Пилотът Йордан Колев: Истинският полет за мен е писането

Йордан Колев разбира, че ще става летец на 7-годишна възраст, когато прави първия си самолет в кръжока по авиомоделизъм в тогавашния Дворец на пионерите. Пътят му към трудната и отговорна професия минава през Софийския аероклуб и ВВВУ „Г. Бенковски“. До средата на 90-те години лети в авиокомпания „Балкан“. Впоследствие продължава кариерата си във Виетнам и на остров Мавриций. По време на 35-годишната му професионална кариера Йордан Колев е бил във въздуха близо 23000 часа - това са повече от двайсет разходки до Луната и обратно!

Започва да пише във Виетнам – преди трийсет години. Оттогава не е спирал, но кураж събира едва през 2014 г., от когато датира приятелството му с прочутия български писател академик Владимир Зарев. Той публикува в сп. „Съвременник“ три негови разказа и не спира да го насърчава и да му помага.

Пътеписът „От Рио до Кейптаун“ (2017) е първото произведение на пилота, който пише. Следват романите „Кацането“ (2019), „Лабиринт“ (2021) и „Пазителят и кобрата“ (2023). Сборникът с разкази „Двойното дъно на пилотския куфар“ печели Наградата за кратка проза на СБП за 2024 г.

Йордан продължава да лети в гражданската авиация. В свободното си време обича да чете, кара мотор и се занимава с пчеларство. Владее отлично английски и руски език; ползва френски. От 2022 г. е член на Съюза на българските писатели.

Спомняте си, че сте решил да станете летец още на 7-годишна възраст. Какво Ви плени в небето тогава и как това усещане се е променило днес?

Роден съм и израстнах в семейството на летец, баща ми беше щурман. Живеехме в панелка в квартал “Стрелбище” в София. У нас се събираха колеги на татко от тогавашния ТрАП - Транспортен Авио Полк в Доброславци. Сребърните перки на петлиците, красивите кокарди на фуражките - дори тези малки подробности ме впечатляваха. На седем години ме записаха в кръжок по авиомоделизъм в тогавашния Дворец на пионерите. За Нова година получих сглобяем летящ модел от балса, произведен в ГДР. Как да не поискаш да станеш пилот?

Казват, че в кабината на самолета човек остава сам със себе си. Какви мисли най-често Ви спохождат по време на полет?

Знаете ли, в 21-ви век в пилотската кабина е доста скучно. Има едни 2-3% от полета, когато сърцето здраво забива - на излитане и особено - кацане. Пилотите имат няколко глобални теми за разговор, от които са ми излезли мазоли на ушите - график, пари и жени. Започне ли разговор с подобна тема, се прозявам и си вадя вестник, правейки се че чета. Последните години много мисля за моите книги…

Има ли общо между управлението на самолет и „управлението“ на литературен сюжет?

Абсолютно нищо. За да подкараш самолет не ти трябва въображение. Напротив - колкото по-малко “интерпретации” и “своеволия” допускаш, толкова по-добре. Част от професионализма е да живееш с безкрайните ограничения и скуката - ден след ден, хиляди часове подред. Авиацията не търпи хората с “артистичен” или “собствен” почерк в летенето. За жалост съм се сблъсквал и с такива. 

Как се роди идеята за трилогията „Хилядолетната битка“ и кога разбрахте, че ще бъде именно трилогия, а не самостоятелен роман?

След като свърших “Лабиринт” наистина се колебах известно време. Импулс за продължаването на трилогията ми даде една много интересна книга - “Катастрофата на полет 3204” на американската журналистка Шарлът Денет. Завръзката е тайната около смъртта на баща й - Даниел Денет, първи резидент на ЦРУ в Близкия изток. Десетилетия по-късно дъщерята разбира (естествено след частичното разсекретяване на разследването), че самолетът на баща й е бил взривен от британското разузнаване. По-нататък авторката много ясно и заинтригуващо разказва за историята на разграбването на природните богатства в региона от разпадането на Отоманската империя до края на войната в Сирия през 2019 г.

В „Екзекуторът“ виждаме свят, в който изкуственият интелект води човечеството до ръба на гибелта. Как гледате Вие – човек, свикнал да работи с високи технологии – на бързото развитие на ИИ?

За съжаление ИИ се развива най-бързо за военни цели. Затова нарекох предговора на “Екзекуторът” - “Исторически бележки”. Това са леснодостъпни и неопровержими факти за използването на ИИ във войната в Газа и Украйна. Най-лошото е, че законодателството (в глобален мащаб) за контрол върху развитието на ИИ ужасно закъснява.

В романа ясно личи философска и духовна линия. Какво място заема вярата – не в религиозен, а в човешки смисъл – във вашето творчество?

Не можем да не вярваме в нещо! Материалното (смартфони, коли, удобства, пътувания) няма как да замести духовното. Не разбирам хората, които търчат да си купят поредния нов модел на някоя джаджа. Борис, моят герой, оцелява в сюжета на трите части на трилогията защото вярва в Доброто. Виждам от време на време хората - които не вярата, а лицемерието води в храмовете, да се кръстят наопаки. Най-близкия до нас храм е нашата душа.

Казват, че литературата е начин да се „приземи“ душата. Може ли да се каже, че писането е вашият собствен полет на друг вид височина?

Много хубав въпрос и отговарям - на 100% “Да”! Но тук е необходимо малко уточнение. Вече споменах за нашия професионализъм. Затова всеки летец има нужда от истински полет. Дори ако това е адреналинов шок. Като при екстремалните спортове. Истинският полет за мен е писането, творческия процес. В летенето няма никакво творчество - ако се появи такова, то е пагубно. Творците в нашия занаят са написали инструкциите с кръв!

Много читатели отбелязват, че книгите ви съчетават динамичен сюжет с дълбоки идеи. Как успявате да пазите този баланс между екшън и размисъл?

Аз не измислям. Аз рисувам с думи картините, които моят ум твори. Затова хората харесват книгите ми. В тях няма нищо абстрактно. Ако се заслушате внимателно, ще чуете как се свлича снега по някой бор край пистата “Ястребец”. Не съм дълбоко религиозен и това ми позволява лесно да споделям идеите си. Да са разбираеми и приемливи.

Имате ли литературни или житейски „пазители“, хора, които са ви насърчили да не изоставяте писането?

Мой литературен ментор е прочутият писател академик Владимир Зарев. Той буквално ме взе “под своето крило” преди десет години. Без него нямаше да ми се получи. Запознахме се съвсем случайно. Пратих му половин дузина разкази и той впоследствие публикува три от тях в кн. 2/2015 на “Съвременник”. Тия дни ще се черпим за “Екзекуторът”!

След толкова полети и толкова страници – накъде е насочен хоризонтът на Йордан Колев оттук нататък?

Имам отлична новина и с готовност ще я споделя. Ще участвам с текст в поредица рисувани книжки за деца с работно заглавие “Небесните герои на България”. Първата ще е посветена на Димитър Списаревски.

автор: Елица Пенова