Президентските дебати в САЩ приключиха късно снощи във Флорида с интересна дискусия, съсредоточена върху външната политика, която обаче и двамата кандидати използваха за да завършат кампаниите си по доста различен начин. Барак Обама успя напълно да се възстанови от своето крушение в първия дебат, а в края на този дори беше определен от много от анализаторите за прекалено агресивен.

Републиканецът Мит Ромни пък, чиято типична за партията агресивност, бива използвана като негов недостатък от опонента му, беше доста по-спокоен и сдържан в хода на вечерта, което в крайна сметка остави хората доста раздвоени около крайния победител от дебата. Първото и най-общо впечатление обаче беше за победа на президента, за който тази тема определено изглеждаше много по-лесна, тъй като във външната си политика той се счита за доста успешен и последователен. 

Очакваните теми на дебата бяха засегнати изцяло. Още в началото Мит Ромни показа, че ще бъде доста по-пасивен и не наблегна особено на въпроса за убийството на американски граждани в Либия в началото на септември, след като така или иначе вече няколко пъти нападна Обама, но неуспешно. Президентът показа обаче, че е дошъл добре подготвен за тази последна дискусия и веднага започна да излага своите успехи във външната политика с добре премерени слова. Той беше нападателен и отправи множество критики към Ромни, които малко или много претендентът си заслужи в последните месеци – за противоречивото изказване за Русия като основен геополитически враг на САЩ, както и за многото промени в своите възгледи.

Мненията на двамата се различаваха относно сирийската криза, като Ромни призова за повече помощ при организирането и подпомагането на опозицията. Той обаче рязко се дистанцира през цялата вечер от каквито и да било военни интервенции на американската армия, където и да е по света, и отрече напълно политиката на Джордж Буш, както и двете дълги войни, водени от него. Това беше едно от големите изпитания пред претендента за Белия дом – да убеди американците, че той не е военно настроен лидер, който ще ги вкара в следваща война, като успехът му в тази задача е спорен, тъй като досегашната история и наследството на Републиканската партия отчасти противоречат на това.

Обама беше агресивен и убедителен в голямата част от дебата, докато Ромни на много места се съгласи с неговото мнение, което може да бъде символ на безсилие, но също така и на нежелание да следва непопулярни вече политики. Той наблегна на своята биография и лични постижения, както и на способността си да води. По въпроса за Иран републиканецът също не разбуни духовете – прие мерките на Обама за правилни, но каза, че той би ги изпълнил по-добре и по-организирано. Това звучи със сигурност успокояващо за избралите вече да гласуват за Ромни, но не му печели по никакъв начин част от тези изключително важни все още нерешили своя глас избиратели. Ако вникнем по-дълбоко обаче, ще осъзнаем, че именно тази пасивност и спокойствие от Ромни може да му даде сериозен стимул при една критична група от избиратели – женското население в Охайо, ключовия щат, който може да реши изборите.

Анализаторите потвърдиха веднага след дебата, че макар да не се изяви като уверен, агресивен и енергичен водач, то Ромни беше доста ефективен в убеждаване на женската аудитория, за която все още се бори, като не показа ненужно биене в гърдите и мъжество. Това добре съвпадна и с факта, че този дебат ще има по-малко значение за крайния резултат на изборите – неговата гледаемост беше доста по-ниска, след като понеделник вечер традиционно е изпълнена със спортни събития в Щатите, което отдели голяма част от мъжката аудитория от дискусията. В много моменти от вечерта път обикновено смиреният Обама си позволи доста смело да критикува или дори да иронизира някои от неверните или недобре подготвени мнения на своя опонент. 

Въпреки че дебатът беше съсредоточен върху външната политика, двамата кандидати с удоволствие препращаха въпросите на модератора Боб Шийфър обратно към вътрешното състояние на страната. И докато това е по-силната страна на бившия губернатор от Масачузетс заради икономическите проблеми на Америка в последните четири години, то Обама по-скоро щеше да бъде още по-ефективен ако избягваше тези теми. И двамата участници защитиха своите платформи, като автомобилната индустрия и проблемите на американската икономика отново излязоха на преден план.

Това беше и сериозният шанс на Ромни да направи нов пробив върху администрацията на Обама, след като във външнополитическо отношение нейните решения са сравнително популярни. Претендентът обаче запази мекия си тон – ход, чиито успех няма да разберем преди изборите.

Мит Ромни се справи успешно със задачата си да убеди американското население, че войната срещу Иран или каквато и да е друга военна намеса по света от страна на САЩ не влиза в плановете му. Той се отдели от военното си амплоа, с което го свързват хората, и защити допълнителните военни разходи, които предвижда, само като средство за поддържане на  водещата американска роля по света и като предпазна мярка от бъдещи заплахи. В други времена той можеше да бъде много успешен в тези свои действия.

В този особен период, когато войната беше изместена от думи като икономическа криза, рецесия и безработица, това остава на заден план. Обикновените американци като че ли загубиха интерес към световната доминация на страната на международната сцена, независимо дали по дипломатически път или чрез военно надмощие, и са вперили поглед в икономиката. Барак Обама няма чак толкова големи постижения в това отношение в първия си мандат. Ромни обаче носи някои много радикални републикански решения, останали неясни и неразбрани от избирателите, но най-вече той носи сянката на администрацията на Буш.

И дори да се разграничава от агресивната му външна политика, то Джордж Буш със своите два мандата беше предшественик на финансовата криза, която засегна живота на голяма част от американците. Барак Обама не успя да поправи щетите напълно, но стабилизира ситуацията и най-вероятно именно затова ще получи още 4 години на поста. Той успя да убеди със страстните си слова снощи голяма част от избирателите, че неговите резултати са били оптимални или поне близки до това.

Той беше пламенен и в атаката на своя опонент както в месеците предхождащи дебатите, така и в последните два, и обрисува за него една картина, която доста лесно връща избирателя към сянката на Буш и не му оставя друг избор. И макар че битката доста да се завърза в последните седмици, Обама продължава да води, макар и с малка преднина, и най-вероятно ще бъде преизбран за втори мандат след точно две седмици. Ако той обаче поддържа подобни икономически резултати и през следващите 4 години, то наказателният вот срещу републиканската партия може би ще се обърне и срещу неговата собствена през 2016 г.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase