Войната в Сирия няма да спре и след края на ИД

Напоследък получаваме противоречива информация от Сирия. От една страна, борбата на сирийските правителствени войски (подкрепяни от руските Въздушнокосмически сили и друга съюзна авиация) и кюрдските опълченци (подкрепяни от САЩ и ред западноевропейски страни) срещу въоръжените формирования на "Ислямска държава" очертава позитивни промени в оперативната обстановка. От друга страна, наближава момент, в който буферната зона - самата групировка ИД - между силите, подкрепяни от Вашингтон и от Москва, ще спре да съществува и ще се стигне до двусмислена ситуация, пише Александър Шарковски, "Независимая газета".

Кюрдското опълчение, формированията на сирийската опозиция, стоящите зад тях Съединени щати и коалицията може да получат реална възможност да хвърлят всички свои сили на борба с Башар Асад. Това автоматично ще изложи на удар и руските военни в Сирия.

Възможно ли е силите на сирийската опозиция и коалиционните войски да не започнат военни действия срещу официален Дамаск? В момента кюрдските опълченци (Силите за защита на народа, СЗН) са в приятелски отношения с Москва, а те са съществена, и то най-боеспособната част от формированията, опозиционни спрямо режима на Асад. Но стане ли дума да се брани автономията на Сирийски Кюрдистан, СЗН със сигурност ще обърнат оръжие срещу Дамаск - с всички произтичащи последици.

Фактически идва момент, в който Сирия неизбежно ще бъде разделена или ще се разпадне. А дали ще продължат бойните действия, зависи най-вече от желанието на страните да получат (в случая с Башар Асад - да запазят) една или друга територия.

Кюрдите претендират за северни сирийски земи, наричани от тях Рожава. Но искането им се посреща с категорично несъгласие от Анкара, окупирала част от Северна Сирия. Турски войски и подкрепяни от тях опозиционери са разсекли територията на Рожава надве; това стига, за да продължи войната в северните райони, ако турците не се изтеглят оттам.

Иран и Израел преследват в региона собствени геополитически интереси - полагат усилия с подчертано противоположни вектори. Рияд и Арабската лига пък ще се стремят сирийските сунити да получат възможно по-голяма част от страната - с мотива, че те са мнозинство сред населението. Ето още причини сирийската война неизбежно да продължи и след премахването на ИД.

Техеран заяви неотдавна, че е готов за мирни преговори със сунитските държави, но остава неясно какво ще следва от тази стъпка. Все тъй непримирима е и позицията му спрямо Израел. Въпросът е струва ли си тогава Москва и занапред да брани геополитическите интереси на Иран или е време да поизвърти вектора на политиката си в региона.

Защото се очаква Техеран да поведе твърда игра на горивния пазар като конкурент на Русия. Освен това Иран като ислямска република е доста далеч от нас по идеология. Дори не толкова защото мнозинството хора в Русия са православни християни, а защото Иран е шиитска държава, докато сред руските мюсюлмани шиитите са нищожно малцинство.

А Техеран е показвал неведнъж, че винаги води външна политика единствено в свой интерес, което безспорно трябва да държи Москва нащрек. Връзките между страните ни датират отпреди много столетия и през повечето време те са враждували. С оглед на всичко това не е ли по-добре за Москва занапред да гради отношения с Техеран единствено на прагматична основа?

И обратното, сближи ли се Русия с Израел, това наред с множество неудобства може би ще й помогне да реши и много проблеми, по-специално да си оправи отношенията със Запада.

Известният израелски държавен деец и експерт по военнополитическите въпроси Яков Кедми разказа пред нашия вестник как преценява възможностите за развитие на отношенията между Русия и Израел. Според него страните ни имат твърде сходни интереси в региона. Русия би била доволна от една цялостна, стабилна, светска Сирия, която да отреди на опозицията собствена политическа роля с условието да се откаже от въоръжена борба с правителството. А всички екстремистки формирования да бъдат прогонени от страната. Освен това Москва разчита да запази базите в Тартус и Хмеймим, което да й осигури военно присъствие в Средиземноморието.

Израел също би желал една цялостна, стабилна Сирия, но без иранско военно присъствие на територията й. Особено що се отнася до Голанските възвишения и пристанищата в Средиземно море. Израелците са против сътрудничеството на Дамаск с Хизбула, с която и занапред ще водят непримирима борба, било то в Сирия или в Ливан. Те нямат интерес от създаване на буферни държави и гледат да не се месят във вътрешните работи на съседните страни. Израел не смята например да окупира Ивицата Газа заради присъствието на военното крило там. Хамас, напротив, се опитва да установи контакт с неговото политическо крило.

Присъствието на руски въздушнокосмически и военноморски сили в Сирия естествено тревожи Израел, тъй като наличието на руски противовъздушни и противоракетни средства, също и електронни средства за наблюдение и разузнаване в перспектива ще ограничи възможностите авиацията на израелската армия да действа в Ливан и Сирия, за да брани сигурността на Израел. Но ако Москва представи на Ерусалим убедителни гаранции за приятелски отношения, ще изчезне и поводът за подобни тревоги.

/БТА/