Джордж Майкъл у нас: записки под възглавката

Indreal, автор в Blog.bg

От 1995 година едно от хобитата ми е да работя по концерти. Бил съм на почти всички музикални събития, случили се у нас.

Подобна мега продукция като концерта на Джордж Майкъл обаче не бях виждал.

До момента като че ли най-мащабно беше шоуто Lord of the dance. Само че шестият концерт от турнето 25live многократно надмина спектакъла на Майкъл Флетли.

Издигането на сцената за концерта на Джордж Майкъл започна 5 дни преди датата на шоуто. На помощ имахме 2 крана и 6 мотокара. Заедно с екип от 30-на германци работехме по 12 часа на ден. Проблемът беше, че те за пръв път бяха с тази сцена и поради това правеха страшно много грешки.

Редовно се случваше да изградим нещо, а малко по-късно да се наложи да го разваляме и да почваме отново, защото някой не си е разчел точно схемата.

Това излишно отнемаше адски много време, нерви и усилия. Все пак успяхме да я изградим в предвидения за това срок от 5 дни.

На 27-и пристигна екипът с техниката – 26 тира. Този ден работата продължи до 1:00 през нощта. Ако зависеше от турмениджъра, сигурно нямаше да спрем и през цялата нощ, но в един момент всички едновременно спряхме да работим и се събрахме пред фургона на българския мениджър.

Там подслушвахме разговорите на техническия екип с една от радиостанциите им. След напускането ни ефирът се изпълни с гневни ругатни и истерии, но за кратко.

Малко след като преустановихме работата, смесеният британско-американски екип също се разотиде. Да довършват по сцената останаха не повече от 5-ма души.

На другата сутрин турмениджърът ни чакаше на входа с многозначително изражение и с конкретна задача за всеки. На мен най-напред ми се падна да редя лампичките по circle of faith-а. Беше изумително колко добре беше изчислено разстоянието между конструкцията и огражденията.

Отдолу се създаваше перфектната илюзия, че само да протегнеш ръка и ще можеш да се докоснеш до звездата. С един приятел веднага проведохме следствен експеримент.

Оказа се, че ако много се пресягаш, може и да се прекатуриш зад преградата, но пак няма да достигнеш до пода на circle-а. По време на концерта се убедих в перфектността на илюзията, защото всеки път, когато Джордж Майкъл тръгнеше по пътеката, хората и от двете страни се хвърляха с отчаяно протегнати ръце към него.

Апропо, отварям една скоба по повод на circle-а.

Билетите от 150 лв. за пространството в него наистина си струваха цената, особено пък ако си върл фен, каквито не липсваха.

Между тях беше и Милен Велчев, бившият финансов министър от правителството на царя, който обаче изненадващо не беше придружен от  жена си. Денис от „Ахат” също не беше с Наталия…

А сега нещо интересно – освен че разполагаше с много лъскав фургон, чието обзавеждаха не спря в течение на 5 дни, Джордж Майкъл имаше и малка гримьорна точно под сцената.

Освен с маса и рафтове, беше оборудвана и с персонална тоалетна. Не даваха да се снима, но понеже на българина му дай да нарушава правила и разпоредби, успяхме да омаем британеца, който ни ръководеше, и докато се луташе на някъде, един приятел я засне. Ако има интерес обещавам да пусна снимката ;-) Е, стига на свой ред и аз да я получа от автора й, де.

Едва ли някой, който е гледал концерта, няма да се съгласи, че това е най-мега продукцията, виждана някога у нас. Сцената беше на площ от 2 декара.

Главният монитор, върху който стоеше Джордж Майкъл, е единствен по рода си.

Специално за турнето са произведени 3 такива, всеки от които струва 30 млн., освен това са невероятно издръжливи на физическо въздействие. А видеостените отстрани са не просто водоустойчиви, ами могат да работят и под вода.

Организацията беше повече от грандиозна. Работихме около 300 души от няколко националности - освен българите, както вече споменах, имаше екипи от германци и британци, плюс американци и холандци.

С други думи - шоуто си струваше всички усилия, които положихме. Макар че на моменти направо не бяхме на себе си от изтощение.

Особено след края на концерта, когато нещо изграждано 6 дни трябваше да бъде разглобено и натоварено по камионите (общо 52 тира и платформи) за има няма 24 часа. Рекордът за разглобяване на техниката до момента беше 5 часа. Ние успяхме да го направим за 4,5.

Разглобяването на сцената започна на 29-и в 7:00 сутринта и продължи до 1:30 през нощта. Тогава си тръгнахме, защото остана само натоварването с кранове и мотокари на по-гигантските елементи, за което си имаха грижа германците.

След края на всичко камионите със сцената потеглиха към Дъблин, Ирландия, за концерт през следващата седмица.

Междувременно из Европа се движат камиони с още 2 идентични сцени, всяка от които със свой екип. И после някой да ми каже, че това турне не е грандиозно…

Още от автора