Скандалът "Пеевски–Атанасова": Кой има правото на достъп до данни за пътниците в PNR системата

PNR (Passenger Name Record) е глобална система, създадена през 60-те години на миналия век, отначало само с търговско предназначение. Целта е била авиопревозвачите и компаниите, които са резервирали билети, да обменят информация. У нас ДАНС е звеното, което осъществява контакт. Информация се предоставя веднага при съвпадение на определени критерии - издирвано лице, човек със забрана или разследван в активна фаза на делото. Това каза в студиото на „Офанзива с Любо Огнянов“ по Нова тв бившият председател на ДАНС Цветлин Йовчев.

Повод за коментара и разясненията му стана нашумелия казус с въпросната система заради предоставена справка от страна на ГДБОП на вътрешния министър, в която се твърди, че лидерът на ДПС Делян Пеевски и конституционният съдия Десислава Атанасова са споделяли един и същи частен полет до ОАЕ.

"Ако липсват аргументация и данни, че по случая се касае за тежко престъпление, извличането на информацията е законово нарушение.

Нерегламентираното извличане на данни от PNR и публичното им оповестяване може да доведе до сериозни санкции по отношение на GDPR (бел.ред. Общ регламент относно защитата на данните). А изготвянето на искане с невярно съдържание, създава възможност за разследване за злоупотреба с власт. Може да се стигне до тежък имиджов удар по новото управление и интегритета му“, разясни експертът.

По думите му след атентатите на 11 септември PNR придобива друго значение и вече се използва основно за три неща.

» Превенция по отношение на пътниците, които предстои да се качат на самолетите, ако има съмнителни лица, да бъдат отсети.

» Установяване на връзки и мрежи при тежки престъпления - кой с кого е бил свързан и кой е купил билетите - основно за противодействие на тероризма, но и трафик на оръжия, хора и наркотици, както и контрабанда.

» За разследване и изясняване на минали събития при доказване на престъпление.

„За достъп до системата може да бъде направено искане в МВР от страна на ГДНП, ГДБОП и Бюрото за оперативно полицейско сътрудничество. Също така и oт прокуратурата и съда във връзка с разследвания за получаване на информация, която се използва като доказателства. Данните в системата след 6 месеца се деперсонализират“, обясни още Йовчев.

Според него, за да бъдат разкрити личните данни на лицата, за които е искана информация, е нужно да има специално искане, подписано с ясни мотиви. „Ако става дума за дело, което е в ход, се иска съдебно решение, ползването на системата е по регламентиран ред, описан в Закона за ДАНС. Тъкмо дотам се отправя искането, като председателят или упълномощено от него лице, взима решение дали да предостави достъп“, разкри още Йовчев.

Експертът уточни, че обикновено властите не позволяват на граждани да влизат в страната с един паспорт и да излизат с друг документ. „Това не е невъзможно, но е трудно осъществимо. С дипломатически паспорт е възможно да влезеш в една страна, но не мисля, че в ОАЕ е възможно да не сложат печат. При всички положения PNR системата е отчела всяко пътуване. Има доста сериозна санкция за авиокомпаниите, които не подават данни, независимо дали в един паспорт има печат. Невъзможно е да се влезе в една чужда страна с два документа за самоличност, а в повечето държави дори се изисква да влезеш и да излезеш с един и същ“, коментира още Йовчев. 

Той потвърди, че ГДБОП има масив от данни, различен от „Гранична полиция“. „По темата с полетите има три казуса - първият е дали информацията, изнесена от министъра, отговаря на истината, което е поставено под съмнение. Вторият - дали данните са събрани по законов начин, третият - доколко публичното им изнасяне е нарушение на личното пространство и GDPR“, отбеляза Йовчев.

Назначаването на Пламен Тончев за ръководител на ДАНС е логично кадрово решение, заяви Цветлин Йовчев.

По думите му агенцията има нужда от ръководител, който познава добре процесите в службите и може да упражнява ефективен контрол. Според Йовчев липсата на такъв контрол води до деструктивни процеси в институциите.

Коментирайки случая с Олег Невзоров и незаконния комплекс край Варна, Йовчев подчерта, че именно ДАНС е институцията, която е изпълнила задълженията си, като е изготвила доклад със съмнения за пране на пари и дейности, застрашаващи националната сигурност. Според него отговорността за развитието на казуса не може да бъде прехвърляна върху службата.

Бившият председател на ДАНС посочи още, че случаят разкрива сериозни проблеми в работата на държавната администрация, включително законодателни пропуски, неефективност и вероятни корупционни практики.

Йовчев коментира и позицията на президента Румен Радев относно новия пакет санкции срещу Русия.

Според него решението за вдигане на запора върху активи, свързани с „Лукойл“, не решава въпроса с потенциалните финансови претенции към България и крие риск страната да загуби действащата дерогация за руски петрол.

По думите му опитите за балансиране между европейските ангажименти на България, вътрешнополитическите настроения и отношенията с Русия са изключително рискови и могат да доведат до негативни последици за страната.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.