След 75 г.: Историите на три жени оцелели след ада в Хирошима и Нагасаки

Спомените им все още са ясни, все едно ужасът се е случил вчера
4 авг 2020 19:23, Нели Христова
50
След 75 г.: Историите на три жени оцелели след ада в Хирошима и Нагасаки
Снимка: БГНЕС

На 6 и 9 август ще се навършат 75 години, откакто САЩ пусна атомните бомби над Хирошима и Нагасаки в края на Втората световна война. Трудно е да се каже колко точно са загиналите, но грубите данни сочат, че около 140 хил. души губят живота си в Хирошима и 74 хил. в Нагасаки. Това доведе до рязък край на войната в Азия, след като Япония се предаде на Съюзниците на 14 август 1945 г.  Но критиците продължават да твърдят, че и без бомбардировките Япония вече е била на ръба на капитулацията. 

Тези, които оцеляват, се наричат хибакуша. Те се изправят пред ужасяващите последствия от бомбите, включително радиационно отравяне и психологически травми. Британската фотожурналистка Карън Ли Стоу от години разказва историите на жените, които са били свидетели на един от най-тежките моменти в човешката история. Ето ярките спомени на три от тях.

Теруко Уено

Теруко е едва на 15 години, когато атомната бомба пада над Хирошима. По това време тя е следвала вече втора година в училище за медицински сестри в болницата на Червения кръст. След като бомбата пада, студентското общежитие се запалва. Уено помага в борбата с пламъците, но много от нейните приятели умират в пожара.

Тя ясно си спомня как в седмицата след взрива работила ден и нощ, за да лекува раните на хора, пострадали тежко от бомбата. Тя и другите медицински сестри имали съвсем малко вода и никаква храна. А след като завършва, Теруко продължава да работи в болницата, където помага при много операции, включително и такива за присаждане на кожа. Тя се взема от бедрото на пациента и се присажда на място, където има келоиден белег в резултат на изгаряния.

По-късно Теруко се омъжва за Тацуюки, който също оцелява след атомния взрив. Когато тя забременяла с първото си дете, се притеснявала дали бебето ще се роди здраво и дали въобще ще оцелее. Но дъщеря й Томоко била силно, напълно здраво дете.

"Не съм била в ада и не знам как изглежда, но предполагам, че наподобява това, което преживяхме. Не трябва да позволим да се случи отново", разказва Теруко пред Карън Ли Стоу.

"Хората казваха, че тук няма да растат дървета и трева в следващите 75 години. Но Хирошима оцеля и сега има прекрасна зеленина и реки. Но въпреки това хибакуша продължават да страдат от последствията от радиацията. Докато спомените за Хирошима и Нагасаки избледняват от съзнанието на хората… Ние стоим на кръстопът", казва Томоко.

В този ден в Хирошима почти всичко е унищожено - хора, птици, морски кончета, дървета. Всичко.

"Голяма част от онези, които влязаха в града, за да извършват спасителни дейности и онези, които дойдоха за да търсят близките си, са мъртви. Тези, които оцеляха, се борят със страшни болести. Опитах се да изградя близки връзки с хибакуша не само в Хирошима и Нагасаки, но и с работниците в урановите мини, както и с тези, които разработват и тестват ядрени оръжия", споделя Теруко.

Емико Окада

Пет от роднините на Емико умират по време на атаките над Хирошима, а тя е на 8 години, когато бомбата пада. По-голямата й сестра е сред жертвите.

"Тя излезе рано сутринта от вкъщи и ми каза "Ще се видим довечера!". Тя беше на 12 години и изпълнена с живот. Но тя така и не се върна. Никой не знае какво е станало с нея. Родителите ни я търсиха отчаяно, но така и не намериха тялото й, така че продължиха да си повтарят, че тя трябва да е жива някъде. По това време майка ми бе бременна, но направи спонтанен аборт. Нямахме какво да ядем. Не знаехме нищо за радиация, ядахме каквото намерим, без да се интересуваме дали е замърсено или не. Храната беше най-големият проблем. Водата беше вкусна. Така живеехме в първите дни след бомбата", разказва Емико.

"След това косата ми започна да пада, венците ми да кървят. Постоянно бях уморена и трябваше да си почивам. Никой по онова време не знаеше какво е радиацията. След 12 години ме диагностицираха с апластична анемия. Всяка година има няколко залеза, през които небето става кървавочервено. По това време не мога да спра да мисля за небето след като бомбата избухна. В продължение на дни градът гореше. Мразя залезите. И до днес те ми напомнят за пламъците в Хирошима", допълва тя.

По думите й много хибакуша умират, без да разкажат историята си или да споделят горчивината си от бомбардировките. "Те не можеха да говорят, за това аз говоря вместо тях. Много хора говорят за мир, но аз искам да се предприемат действия, искам всеки да направи каквото може", казва тя.

Рейко Хада

На 9 август в 1945 г., в 11:02 часа атомната бомба пада над Нагасаки. Рейко Хада е на девет години, когато това се случва. Рано сутринта имало предупреждение за въздушен рейд, за това Рейко си остава у дома. След като прозвучал сигнала, че небето е чисто, тя отишла в местния храм, където децата трябвало да учат, за да не се събират в училищата. След 40 минути учителите разпуснали занятията и Рейко отново се прибра у дома.

"Направих една крачка вътре вкъщи и тогава се случи. Пламтяща светлина ме заслепи. Цветовете бяха жълто, оранжево и каки. Всички те се смесиха. Дори нямах време да се зачудя какво е. За нула време всичко стана бяло. След това имаше ужасен рев и тогава припаднах. След малко се събудих. Нашият учител ни беще учил да отидем в бункерите срещу въздушни нападения, затова намерих майка ми и двете се скрихме. Нямах нито драскотина. Бях спасена от планината Конпира. Но за хората от другата страна беше ужасно. Много от тях преминаха планината и дойдоха в нашия квартал - хора с изскочили очи, разрошени коси, почти всички бяха голи, кожата им - увиснала", спомня си Рейко.

Майка й и другите жени помогнали на ранените. Те помолили момиченцето да им донесе вода, за това тя взела дълбок съд и отишла до близката река. "След като изпиха само глътка от водата, хората умираха. Беше лято. Поради личинките и ужасната миризма телата трябваше да бъдат кремирани незабавно. Те бяха струпани в басейна в колежа и кремирани с дървесина от скрап. Беше невъзможно да се разбере кои са тези хора. Те не умиряха като човешки същества", разказва тя.


50
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
37
1
 
0
 
! Отговори
АЗ преди 1 месец
Все пак не трябва да забравяме и Пърл Харбър ...
36
5
 
2
 
! Отговори
Анализатор преди 1 месец
Да се сърдят на правителството си,което става съюзник на Хитлер.А да не говорим за ненужния ужас който създадоха първи самите японци бомбандирайки Пърл Харбър.А това защо им беше нужно?А там колко хилляди загинаха?Мълчат жълтурковците,щото така е по-удобно.
35
0
 
0
 
! Отговори
До "за японците преди 1 месец
Самураи в Япония няма от края на периода "Едо" (т.е. на шогуната).
34
0
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Краварите и шведите са вредни и за Света непотребни.
33
2
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Ми де са натискат?

Ана за руснаците 8 Берлин не ревете, нали?
32
1
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
До Щерю
Аз не знам някъде да има конфликт и следата да не е ционистка.
31
0
 
9
 
! Отговори
Зори преди 1 месец
Аааа не така. Щом са ги бомбардирали америконци- демократи и човеколюбие значи трябва да им е хубаво а не да са зле.
30
3
 
15
 
! Отговори
Petar, NY преди 1 месец
Да не забравяме, че хората които са избили най-много хора по света не са Американци а тези на които се кланяме сега: западно европейци. 55 милиона индианци, и многото милиони през двете войни. По-кръвожадно племе от западно европееца няма, нищо, че изглеждат полирани.
29
2
 
24
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
след Хирошима американците продължиха гаврите с цивилно население в Кория(за справка виж музея на американските жестокости в Синчон) следва употреба на бойни отровни вещества във Виетнам,накрая не пропуснаха и Ирак(да си спомним за затвора Абу Гариб),който даде над 500000 жертви в името на "демокрацията" и сега на ход е Сирия светът се държи като глух и сляп от десетилетия пред безчинствата на англосаксонския етнос сякъш тези варвари са господари на народите Събудете се накрая!
28
6
 
2
 
! Отговори
за японците преди 1 месец
в Китай.
Самураите са си обявявали състезания по обезглавяване, май рекордът беше 137 глави, после мечът се затъпил.
Общо с конвенционални средства в старата столица на Китай за ликвидирани около 400000 души. Други няколкостотин хиляди са измрели от глад, по лагери, строежи и т.н. още повече.
Жертвите в Хирошима и Нагасаки(не са там най-големите бомбардировки!), преди години бяха ~ 40000, от тогава всеки починал от там е жертва на бомбите! И броят расте непрестанно.
27
6
 
6
 
! Отговори
До 25 преди 1 месец
И какви "по-ужасни" са "зверствата" на японците в Китай? Да не би да са хвърлили ядрено оръжие или да са ги запалили живи както в Дрезден?
26
3
 
22
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Хубави работи са тия! Направо се "гордея" че съм Човек. В околовръст от няколко парсека в космоса, няма по-възвишени същества от двукраките хуманоиди. Нещо "твореца" се е издънил здраво, като ги е проектирал.
25
6
 
32
 
! Отговори
ДДРОнег преди 1 месец
На война, като на война ... тъжно, но факт ... дори не тъжно, трагично - страдат невинните, децата ...
Японците извършват още по-ужасяващи зверства в Китай и там пак страдат невинните ...
На война - като на война ...
Затова най-добре без война, лошото е, че има хора,които не могат без нея !!!
24
4
 
10
 
! Отговори
Баи преди 1 месец
Какво да очакваме от оста на злото - целият свят ги мрази да се надяваме че - корона вируса ще ги батиса
23
4
 
28
 
! Отговори
продължение преди 1 месец
Американците са нямали ресурс за сухопъттна война, в региона, а и японците са биили доста надъхани и за всеки убит японец са щели да загинат няколко американци. Руснаците са щели поетапно да стигнат до Токио. Вярно, щяло е да отнеме поне 6 -7 месеца, но за руснаците си е заслужавало. Това е причината американците да пуснат бомбата - за да може Япония да капитулира пред тях, а не пред Сталин. И за да предупредят руснаците да не скачат много.
22
5
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Япония наистина е била на прага на капитулацията. останали са без колонии и ресурси, с обезкървена арммия, без флота и самолети, без почти никакви танкове и с малко гориво.. Руснаците за 2 седмици са смазали милионната сносно укрепена манджурска армия, с достъп до континентални ресурси и цивилна робска работна ръка. Смятали са да започнат поетапно прочистване на островите и са били много надъхани за това, понеже са били озлобени от немците и от загубата от японците от предишни войни. Следва...
21
5
 
27
 
! Отговори
Martin Bormann преди 1 месец
Западната пропаганда заблуждава, че японците са се предали заради ядрените бомби. Това е абсолютна лъжа. Японцските генерали са знаели за ядрените оръжия и опити, както са и знаели, че Американците имат само около 2-3 от тях и са били готови да продължат войната. Истинската причина за капитулацията е факта, че СССР разбива брутално японската армия в Манчурия и е готова за наземна инвазия на островите. Страха от Съветския ботуш е накарала самураите да се предадат на янките на бързо, нищо друго...
20
3
 
20
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Може би светът е предценил, че от атомните бомби се умира "по-хуманно" ?

Светът не е преценил такова нещо. Американците са преценили, че Япония трябва да капитулира пред тях, а не пред СССР, който започва най-голямата в света и до днешна дата военна операция срещу Япония в Китай, Манджурия.
Или накратко, американците изгарят стотици хиляди жени, деца и старци за да могат да сложат ръка на Япония.
19
8
 
17
 
! Отговори
Георги преди 1 месец
Пиели от водата и веднага умирали.Това не ви ли напомня на стадото крави , което умря за минути? На нас не ни трябва атомна бомба за да се затрием , ние си имаме един прост пожарникар за управляващ :(
18
6
 
3
 
! Отговори
Гост+ преди 1 месец
На война като на война. Безспорни са военните престъпления на японците през 2-та СВ. И все пак защо трябва да се говори за Арменски геноцид през 1-та СВ, и не за Японски геноцид през 2-та СВ? И в двата случая става въпрос за огромен брой невинни човешки жертви, включая деца и старци. Може би светът е предценил, че от атомните бомби се умира "по-хуманно" ?????