Грузия - малка страна с изключително стратегическо значение в невралгичния регион Южен Кавказ, остава притисната в хватката на Русия, но не се отказва от амбициите си за присъединяване към Европейския съюз и НАТО. В един изключително сложен геополитически контекст бившата съветска република се готви за парламентарни избори през октомври, които ще бъдат от голямо значение за нейното бъдеще, пише Николай Станоев от БТА.

Близо едно десетилетие след петдневната война с Русия през август 2008 г. все така няма изгледи Грузия, през която минават или има планове да бъдат прокарани ключови енергийни трасета, да възстанови териториалната си цялост.

Напротив, споровете с двете грузински сепаратисти области, подкрепяни от Москва, Южна Осетия и Абхазия, се превърнаха в поредните замразени конфликти в постсъветското пространство без каквито и да било перспективи за скорошно уреждане.

Южна Осетия дори планира да произведе до август референдум за присъединяване към Руската федерация. В интервю за ТАСС от 11 април президентът на самопровъзгласилата се република Леонид Тибилов изрази 100-процентова увереност, че "народът ще каже "да".

Междувременно подкрепата в Грузия за членство в ЕС и НАТО остава висока въпреки известното разочарование от забавянето на процеса на присъединяване. Според различни проучвания на общественото мнение близо две трети от грузинците - между 61 и 66 процента, подкрепят евроатлантическата интеграция на страната.

Пътят към ЕС и НАТО обаче изглежда много дълъг, сложен и осеян с препятствия.

През юни 2014 г., на фона на конфликта в Украйна, предизвикан от отказа през ноември предходната година на проруския президент Виктор Янукович да сключи споразумение за асоцииране с Европейския съюз, Грузия подписа такъв договор. На теория това я доближава с една крачка към членството в ЕС. На практика обаче в този сложен за него момент Европейският съюз, залят от мигранти, изправен пред перспективата Великобритания да го напусне и мъчещ се да дефинира своя бъдещ облик, не дава никакви обещания за скорошно присъединяване на Грузия.

Това важи в пълна степен и за НАТО. Не се очаква Алиансът да предложи на Грузия План за действие за членство - важен етап от процеса на присъединяване - на срещата си на върха във Варшава през юли. НАТО не е готова на такава стъпка, на фона на пика на напрежението в Източна Европа с Русия след края на Студената война и опасенията на някои от съюзниците от допълнително изостряне на отношенията с Москва.

Ръководителят на делегацията на Европейския съюз в Грузия Янош Херман отбеляза, че страната е по-напред от Украйна и Молдова по пътя към ЕС. Грузия се радва на относителна стабилност, демократично управление и обществените настроения са прозападни, докато в другите две бивши съветски републики е налице само един или два от тези фактори, се аргументира той.

Европейският съюз има много силно присъствие в Грузия, изтъкна унгарският дипломат, но призна, че "можем само да се надяваме", що се отнася до перспективите за членство. Той определи подписаното споразумение за асоцииране, което включва зона за свободна търговия, като "компромисна територия".

ЕС е търговски партньор номер едно на кавказката страна с дял от над една четвърт - или 26,1 процента, от нейния стокообмен, сочат данни на Европейската служба за външна дейност. В момента съюзът изпълнява повече от 100 проекта в Грузия, като е предвидено да отпусне на бившата съветска република между 335 и 410 милиона евро в периода 2014-2017 г.

"Русия е много дълбоко ангажирана в (Южен Кавказ)", подчерта в същото време посланик Херман. Той увери, че ЕС няма да изостави Грузия.

Пъзелът се усложнява от активната дейност на Турция, която е търговски партньор номер едно на кавказката страна сред държавите от региона, изпреварвайки Азербайджан. На трето място е Китай, който отрежда важно място на Грузия в своя икономически проект "Път на коприната", заяви премиерът Гиорги Квирикашвили.
"Ние нямаме съмнение в европейската си идентичност... но не сме доволни от темповете на присъединяване", изложи накратко позицията на грузинското ръководство министърката на отбраната Тинатин Хидашели. Тя подчерта, че даването на безвизов режим за грузинците е един от най-важните начини ЕС да докаже, че помага.

В отговор на въпрос какво послание иска да бъде отправено към Грузия на срещата на върха на НАТО през лятото, първата жена министър на отбраната в историята на страната бе още по-лаконична: "Членство!". И допълни: "Искаме да сме част от тази система за сигурност като България, Румъния и Турция."

Грузинският държавен министър за европейската и евроатлантическата интеграция Давид Бакрадзе обобщи: "Надяваме се да запазим прагматични отношения с Русия, но продължаваме по пътя към ЕС и НАТО."

Грузинският премиер Гиорги Квирикашвили прогнозира "светло бъдеще" за страната, ако тя има "достатъчно стабилност". Западните аспирации на Грузия не са насочени срещу Русия, подчерта Квирикашвили, един от основните политически съюзници на милиардера Бидзина Иванишвили.

Натрупал своето богатство в Руската федерация, Иванишвили е "силният човек" начело на управляващата коалиция "Грузинска мечта", въпреки че формално не заема никакъв ръководен политически пост. На парламентарните избори през 2012 г. "Грузинска мечта" победи Единното национално движение на Михаил Саакашвили, обещавайки да запази курса на Грузия към членство в ЕС и НАТО, но да подобри отношенията с Русия, с която тогавашният президент воюва през 2008 г. и продължаваше да бъде в открита вражда.

В разговор с журналисти неговият наследник на поста - Гиорги Маргвелашвили, близък съюзник на Бидзина Иванишвили, се обяви за подобряване на отношенията с Москва, но категорично за запазване на курса към евроатлантическа интеграция.

"Украйна даде много отговори", заяви лаконично Тинатин Хидашели, визирайки политиката на Москва в потсъветското пространство. Тя определи войната от 2008 г. като логично продължение на конфликтите с Южна Осетия и Абхазия през 90-те години на миналия век и обвини Москва, че продължава с провокациите. Руски военен хеликоптер символично нарушил въздушното пространство на Грузия за 28 минути точно по време на среща на председателя на Европейския съвет Доналд Туск с грузински войници по време на негово посещение в страната през юли миналата година, даде пример Хидашели от Републиканската партия, част от управляващата коалиция. В същото време тя призна, че решението на конфликтите с Южна Осетия и Абхазия минава през сътрудничество с Русия.

Грузинската министърка на отбраната, която има репутацията на един от най-прозападните политици в страната, изрази тревога, че на изборите през октомври за първи път се очаква да влязат в парламента проруски формации. Тя визираше Патриотичния алианс и партията на бившата председателка на парламента Нино Бурджанадзе Демократично движение - Единна Грузия.

Надявам се предстоящите избори да се превърнат в своеобразен референдум в подкрепа на европейския път на Грузия, заяви по този повод Давид Бакрадзе, който е безпартиен. Той отбеляза, че грузинското ръководство отпуска пари за различни медийни кампании в подкрепа на евроатлантическата интеграция, но и че руската страна прави същото, за да популяризира Евразийския икономически съюз.

Някои грузинци предпочитат инициираното от Москва обединение в постсъветското пространство не по политически, а по чисто практични подбуди - перспективата за свободна търговия и движение, обясни Бакрадзе. Той посочи, че според проведено наскоро проучване на общественото мнение подкрепата за Евразийския съюз е намаляла от 31 на 24 процента, докато над 60 на сто от грузинците подкрепят евроатлантическата интеграция.

Изборите през октомври ще са много важни за нашето бъдеще и за перспективите за присъединяване към ЕС и НАТО, подчерта премиерът Квирикашвили. Той изброи провежданите от неговото правителство всеобхватни реформи с цел модернизиране на Грузия и покриване на критериите за членство в Европейския съюз. Те включват реформи във висшето образование, за да е по-адекватно на нуждите на пазара на труда, подобряване на икономическата среда, включително чрез понижаване на данъците по естонски модел, оптимизиране на администрацията, борба с корупцията и изграждане на ефективна съдебна система.

Безвизовият режим с ЕС е най-важната задача пред грузинското ръководство в краткосрочен план, а членството в блока - приоритет номер едно, обобщи Квирикашвили. Той подчерта, че за целта, а и за икономическо развитие, Грузия се нуждае от стабилност.

Русия обаче продължава да укрепва отношенията си с грузинските сепаратистки области, изрази съжаление Квирикашвили и попита лаконично: Южна Осетия готви референдум за независимост - не е ли това натиск?

Представители на Наблюдателната мисия на Европейския съюз в Грузия разкритикуваха Руската федерация, че не изпълнява своите задължения по споразумението за прекратяване на огъня от август 2008 г. и по-конкретно че не изтегля своите войски до линиите отпреди началото на войната. Служители на мисията, втората най-голяма на ЕС след тази в Косово, никога не са били допускани в Южна Осетия и Абхазия.

В статия от 3 април американското списание "Политико" пише, че южноосетинските военни и руските им съюзници "преместват" административната гранична линия между Грузия и сепаратистката област, вероятно въз основа на карта на генералния щаб на съветската армия от 1984 г. През последните месеци десетки хектари грузинска селскостопанска земя са "осъмнали" в Южна Осетия според европейските наблюдатели.

Особено знаково е поставянето под контрола на южноосетинските сепаратистки власти на малък участък от петролопровода Баку-Супса. Символичен акт на фона на амбициите на Грузия да се превърне във важен транзитен коридор за пренос на петрол и газ от Азербайджан и Туркменистан към Европа. Иначе по петролопровода, стопанисван от британската компания "Бритиш петролиъм", продължава да тече азербайджански петрол до терминала на грузинското крайбрежие на Черно море.

Преместването на граничен знак от южноосетинските власти на юг върху петролопровода е не само недвусмислено послание към правителството в Тбилиси, но и загатва, че в Южен Кавказ няма да е спокойно и през следващите години.

Непосредствено доказателство за това е най-тежката ескалация на конфликта между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах от постигането на споразумение за прекратяване на огъня през 1994 г.

В момент, когато енергийните доставки се превръщат във все по-жизненоважен фактор за развитие и влияние, в една изключително сложна и напрегната международна обстановка, стратегическият регион, в който се преплитат интересите на Русия, Турция, Европейския съюз и Съединените щати, ще продължи да бъде арена на сурова геополитическа борба.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase