Къде нацистите скриха хиляди чували с пари, злато и скъпоценности?

В края на Втората световна война нацистите укриват несметни съкровища. Къде и как е било скрито нацисткото злато, какво е намерено дотук, какво още се търси? Двамата най-авторитетни експерти в тази област дават отговори.

За златото на нацистите, изчезнало в края на Втората световна война, се разказват какви ли не митове и легенди. Но британските историци Иън Сайър и Дъглас Ботинг не се занимават с митове. В книгата си „Нацисткото злато“ двамата най-авторитетни експерти в тази област подробно разказват как е било укрито това злато, какво е намерено дотук и какво още се търси, пише Дойче веле.

Хиляди чували с пари, злато и скъпоценности

На 3 февруари 1945 година Берлин претърпява най-страшната бомбардировка в историята си. Американски и британски самолети изсипват над града хиляди тонове бомби. Жертвите са хиляди, разрушенията - огромни.

Разрушена е и сградата на „Райхсбанк“, но златото, банкнотите, валутните резерви и другите ценности, скрити в подземията ѝ, остават незасегнати. Независимо от това нацисткото ръководство взима решение да евакуира това съкровище. В началото в големи чували са изнесени банкнотите - стотици милиони райхсмарки и 4 милиона долара. Златният резерв на държавата трябвало да бъде укрит в Тюрингия, в солните мини „Кайзерода“ на 300 километра от Берлин.

В условия на пълна секретност около 100 тона злато на стойност 200 милиона долара, както и други ценности са натоварени в специален ешелон, а в Тюрингия прехвърлят товара на камиони за откарване в шахтата. Това скривалище е замислено като временно, но бързото напредване на американците проваля плановете на националсоциалистите.

Около 7% от златно-валутните ценности на държавата остават в Берлин. Взето е решение те да поемат на юг, към Бавария и Австрия. Тази задача е възложена на 39-годишния оберщурмбанфюрер Фридрих Йозеф Раух. Тъкмо тези съкровища (с малки изключения) все още не са открити. И най-вече за тях се разказва в книгата на двамата британски историци.

Но да се върнем към съкровището, скрито в „Кайзерода“. То е открито по случайност от американците в шахта на 640 метра дълбочина: хиляди чували с райхсмарки и чуждестранна валута, златни и сребърни монети, златни коронки и пломби, изкъртени от устата на концлагеристи, куфари и сандъци със скъпоценни камъни и всякакви други ценности.

Най-важната находка обаче са 8500 златни кюлчета - почти 90% от златния резерв на нацистка Германия. В книгата педантично са изброени и описани намерените ценности, но част от тях изобщо не подлежат на финансова оценка - американците откриват и многобройни произведения на изкуството, живописни платна и графики от германски и чуждестранни музеи. Сред тях са картини от Рембранд, Тициан, Рафаел, Дюрер, Реноар, а като венец на всичко и прочутата статуя на египетската царица Нефертити.

Всички тези произведения на изкуството се връщат в германските и в европейските музеи, а парите и валутните ценности са откарани във Франкфурт и депозирани в един от оцелелите филиали на държавната банка.

На Потсдамската конференция е решено четирите съюзнически държави, победили националсоциалистите, да поделят помежду си златно-валутните ценности на нацистка Германия. Но Сталин се отказва от дела на СССР и иска в замяна активите на страните от Източна Европа. Западните съюзници все пак предават нещо и на СССР: 800 чувала със съветски рубли.

В книгата „Нацисткото злато“ става дума главно за издирванията на ценности, които може би са укрити в частни сейфове в швейцарски или британски банки, както и в различни държави от Западна Европа и Латинска Америка. Авторите пишат обаче и за онази част от златно-валутния резерв на нацистите, която те не успяват да спасят от подземията на „Райхсбанк“. А към нейното „изчезване“ отношение има и СССР.

На 14 май 1945 г. по заповед на майор от съветските тайни служби на име Фьодор Новиков оправомощените служители на банката отключват трезора ѝ, където са намерени 90 големи златни слитъка и над 4,5 милиона златни монети - долари, франкове, гулдени. Към тях се добавят и доларови облигации на обща стойност 400 милиона долара. След няколко дни обаче съдържанието на трезора изчезва. А месец по-късно майор Новиков е награден с ордена „Червено знаме“. Авторите пишат, че днес цената на един от онези златни слитъци възлиза на 18 милиона долара.

Все още се търси обаче най-големият липсващ резен от „златната торта“ - онези 7% от златно-валутните резерви, които под ръководството на оберщурмбанфюрера Раух се отправят на юг към Бавария. През 1945 американците успяват да арестуват Раух и той дава някакви показания. Окупационните сили откриват малка част от съкровището, но всичко останало си остава изчезнало.

Раух обяснява, че през април 1945 ценната пратка била разтоварена в казармите на баварските „планински егери“, но не знаел какво се е случило след това. По необясними причини американците скоро освобождават този важен свидетел. Раух заминава за Аржентина, където става съсобственик на металургичен комбинат. На преклонна възраст се връща в Европа и доживява дните си в Австрия.

На дъното на езеро в Австрия?

За местонахождението на огромното съкровище и до днес се разказват какви ли не легенди. Според най-достоверната версия то се намира някъде на дъното на езерото Топлицзее в Австрия, на стотина километра от Залцбург. Факт е, че на 29 април 1945 година нацистите действително потопяват някакви сандъци на дъното на езерото. Търсенето на тези сандъци започва почти веднага след края на войната. През 1959 година търсачите били възнаградени, но вместо злато откриват само фалшиви британски банкноти, които навремето нацистите хвърляли от самолети над Великобритания с надеждата да предизвикат колапс на финансовата ѝ система. Въпреки че се използва най-съвременна водолазна техника, в езерото, достигащо дълбочина до 100 метра, и досега не е открито нищо друго.

А златотърсачите-самодейци нямат право да продължат търсенето: австрийските власти забраняват всякакви проучвания без специално разрешение. Така че въпросът къде е последната част от съкровищата на националсоциалистите и до днес остава без отговор.