеци на Великата отечествена война. Ето какво ни отговориха те:

Александър, 57-годишен: Вероятно един чисто политически пропуск: не са очаквали, каквото Хитлер е направил.

Ръководството естествено е мислело, че Хитлер може да го направи, но едно е да мислиш, друго нещо е да пресметнеш.

Ръководството е мислело, но не е пресметнало кога може да се случи това. Макар че е било абсолютно ясно - война ще има. И всъщност не се знае кой кого би нападнал: ние – германците, или пък германците – нас. Да, ние сме се готвели за война.

Индустриализация, мощно започнато превъоръжаване, приемани са били на въоръжение нови самолети, нови танкове. За малко обаче не сме сварили, така е. При това сме имали идеология на победители - войната поначало е било планирано да се води "на чужда територия, с малко кръв", така е предвиждала военната ни доктрина. Е, знаели сме вече що е то "малко кръв" от 1939–1940 г. във Финландия: над 130 хиляди убити. Според мен, там вече сме схванали, че "с малко кръв" нещата не стават, особено щом армията е неподготвена.

Виталий, 20-годишен: Според мен, нещата опират до това, че не сме били подготвени за изненадващото германско настъпление. И оня пакт Молотов-Рибентроп от 39-а, който един вид обнадеждил всички в Съветския съюз, и нежеланието на държавното ръководство да признае, че войната е неминуема или по-точно нежеланието да
разбере, че ще е толкова скоро – тъкмо това е изиграло основната роля, за да са толкова големи загубите на Съветския съюз през първите месеци от войната.

Галина, 47-годишна: Трудно ми е да отговоря. Е, сигурно Съветският съюз не е бил готов. Военната върхушка е била обезглавена и просто не е имало командващи, за да координират действията.

Владислав, 36-годишен: Непрофесионалната политика на държавното ръководство от предходните години. Това са известни неща: ликвидирана е била върхушката на командването, после – недоверието към собствените ни разузнавачи: Зорге например е предупреждавал, и то неведнъж, включително за датата, когато ще започне войната, и месеци преди това, и още по-рано. Знаем всички тези факти, също и за самолетите, бомбардирани и унищожени през първите дни, без изобщо да излетят - всичко това също е белег, че страната не е била добре ръководена, нито подготвена за война.

Да, имало е пакт между Молотов и Рибентроп, но нали се знае: щом всички приказват за мир, готви се за война - и това може да не го разбират обикновените хора, ненадейно връхлетени от войната на 22-ри, но ръководителите на страната са били длъжни да го разбират. Те обаче са воювали повече срещу собственото си население, отколкото срещу външните врагове.

През последните 20 години представата на хората в Русия за онова време стана по-адекватна. Особено сред младото поколение: то чете повече, знае повече за истината и е с по-критично отношение към нещата. Има и обективни моменти: мнозина от онези, които вярваха сляпо (на съветската версия за историята), вече не са между живите.

Алексей, 50-годишен: Днешната власт по всякакъв начин унижава нашата победа. Не смятам, че Сталин е виновен за всичко, както се казва официално. Браво на Сталин. Всичко е направил, както трябва, толкова заводи е прехвърлил оттатък Урал. А пораженията през първите месеци се дължат на изненадата. А Сталин още година преди това е пратил директиви до военните окръжия, та да бъдат нащрек, един вид.

Трудно е да развърнеш войските ей тъй, изведнъж. Германците са атакували в четири сутринта, никой не го е очаквал. И с техниката, с танковете са изминали много големи разстояния още през първите дни от войната. Ликвидирали са авиацията с бомби, както си е била по летищата. Това е то "вероломно нападение" – след като е бил подписан пакт за ненападение. Макар че Сталин не е имал пълно доверие в този пакт. Бил е убеден, че Хитлер рано или късно ще ни нападне, затова е подготвял вече страната, промишлеността и всичко останало. Тъп ли е бил Сталин да не схваща, че Хитлер ще ни нападне, когато в Полша вече са се трупали войски близо до границата? Страната е била готова за война. Имало е обаче вероломно нападение.

Станислав, 29-годишен: Причина за катастрофата е, че не сме сварили да нападнем първи. Всичките войски са били концентрирани по границите на Съветския съюз, от граничните зони е било изселено почти цялото местно население - готвели сме се за настъпление. Съвсем мъничко сме закъснели обаче. Грешка в сроковете. Сталин е смятал, и то с основание, че на Германия няма да й стигнат силите да воюва с Русия. И в крайна сметка е станало точно така: стигнали са естествено до Москва, просто им е провървяло, но общо взето не са имали нито сили, нито ресурси, за да воюват с Русия. Ако пък Йосиф Висарионович бе успял да нападне пръв, цяла Европа щеше да стане съветска.

(БТА)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase