Минидържавата на босненските сърби насрочи за този уикенд референдум, който се превърна в своеобразна битка между Запада и Русия, разпали напрежение и породи опасения от нови конфликти повече от 20 години след края на войните в Западните Балкани.

На вота в неделя жителите на Република Сръбска ще отговорят дали празникът на републиката да остане на 9 януари въпреки решението на босненския Конституционен съд, че тази дата е дискриминационна за несръбското население, пише Монитор.

На 9 януари 1992 г., сръбски православен празник, босненските сърби обявиха създаването на тяхна собствена държава ("държава на сръбския народ") в състава на Босна, разпалвайки война, която доведе до смъртта на най-малко 100 000 души и остави милиони без дом. По време на най-жестокото клане в Европа от Втората световна война босненските сърби, подпомагани от съседна Сърбия, прогониха босненските мюсюлмани и хърватите католици от окупираната от тях територия с цел да я направят част от Сърбия.

Постигнатият с посредничеството на САЩ мирен договор, подписан през 1995 г., създаде Република Сръбска, автономен регион в състава на Босна и Херцеговина. За босненските мюсюлмани и хървати, чиято федерация представлява другата половина на Босна и Херцеговина, 9 януари все още символизира тяхното прогонване и е знак, че територията, контролирана от босненските сърби, все още е предназначена само за сърбите.

Босненският Конституционен съд забрани референдума, но сърбите заявиха, че ще го проведат въпреки всичко.
Вотът предизвика най-разпалената размяна на реплики между босненски мюсюлмани и сърби след войната през 90-те години. Сръбски официални представители заявиха, че са готови да защитават Република Сръбска, ако тя бъде нападната, и наредиха на сръбската армия да бъде по-бдителна.

Освен че референдумът е в противоречие с върховенството на закона в страната, босненските мюсюлмани се опасяват, че той е тест за по-сериозен референдум - за независимост - през 2018 г. , който няма да мине мирно, предупреждават официални представители в Сараево.

"Никой не е по-готов да защитава тази страна по всякакъв начин и докрай. Никой не трябва да кара хората, които обичат тази страна, да доказват това отново", каза лидерът на босненските мюсюлмани Бакир Изетбегович.
Референдумът доведе и до засилване на напрежението между западните държави, които подкрепят босненските мюсюлмани и хървати, и Русия, подкрепяща сърбите.

Американското посолство в Сараево заплаши с неопределени "последици", ако референдумът не бъде отменен, докато руският посланик открито подкрепи референдума, като каза, че той е акт на демокрация. Русия е традиционен поддръжник на славянския сръбски народ и неговата православна църква.

"Руската икономика бе засегната дълбоко от западните санкции, обявени заради Украйна. Ако Русия може в замяна да причини проблеми на Запада, както изглежда е решила да направи в Босна сега, то нека бъде така. Няма значение дали тези в Босна ще подновят конфликта, няма значение, че Русия няма какво да предложи на Балканите, това е просто добър начин да причини проблеми на Запада", казва експертът за Балканите Тим Джуда.
Лидерът на босненските сърби Милорад Додик, който насрочи референдума и замина за Москва да се срещне с президента Владимир Путин в четвъртък, нарече реакциите на босненските мюсюлмани "истерия".

"Това не е референдум за отцепване, както мнозина искат да го изкарат. Това не е даже начало на подобен процес", каза Додик.

Международни представители, наблюдаващи мира в Босна, бяха обезпокоени от предизвикателството на Додик и заплахите за нови конфликти.

"През последните 20 години не сме чували такъв език", заяви върховният представител на международната общност, австрийският дипломат Валентин Инцко.

Съветът за прилагане на мирното споразумение, международен орган, наблюдаващ процесите в Босна, заяви, че няма да има прекрояване на границите, и призова всички "да се въздържат от ответни мерки и причиняваща разкол реторика". Той призова босненските сърби да отменят вота, но Русия, която е членка на съвета, се дистанцира от съвместното изявление.

Референдумът е едновременно "и тест за държавните институции, и атака срещу тях", каза Инцко в интервю за Асошиейтед прес, като отбеляза също, че босненският наказателен кодекс предвижда от 6 месеца до 5 години затвор за онези, които не се подчиняват на Конституционния съд.

Санкциите могат да включват и забрана за пътуване, замразяване на активи и спиране на проекти в страната, каза Инцко. "Всички възможности са открити", каза той. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase