Путин ще се стреми да подкопае световния ред и да раздели западния алианс

Президентът на САЩ Доналд Тръмп встъпи в длъжност през януари 2025 г. с обещанието да сложи край на руско-украинската война в рамките на 24 часа. Първоначално новата администрация прекара месеци в изпращане на приятелски сигнали към Москва. До средата на юли обаче Тръмп зае по-твърда позиция . Той одобри продажбата на американско оръжие на Украйна и многократно заплаши с вторични санкции срещу търговските партньори на Русия. Първоначалният 50-дневен срок, в който Русия трябваше да отстъпи, определен за края на юли 2025 г., беше намален на 10 дни, пише за TNI Д-р Андреас Умланд, анализатор в Стокхолмския център за източноевропейски изследвания.

Няколко дни по-късно обаче администрацията сигнализира, че очакваната търговска конфронтация между двете суперсили и техните партньори няма да се състои. Вместо това Белият дом обяви среща между Тръмп и Путин, насрочена за 15 август в Аляска. Според съобщенията, предварителните преговори между американски и руски преговарящи са разкрили признаци за потенциално споразумение за дългоочакваното примирие.

Последната промяна в позицията на Вашингтон спрямо Москва е просто нов израз на непоследователността в политиката на администрацията спрямо Русия. По странен обрат на събитията, икономическите и военните заплахи на президента Тръмп срещу Русия бяха последвани скоро след това от също толкова гласовити опити за успокояване на Путин. Сега идеята е двете суперсили да решат съдбата на Украйна на историческа среща на върха между САЩ и Русия.

Съмнително е обаче, че новият кръг от преговори ще доведе до политически значими и трайни резултати. Както и по други въпроси, Русия организира театрални преговори по украинския въпрос от 2014 г. насам. Целта им е да впечатлят и заблудят както собственото си население, така и международната общност. В стотици разговори , десетки срещи на върха и множество подписани документи Русия многократно е заявявала желанието си за мир в Украйна през годините. Интензивните двустранни и многостранни преговори, които се проведоха преди и след февруари 2022 г., обаче оказаха слабо влияние върху предотвратяването и последващата промяна на хода на войната.

Напротив, многократните отстъпки на Запада, принудителните отстъпки на Украйна, ограничените доставки на оръжие за Киев и нерешителната политика на санкции насърчиха Москва да се впусне в нови авантюри. Окупацията на Крим през февруари 2014 г. беше последвана от официалното му анексиране към Русия месец по-късно. Малко след това, през април, започна войната в Донбас - тайно руско нападение, а не украинска гражданска война. През юли 2014 г. Русия свали малайзийски пътнически самолет, превозващ безнаказано над 200 граждани на ЕС . В средата на август 2014 г. започна нахлуването в Източна Украйна с първото мащабно разполагане на редовни войски. След няколко по-малки вълни на ескалация, пълномащабното нахлуване в континентална Украйна най-накрая започна през февруари 2022 г. Оттогава военната и окупационна политика на Русия в Украйна става все по-терористична и геноцидна с всеки изминал месец.

Дори след 11 години война, Съединените щати – както и други страни – не са научили много от безплодността на интензивните си дипломатически преговори с Русия. Втората администрация на Тръмп не само отрича, по вътрешни причини, отрезвяващия опит на администрациите на Обама и Байдън с Кремъл, но и пренебрегва неубедителността на първата администрация на Тръмп от 2017 до 2021 г. по отношение на войната в Донбас.

В предстоящите преговори Путин ще изисква не само териториални отстъпки , но и други ограничения върху суверенитета на Украйна, въпреки че или защото знае, че никой украински президент не може да изпълни подобни максималистични условия. Ключов въпрос ще бъде до каква степен Тръмп приема тълкуването на Путин за източниците, характера и значението на руската агресивна война. Целта на Москва в предстоящите преговори ще бъде не толкова трайно решение на конфликта, колкото подобряване на международната позиция на Русия.

Като изисква отстъпки в противоречие с международното право, Путин ще се стреми да подкопае допълнително световния ред, да раздели западния алианс, да отслаби партньорството на Запада с Украйна и, доколкото е възможно, да посее вътрешен раздор в Украйна. Москва ще се опита да примами Вашингтон и други западни столици с фалшиви отстъпки и обещания за деескалация. Както прави многократно от февруари 2014 г. насам, Кремъл ще се опита да прехвърли вината върху Украйна за провала на преговорите, които вече е замислил да се провалят.

Временно примирие може да бъде част от тази стратегия, ако Москва определи период на прекратяване на огъня като отговарящ на настоящите дипломатически, военни, икономически и геостратегически интереси на Русия. Кремъл би могъл да използва компромиси и паузи в бомбардировките, за да подкопае единството и решителността, които нараснаха в Европа от 2025 г. насам по отношение на помощта за Украйна, и да задълбочи разделението, което вече съществува между Съединените щати и други партньори от НАТО .

Ограниченото прекратяване на огъня би дало възможност и за прегрупиране на руските ударни войски, за консолидиране на окупационния режим в анексираните украински територии и за поставяне под въпрос на политиката на санкции на Запада. Между 2014 и 2021 г. в Донбас настъпиха няколко периода на относително спокойствие. Тези сравнително мирни периоди обаче нито сложиха край, нито замразиха въоръжения конфликт, а вместо това проправиха пътя за ескалацията му във война за разширяване и унищожение.

Друг вариант, който може да е в интерес на Русия в момента, би било ограничено прекратяване на огъня с оръжия с голям обсег, като и двете страни се въздържат от ракетни атаки и атаки с дронове отвъд фронтовата линия. През последните три години и половина Русия атакува много от ключовите инфраструктурни цели на Украйна с различна степен на успех. Украйна обаче се адаптира към тези атаки с течение на времето и например създаде относително устойчива енергийна инфраструктура.

През последните месеци е имало мащабни руски атаки с дронове и ракети срещу украински цивилни цели, включително в Киев. Масираните атаки на Русия често са успявали да преодолеят противовъздушната отбрана на Украйна, създавайки драматични картини на експлозии в украинската столица, наред с други места . Военното значение на зачестилите удари по украински жилищни сгради, болници, културни институции и универсални магазини обаче остава ниско.

За разлика от това, Украйна многократно е постигала успех през последните месеци с атаки с дронове на далечни разстояния срещу руски военни, промишлени и инфраструктурни цели. Украйна успя да порази военни бази, складове за гориво, летища, рафинерии и други отбранителни съоръжения в дълбокия хинтерланд на Русия. Драматичните детонации и пожари в руски промишлени предприятия не само имат нарастващо материално значение за руската икономика и армия, но и психологически ефект върху руското население и световната общественост. В дългосрочната война с дронове Украйна може да използва най-съвременни технологии, за да компенсира числената превес на своите войски, с особено висок ефект. На този фон не може да се изключи, че Путин сега иска да прекъсне или дори да сложи край на тази част от войната.

Военното партньорство и политиката на съюзничество на Запада спрямо Украйна остават в основата на бъдещите преговори. Докато няма надеждни гаранции за сигурност за Украйна, прекратяването на огъня би послужило само за да позволи на двете страни да прегрупират военните си сили и икономическите си ресурси, както и да подготвят своите администрации и население за следващия кръг на ескалация.

Отвъд практическия въпрос за бъдещата сигурност на Украйна, съществува и по-големият въпрос за бъдещата роля на Съединените щати и Източна Европа в световната политика. Вашингтон и Москва изглежда планират да преговарят за суверенитета и целостта на европейска държава в отсъствието на украински и европейски представители. Това е въпреки факта, че Съединените щати предоставиха „гаранции за сигурност“, а Русия дори „гаранции за сигурност“ на Украйна във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО) в Будапещенския меморандум от 1994 г.

Въпреки това споразумение отпреди три десетилетия, двете държави, притежаващи ядрено оръжие и постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, очевидно сега планират да сключат сделка, която би превърнала Украйна в провален „остатък“ от системата. И все пак, Украйна е напълно призната страна, както и съосновател (като съветска република) на ООН, неядрена страна, подписала ДНЯО, член на Съвета на Европа и участник в ОССЕ. Ако не само Русия, но и Съединените щати сигнализират за неуважение към границите и суверенитета на Украйна, светът ще се доближи до глобалния безпорядък , който преобладаваше преди 1945 г.