Мишел Бонев: Преди "Сбогом, мамо" плувах срещу вълните

Филмът й предизвика грандиозен политически скандал в България и Италия и уволнението на изпълнителния директор на агенция "Национален филмов център" Александър Донев и зам.-министъра на културата Димитър Дерелиев.

Още с появата си в публичното пространство Мишел Бонев бе набедена за любовница на Берлускони, а филмът й – за негледаема продукция.

Всъщност „Сбогом, мамо“, чиято галапремиера е днес, е социална драма за три поколения българки, заснета в традициите на италианското кино и телевизия.

Филмът на места е прекалено мелодраматичен, но като цяло е добре разказана и болезнено честна история, засягаща въпроси, за които обществото често мълчи – насилието при възпитанието на подрастващите и до какво води то, противоречивата любов между родители и деца, страшните неща, които се случват в домовете за възрастни...

Скандалният привкус идва и от факта, че сюжетът в огромен процент е автобиографичен и самата Мишел Бонев играе собствената си майка-чудовище.

Как се чувствате в България?

Откакто съм тук, всички ме питат за скандалите – какви са, кой какво разбрал, аз да кажа моята гледна точка. Естествено, продължавам да обяснявам – това бяха политически скандали в Италия, в които се оказах случайно намесена. Останах с отворена уста, никога не съм очаквала такова нещо, защото „Сбогом, мамо“ разглежда социални и общочовешки въпроси. Всички фестивали миналата година направиха официални награди за правата на човека. И в Италия им е проблемът, че тази награда отиде при български филм. Ами съжалявам, че сме им неудобни.

Скандалът добре ли се отрази на филма?

В началото искаха да го разпространят в 35 копия. След това ми казаха „Ами то за Бен Хур не се е писало толкова!“ и копията станаха 80.

Тоест няма лоша публичност?

Е, явно няма. Но определено не се чувствах добре преди премиерата в кината, както и артистите. След това всичко си дойде на мястото.

Как се промениха коментарите, след като филмът излезе? Имаше слухове, че няма зрители...

Това са пълни лъжи – филмът се радва на изключителен интерес. Пресата и киногилдията в Италия е предимно лява, а понеже ме набедиха за приятелка на Берлускони, решиха, че аз съм с десни възгледи. Но след излизането на филма изведнъж спряха скандалите. И почнаха лично да ми се обаждат колеги и журналисти, за да ме поздравят.

Въпреки това изглеждате обидена...

Ами да, след като ме обиждат, как да изглеждам? Господин Берлускони изпрати неговите поздравления чрез министър и те решиха, че съм му любовница. Ние имаме официално приятелство, ако беше лично, щеше да ми се обади по телефона. Той ми благодари, че свързах двете страни в първата голяма копродукция от последните 20 години. А между другото, „Сбогом, мамо“ е и първият български филм, който участва в официалната програма на фестивала от доста време насам... Това е филм за над 4 милиона евро и едва 5% от тях са държавни български пари. Не казвам, че са малко. Не са и много. Но понеже исках да бъде италианско-българска продукция, 40% от финансирането с мои лични пари минаха през българската ми компания. Направих този жест, най-малкото, защото във филма се разказва българска история, играят български актьори, говори се на български...

Филмът е доста тежък и в огромен процент – автобиографичен. Защо решихте така да започнете?

Не беше лесно да отвориш завесите на къщата си. Но разбрах, че е много важно, защото има други хора, които в момента изживяват всичко, през което преминахме със сестра ми. Направих го и за хората, които не са толерантни към тях.

Това ли е социалната функция на филма?

Два са социалните проблеми, с които се занимава филмът. Сложните отношения и насилието в отношенията между деца и родители и изоставянето на възрастни хора в старчески домове, които нямат средства и персонал за адекватни грижи за тях, на фона на едно тотално незаинтересовано общество. Трудни теми, по никой не иска да говори. Затова в Италия сега дори повече ме уважават.

А какво направи филмът за вас?

Аз днес съм един свободен човек. Филмът е терапия за мен и с него намерих отговори на всички въпроси. Преди „Сбогом, мамо“ гребях срещу течението, сега съм на другия бряг. И съм много позитивна, вярвам, че любовта може да победи омразата. Имах много трудни моменти, мислех, че ще полудея, защото играех ролята на човек, който е допринесъл към кошмарите ми, заради когото бях в гладна стачка с дни, докато не изкарам баба ми от дома...

Как влязохте в ролята на майката, която е възпитавала с насилие вас самата, от която сте откупили сестра си и с която сте се борили да измъкнете баба си от старчески дом?

Нямах друг избор. Това беше единственият начин да я разбера. И мисля, че я разбрах. И тя, и аз, и сестра ми сме имали трудни моменти в живота. Психиката реагира по различен начин на това – тя е реагирала с омраза, ние със сестра ми реагирахме с любов.

Кой е най-изненадващият коментар?

Тези на хората, които не са гледали филма, но побързаха да кажат, че не струва.

Кой трябва да гледа филма?

Най-вече родители и деца. А всички сме такива.

Какъв е следващият проект?

Сериал, 2 епизода. Веднага след излизането на филма ми го предложиха. Отново ще бъде българо-италианска продукция, техническият персонал и операторът ще са българи, ще има и няколко актьори оттук, аз ще режисирам. Разказва се за 4 жени в Северна Италия. По-лек ще е, малко „Сексът и градът“, но с повече драма.