Честваме Зимния Кръстовден, кой черпи за имен ден?

Днес честваме предпразненството на Богоявление и паметта на преподобната Синклитикия.

Според народните вярвания, на 5 януари отбелязваме Попова Коледа или Зимен Кръстовден, наричан още Кръстци, Водокръщи. Този празник затваря цикъла на "мръсните дни", започващи от 25 декември. "Мръсни" или "некръстни" се наричат според християнството тези дни, в които новороденият Иисус все още не е получил Светото Кръщение. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщение, което предстои.

Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. На сутринта попът пуска кръст в осветена вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек. С този акт се вярва, че се пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.

Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.

На следващия ден - 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем. Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят. Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината.

 Денят е постен за всички вярващи, тъй като постът, молитвата и покаянието са основните съставки на православния духовен живот.

Имен ден празнуват Кръстьо и Кръстана. 

Християнската религия чества на този ден Преподобната Синклитикия, основателка на един от първите женски манастири в Египет, живяла през четвърти век. Била мъдра жена и задълбочена наставница в духовния живот. От нея са запазени редица нравоучителни изречения. Произлизала от знатно семейство, което се преселило от Македония в Александрия. Когато родителите й починали, Синклитикия раздала на бедните голямото си наследство и започнала да живее като подвижница заедно със сляпата си сестра. Непрестанно се молила, изучавала Свещеното Писание и се учила да прогонва от себе си всяка лоша мисъл.

Нейният богоугоден живот и високият й пример скоро събрали около тях много благочестиви жени, които искали да се ръководят в духовните си стремежи от съветите на Синклитикия. Монахините се учили от нейните наставления и още повече от убедителния й пример да обичат Бог и своите ближни, да понасят с търпение неволи и страдания. Никога не я чули да се оплаче или да възроптае, когато заболяла от тежка болест. Починала в дълбока старост.