Поредна среща: поезия, проза, зацикляне

Тази сряда (31 ноември) на вече традиционните “Срещи в сряда” , организирани от издателство “Жанет 45” в ще четат Силвия Чолева и Митко Новков. Срещата с авторите е в рамките на поредицата “Пловдив чете” и ще се проведе от 18 часа в Галерия Арт Спектър в града на тепетата.

Двамата писатели ще представят най-новите си книги - „Писма" & "Картички" (поезия) и "Подир сенките на литературата" (цикли и зацикляния).

Силвия Чолева е родена през 1959 г. в София. Завършила е Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Пише поезия, фрагменти, литературна критика. Издала е пет книги: “Детето на глухонемите”, “Вход”, “Отиване Връщане”, “Внимателно”, “Зими и лета”. За “Детето на глухонемите” получава наградата “Южна пролет” (1994), а за “Внимателно” – Националната награда за поезия “Иван Николов” (2002). Съвсем наскоро излязоха и двете й нови стихосбирки “Картички” и “Писма”. На София филм-фест 2005 дебютира като сценарист с късометражния филм “Майка ми” на режисьорката Светла Цоцоркова.

За “Картички” Силвия Чолева споделя: ““Картички” е необичайна книга. В нея можете да прочетете стихотворенията, да залепите картичките-стикери към тях, да попътувате по света. Защото това е няколкогодишен проект на авторката, родил се от една изпратена до нея пощенска картичка от Лисабон, по която написва първото стихотворение. След това други картички от различни градове, от други приятели и още стихотворения. Във време, когато почти никой не праща картички, тази книга ни припомня естествеността в отношението към света и към хората около нас.”

В свързаната с “Картички”, но самостойна книга “Писма”, Силвия Чолева продължава да настоява на това, че детайлите са важни частици на цялото, че любовта е изгнание и убежище. Изречения от имейли, каквито са днешните писма, са епиграфи на стихотворенията. Пощенските картички са отворени, писмата – затворени, но и в двете проблясва онзи копринен конец, който реже - по думите на Марин Бодаков - “меко, внезапно и дълбоко”.

За „Подир сенките на литературата” Митко Новков казва:

“Да подбереш текстове, за да направиш книга – напоследък много силно разпространено занимание. Обаче рисковано, макар че не съм убеден дали други съзнават този риск. Целостта на една книга не зависи от подшивката, целостта на една книга зависи от единната при/целеност на текстовете в нея. В този смисъл се надявам, че тази книга с избрани литературно-критически материали, излизали предимно в българската специализирана културна преса (основно във вестниците „Култура“ и „Литературен вестник“), удържа своята цялост най-вече заради своята (от мен, честно казано, осъзната чак след като се реших да сглобявам различните текстове в коалиционен текст) единна цел/евост, а именно – литературата, литературата и българското.

Отделен въпрос е как ще и как интерпретираме днес литературата и българското – дали като нещо изчезващо, дали като нещо въздигащо се, дали като нещо трето – например нормализиращо се (теза на Пламен Дойнов).

Във всички случаи обаче сме в правото си да интерпретираме темата като важна – в началото на ХХІ век, изглежда, нито ние сме намерили себе си, нито пък литературата (ни) се е (само)намерила. Което донякъде е естествено – литературата, освен всичко друго, е непрестанно търсене и вероятно това е, което някои объркват с нейна смърт (Александър Кьосев например).

Процес на непрекъсната самоидентификация, на изгубвана и възстановявана идентичност, на смяна на идентичността – литературата не вампирясва, литературата детективства. От отломки и руини, от белези и следи създава и възстановява себе си. Самоизгражда се. Самоизграждане на болката, но все пак – самоизграждане. Ако за това щ детективстване, в това щ следотърсачество подборът от текстове, оформящ настоящия том, допринася и я улеснява поне малко, поне малко щ спестява мъки и страдания, авторът ще смята, че се е справил успешно. Както се казва, стига му тази награда..."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.