Вместо сбогом

За Трифон и лятото, в което цялата нация беше от деца
Обновена: 17 фев 2016 17:00 | 17 фев 2016 10:14, Красимир Ангелов
135
Вместо сбогом
Снимка: Reuters

За някого следващите редове вероятно ще са наивни, дори детски. И сигурно няма да сте далеч от истината, защото те се простират на детски спомени. Такива едни – наивни и идеалистични. Но пък красиви и неопетнени.

Беше лятото на далечната вече 1992 година. Едни хлапета на 7, сред които и аз, тепърва си правеха групичка от блока и се учиха да играят футбол. Игрище нямаше. Само една прашна поляна пред блока, с паркирани лади и москвичи. И тук-таме някое старо рено. Но нищо не им пречеше да мечтаят, че са част от звездите на Европейското по футбол. Казваш коя звезда си и си заплюваш. Друг нямаше право да бъде тази звезда в този ден. Пу, аз съм Томас Бролин. Друг ще му отвърне: Пу, аз съм Лаудруп. А трети беше Петер Шмайхел. Или Бергкамп. И така летен ден след летен ден. Редовно възрастните им вземаха топката, защото без да искаш нацелиш някоя кола, но...

Още по темата

Две лета по-късно нещата бяха все така същите за тези момчета, но и бяха доста различни. Тези хлапета бяха пораснали с 2 години, а и малко бяха задобряли с топката, поне доколкото едно дете на 9 можеше да бъде. И не, вече никой не искаше да бъде Бролин, Лаудруп или Шмайхел. Те искаха да бъдат и бяха Ицо Стоичков, Краси Балъков, Трифон Иванов, Данчо Лечков, Боби Михайлов... Разбира се, борбата за Стоичков беше най-голяма и “заплюването” за него беше още преди да се събрали всички за поредния мач пред същия този блок със същите тези лади и москвичи, както и първите вече малко по-лъскави западни коли, които обаче отнасяха същите удари с топката, както и старите соц возила. И понеже за мен бе невъзможно да се доредя до името на Камата, си имах други двама любимци – Краси Балъков и Трифон Иванов. И си заплювах тях. И детските игри се нижеха през деня, докато през нощта ставахме от леглата в 2,30, за да гледаме мачовете с Нигерия или Аржентина. За да не може да заспим след това от празнуващия Рашиди Йекини, който протягаше победоносно ръце в мрежата на нашата врата. И за да не можем да заспим от радост след головете на Стоичков и Наско Сираков във вратата на Аржентина. В един мач, в който между другото Трифон Иванов скри топката на един от най-великите нападатели в историята на футбола – Габриел Омар Батистута.

И докато детската игра в лятната ваканция си продължаваше, и всеки беше Ицо, Данчо, Емо, Боби и Трифон, нещо странно ставаше с възрастните. Те се вдетеняваха, необяснимо. Викаха от радост, не се караха на децата с топката отдолу, които удряха колите, а дори напротив – показваха футболно майсторство, когато топката попаднеше у тях. Старите лади и москвичи също изведнъж живнаха, почнаха да се окичват със знамена, след победа често бяха яхвани и поемаха свирейки по улиците... А по телевизията даваха някаква лудост – хиляди по улиците със знамена, тромби, свирки... Всеки целуваше другия, всеки мечтаеше. Вече не само ние – децата пред блока, бяхме Ицо, Трифон, Данчо и Боби... Те бяха цяла България и цяла България беше в техните сърца. Лудостта бе навсякъде. Една такава чиста и по детски.

Помня как часове преди решителния полуфинал с Италия, децата отново бяха там – пред блока с топка в крака. Покрай “игрището” им мина един комшия и подвикна: “Хайде, кой ще бие довечера?”. Играта спря за миг, едно от децата се обърна, застана мирно и запя: "Горда Стара планина"... Още преди да завърши фразата, другите изтичахме до него, хванахме се за ръце и заедно продължихме - "... до ней Дунава синей"... Е, футболното пиянство на една страна свърши някъде тук с омразния за всички френски арбитър Жоел Киню и великия Роберто Баджо. Но не и приказката за онези деца пред блока, които и след още 2, и след още 4 години – на Евро 96 и Мондиал 98, все още бяха там и макар поотраснали продължаваха да бъдат своите български футболни герои.

Сега, повече от 20 години по-късно, тези деца отдавна са пораснали. Ладите и москвичите пред блока вече ги няма. Всъщност вече го няма и мястото, където онези деца играеха, защото то се превърна в паркинг на новите, по-хубави и луксозни коли. Да, в този блок и днес има деца, но те не играят футбол. Всъщност играят, но повечето на новите си плейстейшъни или компютри. И не искат да са Ицо, Трифон или Краси, а искат да са Меси, Неймар и Роналдо.

Но не, те не са виновни. Те са ощетени. Защото те няма как да разберат и изживеят тази детска приказка, която ни донесоха с пламъка в сърцата си момчетата от Пеневата чета. И едва ли ще разберат и почустват, че имаше едно лято, в което цялата нация беше от деца. Заради една игра. И заради едни герои. И Трифон бе един от тях. И винаги ще бъде!

Сбогом, Туньо! А останалите момчета от онзи отбор -  бъдете живи и здрави още дълги години! Защото подарихте детска радост за цял един народ. Едно футболно пиянство, макар и само за един месец.

А аз как бих се върнал дори за миг пред онзи блок в онзи юли, заедно с един куп деца, които гонеха гумения "Striker" с един куп футболни мечти. А ти не искаш ли? Пу, аз съм Трифон! А ти?

В памет на Трифон Иванов!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


135
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
94
1
 
73
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Бях на 14...Много добра статия,спомени от незабравимото лято,което няма да изживеем никога повече!За България тогава играеха герои като Туньо,Наско,Ицо,Краси,Емо и т.н.-истински лъвове,играещи с хъс...А днес-мацита,джизъси,малки перукани и куп мишоци-некадърници...Е как младите да си "заплюват" да са Николери? Почивай в мир,Туньо!Никога няма да Те забравим!
93
1
 
64
 
! Отговори
Варна 1982 преди 8 години
Аз бях на 12 ... и бяха най-хубавите години от детството. Играехме в игрището между блоковете. Беше оградено с висока / около 2.50 метра/ телена ограда и имаше асфалтова настилка. Редовно родителите ни пребоядисваха контурите на фал линията и вратите защото на асфалта бързо се изтъркваха и гуменките и нарисуваните линии...Имаше една леличка от първия етаж която редовно отнасяше топки по прозореца. Даже ни заливаше с вода понякога.... Какви времена само.... носталгично ми е.
92
1
 
51
 
! Отговори
Petar, NY преди 8 години
Аз бях на 14 в Бургас. Страхотна статия. Тези моменти няма да се върнат. Хората се къпеха в шадрафаните в морската градина.
91
1
 
50
 
! Отговори
Едно от децата преди 8 години
Чудесна статия! БРАВО!!!!! Сбогом на "железния" и поклон пред паметта му!
90
1
 
35
 
! Отговори
Жоро преди 8 години
аз бях почти на 10 онова лято през 94-та...уникално и незабравимо изживяване...дано и тези след нас имат възможност да изживеят нещо подобно, щото е ясно, че ние вече нямаме шанс да повторим :)почивай в мир, Туньо!
89
1
 
56
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Чудесна статия .... и последно сбогом на Железния Туньо !
88
1
 
66
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Поклон пред паметта на Трифон Иванов.Най-накрая да се види нещо истинско в този сайт. Браво на автора.
87
2
 
19
 
! Отговори
До "ИСТИНАТА&qu преди 8 години
Защо навсякъде пишеш измислени коментари без да си запознат с обстановката!? Както ти отговорих в БлиЗ и Спортал, така и тук ще ти отговоря, защото заради комплексирани хора, като теб сме озлобени един към друг. Това, което се виждаше на преките предавания е задният вход. Сградата има 9 входа - 7 главни и 2 служебни. Залата беше препълнен(капацитет 5000човека), а отпред имаше още над 1000 чакащи. Така че не говори наизуст, безсрамнико!
86
2
 
58
 
! Отговори
4еRvея преди 8 години
ТРИФОН БИШЕ БОЕЦ-ВОЮВАШЕ НА ТЕРЕНА ЗА ЦЯЛАТА НИ НАЦИЯ-ТОВА ЗНАЧИ ЗА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС-ПОБЕДИТЕ НИ ДАВАХА ВЕЛИКА РАДОСТ НО И САМОЧУСТВИЕ НА БЪЛГАРИ-БЛАГОДАРЯ ТИ ТРИФОНЕ-ЩЕ ТЕ ПОМНЯ ВИНАГИ-ИМАМ ЧУСТВОТО КАТО ЧЕ СЪМ ТЕ ПОЗНАВАЛ ЛИЧНО...НЕ Е СТРАШНО ЧЕ ТАКЪВ ГОЛЯМ БЪЛГАРИН ВЕЧЕ ГО НЯМА-ВСЕ ПАК ВСИЧКИ СМЕ ТУК САМО ВРЕМЕННО-СТРАШНО Е ЧЕ ВЕЧЕ НЯМА ТАКИВА КАТО НЕГО...
85
1
 
45
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Чета статията и коментарите и настръхвам. Мога само да съжалявам, че не съм бил роден тогава... Наистина, много силна статия! Почивай в мир, Трифоне!
84
6
 
16
 
! Отговори
sport преди 8 години
Някой бе споменал по-долу за Стоичков. Искам само да кажа, че за футболистът Стоичков, никой не си позволява да говори нищо. Просто Стоичков се опитва да се занимава с неща, които са далеч от него, например да говори английски език. Не се е научил, но пък се опитва да блесне. Сигурен съм, че по време на интервюто му по бТВ, телевизията е регистрирала невероятен пик на зрители. А простаците, които не си почитат героите, било то футболни, било национални - те са загубена кауза.
83
1
 
63
 
! Отговори
Нели преди 8 години
Страхотна статия! Поздравления за *** (автора). Поклон пред големия Трифон Иванов!
82
1
 
30
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
До Анонимен 72Напротив колега! Зад всеки блок имаше поляни, тук-там, тревата просто беше поизчезнала, тъй като всеки ден имаше мачле и се събирахме дори и да си подаваме. Имаше и прашни поляни там, където нямаше толкова слънце, но пък същото количество игра. Не се заяждам.Колкото до Трифон Иванов /Туньо/, той Е и ЩЕ БЪДЕ един от истинските великани във футбола и живота! Изпитвам истинска гордост, че той е Българин, истински и неподправен. Дано там, където е в момента му е по-добре!
81
1
 
72
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Истинските мъже си отиват така- рано и изведнъжНе плачете! Помнете ги!Сбогом Защитнико!Ще те помним с великолепните ти шпагати и невероятните сини очи!ПОКЛОН!
80
2
 
61
 
! Отговори
Пламен преди 8 години
Страхотен разказ, невероятно истинска статия. Едно голямо браво от мен Краси. Все повече такива да четем, но без такива лоши поводи. Успех
79
3
 
60
 
! Отговори
..... преди 8 години
Такава стойностна тема доста години не е имало в този сайт.
78
8
 
28
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Туньо си получи признанието, макар и посмъртмно и не би се радвал да го ласкаят приживе. Да се раздаваш за честта и радостта на целия български народ със сигурност му беше вътрешен дълг. Неминуемо обаче се сещам за един ***, който сега играе в солунски отбор и който от 10 год. отказва да играе за националния отбор. Да е жив и здрав,но името на такива предатели трябва да бъде забранено за споменаване в медиите. За назидание на всички бъдещи родоотстъпници!
77
2
 
27
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Хайде сега да си кажем истината . Прав е колегата от 77 , че това е лицемерие. До момента всички български журналисти плюят Стоичков , колко бил *** и колко бил еди какъв си . Пожелавам му да живее 100 години , но след като умре се почва една хвалба и величие , че без него националния отбор така или иначе. Защо сега не го почетете като е жив той заслужава . Не това не може да стане в България .
76
39
 
7
 
! Отговори
Любо преди 8 години
Може ли уважаващ себе си журналист да напише подобно нещо? "и, както и първите вече малко по-лъскави западни коли, който обаче отнасяха същите удари с топката"Да се върне в първи клас най-добре и да научи разликата между "и" и "й" !
75
8
 
30
 
! Отговори
ИСТИНАТА преди 8 години
Силно съм разочарован от болярите. Много малко хора дойдоха да изпратят Туньо !Предимно официални лица и хора свързани с футбола.Къде са обикновените хора на Търново ????