Не се ли уморява Доналд Тръмп да губи толкова много?

"Ние ще спечели толкова много, ще ви писне, ще се уморите да печелите. . . И аз ще кажа: "Съжалявам, но ще продължим да печелим, да печелим, да печелим."

кандидатът за президент Доналд Тръмп, май 2016

"Все още не сме отбелязали нито една победа."
Държавният секретар Рекс Тилърсън, 5 декември 2017

Ние губим, губим, губим.

Губим със Северна Корея, като се доближаваме до ядрена война. Губим с Русия и Китай, които необуздано увеличават мощта си. Губим в търговията, а вносът от Китай и Мексико достига рекордно високи нива. Губим с отдавнашните си съюзници, които ни осъждат. Губим с бившия си съветник за националната сигурност, който сега е престъпник, пише Дейна Милбанк, "Вашингтон пост".

Аз казвам на президента Тръмп: "Много се уморих да губя. Не искам повече да губя". А Тръмп казва: "Съжалявам, но ще продължаваме да губим. Сега ще изгубим и в Близкия изток".

По-рано тази година Тръмп обяви, че постигането на сделка в региона "може би не е толкова трудно, колкото си мислеха хората през годините". Ето какво каза той за плана на своята администрация само преди два месеца: "Искам да дам този шанс, преди изобщо да започна да мисля за преместване на посолството в Ерусалим".

Дотук с опитите да дадем шанс на мира. Вчера той обяви, че признава Ерусалим за столица на Израел и ще премести посолството на САЩ там. С това на практика се призна за победен по въпроса за мира в Близкия изток. Ядосва арабските съюзници и делегитимира САЩ като посредник, превръща и без това слабите надежди за мирна сделка в химера.

Той не само обяви, че мести посолството, но смекчи и отдавнашния американски ангажимент към решението за две държави (поет от Джордж У. Буш през 2002 г.), като заяви, че Съединените щати ще подкрепят създаването на две държави, "ако (този вариант) бъде подкрепен и от двете страни" в спора.

Хвърляше погледи към камерите, ръкомахаше и звучеше блудкаво-сантиментално ("отворете сърцата и умовете си за възможното и възможностите"), беше и неточен исторически. Твърдеше, че Ерусалим бил столица на Израел "още" от независимостта му през май 1948. Всъщност това става чак през декември 1949, когато Обединените нации се готвеха да поставят Ерусалим под международен контрол, а Давид Бен-Гурион не се подчини на международната организация и обяви Ерусалим за столица на Израел.

Мисля, че че по принцип посолството ни трябва да е в Eрусалим. Но Тръмп можеше да използва този ход като инструмент за постигане на мир. Вместо това постъпи като слон в стъкларски магазин, съсипвайки крехкото равновесие в района.

По същество това доста добре обобщава доктрината Тръмп: дръж се като слон в стъкларски магазин. "Победите" във външната политика са това, което Тръмп развали (Парижкото споразумение, Транстихоокеанското сътрудничество) или е напът да развали (ирландската ядрена сделка, НАФТА). Влошиха се отношенията с Великобритания, с континентална Европа и други страни, като се започне от Мексико и се стигне до Австралия. Той ускори печалбите в битката срещу "Ислямска държава", но с цената на засилване на мощта на Русия и терористичната заплаха по-скоро се децентрализира, а не се разсея.

И какво получаваме срещу това? Е, министерството на търговията съобщи, че търговският дефицит на САЩ през октомври се е повишил до най-високото си равнище от девет месеца. А министерството на финансите съобщи, че в края на септември американският дълг към външни кредитори е достигнал 6,23 трилиона долара, което е повишение в сравнение с 5,95-те трилиона при встъпването на Тръмп в длъжност. Китай си върна позицията на най-голям кредитор на САЩ.

И в САЩ "победите" на Тръмп са все неща, които той развали. Той саботира Обамакеър , призова за отказ от програмата за децата имигранти DACA, намали териториите на националните паркове и защитени територии и отмени регулации. Разрушаването е лесно, но създаването на нещо ново на Тръмп не му се получава.

Обещаните работни места все още ги няма: само 1900 нови работни места се появиха във въгледобива и 126 000 във фабрики и заводи – минимален брой на фона на общо 1,5-те милиона нови работни места, появили се при Тръмп (които са следствие от седемте години растеж на работните места). Тръмп се похвали с рекордните показатели на фондовите пазари, но така беше и през последните четири години, похвали се и с рекордно високи от 15 години нива на потребителското доверие, но това е тенденция, започнала от 2011 г.

Тилърсън, признавайки тази седмица пред американски дипломати, че "все още не сме отбелязали нито една победа", каза, че ще обяви през следващите седмици "бързи победи" - но те са свързани с въпроси като ъпдейтване на айти системи и оптимизиране на работата на министерството.

Съществените "победи" продължават да се изплъзват на правителството. Тръмп беше прав преди два месеца, когато каза, че иска да даде шанс на мира, преди да премести посолството в Ерусалим. Сега той вдигна всичко във въздуха, като възнагради израелските хардлайнери и попари надеждите за мир. Никога ли не се уморява да губи?
 

/БТА/