157 г. от последното сражение: Стотици българи сведоха глави пред подвига на Хаджи Димитър

В подножието на легендарния връх Бузлуджа се събраха стотици българи, за да сведат глави и да отдадат почит пред паметта на войводата Хаджи Димитър и неговата чета.

На днешната дата се навършват 157 години от последното, епично сражение на четата, превърнало се в символ на саможертва и непоколебим стремеж към свобода. Кулминация на честванията беше атрактивна историческа възстановка на последната битка, представена от Национално дружество "Традиция".

Участници от клубове в цялата страна, облечени в автентични униформи и носии, с гръм на оръжия и бойни възгласи пресъздадоха подвига от юли 1868 г.

Тържественото отбелязване на годишнината събра представители на държавната и местна власт, военнослужещи, членове на родолюбиви комитети и граждани от цялата страна. Под звуците на траурни маршове и патриотични песни бяха поднесени венци и цветя пред паметника на Хаджи Димитър, издигнат на мястото на героичната му гибел. 

"Това е събитие, което изиграва изключително голяма роля за посоката, в която оттам насетне започва да се развива българският национален въпрос, българската национална революция и българският църковен въпрос", каза директорът на Национален парк-музей "Шипка-Бузлуджа" д-р Чавдар Ангелов.

Днес бяха отбелязани и 148 години от Старозагорското клане.  Честването започна с вечерна служба в енорийски храм „Света Троица“, където са загубили живота си над 2500 християни.

След отслужената панихида в храма се проведе и литийното шествие до Мавзолей – костница „19 юлий 1877”, където бе отслужена заупокойна молитва в памет на загиналите старозагорци в лятото на 1877 г.

Честването завърши с поднасяне на венци и цветя пред паметната плоча на загиналите при опожаряването на града старозагорци.

С навлизането си в Стара Загора през лятото на 1877 година войниците на Сюлейман паша избиват 14 500 българи от града и селата южно от града, а други 10 хиляди, предимно млади момчета, девойки и жени, са отвлечени и продадени в робските пазари на Османската империя. Значителен брой българи са избити и в старозагорските села и по пътя им към Стара Загора. Само в църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Убити са и събралите се в „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени.

Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 г. Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Дори много тогавашни съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град.

През 2008 година с решение на Общинския съвет в Стара Загора, 19 юли е обявен за Ден за възпоминание на жертвите, загинали при опожаряването на града и Старозагорското клане през 1877 година.