Да си умреш на китарата

Снимки от незабравимия концерт

В годината, в която съм била родена, в годината, в която зала Фестивална е била построена, се е сформирала група Форинър.

Концертът им в България е първият от европейското им турне по повод 30-годишния юбилей на групата. В софийската зала Фестивална, пред 10-хилядна (според някои от информациите, не повече от 5-хилядна, според мен) публика Форинър направиха невероятно шоу, точно както обещаха.

Защо първо в София? Ами защото са решили да започнат от най-доброто, за разлика от другите групи, които оставят най-доброто за финала, изчетка ни Мик Джоунс на пресконференцията преди началото на концерта.

Точно преди шоуто настроението на бандата е страхотно приповдигнато и точно заради това са решили да дадат пресконференция непосредствено преди концерта, за да се заредят още повече за това, което им предстои, споделиха още те.

Как се зареждат момчетата от Форинър, не знам, но концертът им беше невероятен, а публиката пя с цяло гърло през цялото време.

Аз, без да ги харесвам, ги знам. Всички ги знаем. Каквото изпяха за двата часа, беше хит. Хит до хита и хит след хита. Бях с четирима върли фенове на Форинър, всичките, родени след като групата е била сформирана и всичките екзалтирани, че ще гледат едни от любимите си изпълнители на живо.

Разпалиха и мен с ентусиазма си. А когато легендарните рок динозаври излязоха и забиха, вече не можех и да не пея, и да не танцувам. Заедно с няколкото хиляди души публика. Защото знам текста на песните им, защото съм ги слушала стотици пъти, защото са били и ще бъдат хитове.

Едни от най-добрите любовни хитове на всички времена: I Want To Know What Love Is, Waiting for a girl like you, Feels Like The First Time, That Was Yesterday, Say you will и още здрав рок, толкова здрав, че те блъска като чук през стомаха, ушите, мозъка, сърцето, под лъжичката и още няколко вътрешни органи...

Като казах за здравия рок, да кажа и за добрия звук... Много, мноого съобразително (и професионално) от тяхна страна да си донесат техниката. Защото знаем на какво са способни родните ни озвучители, как могат да осерат, без извинение, концерта на световни звезди от ранга на Мерилин Менсън, например. Звукът на концертните версии на хитовете им беше като студиен, без да преувеличавам – кристално ясен, чист и мощен.

Форинър изпяха още вечните хитове Double Vision, Blue morning, blue day, Head Games, Cold as Ice, Hot Blooded, Urgent, Jukebox Hero.

От първоначалния състав на групата най-държелив се е оказал само основателят – китаристът Мик Джоунс. И макар че, като го гледаш, имаш усещането, че всеки момент ще умре на китарата си (не е първа младост), той наистина няколко пъти „умря на китарата си“ – толкова невероятно добри сола направи, че накара публиката да реве от удоволствие.

Особено впечатлиха с професионализма и соловите си изпълнения и най-младите попълнения в състава – клавиристът Пол Маркович и барабанистът Браян Тиши. Последният, който инцидентно се наложило да замества Джейсън Бонъм (който пък, за пари, естествено, е ангажиран с юбилеен концерт на Лед Цепелин, където свири на мястото на баща си Джон, признаха от Форинър), е изключително талантлив барабанист, който работи с Били Айдъл.

Браян Тиши се оказа не само виртуоз на барабаните, но и шоумен. Този младеж подлуди публиката, показвайки свирене... с ръце. С ей тия два юмрука Тиши раздаваше такива яки пестници на барабаните, чинелите и фусовете, че направо преобърна представата ми за барабанистите. Оказа се, че и без палки можело... соло на барабани с ръце.

И още, без да губи ритъма, младият шоумен съвсем по циркаджийски правеше невероятни номера: хвърля едната палка висооко-високо във въздуха, тя се върти, пауза – едно, две, три, четири и хоп – улавя я и продължава. И така много пъти, явно е отработен номер, но много екзалтиращо за публиката.

И-и-и-и Кели Хенсън, вокалът – кльощав, жилав, пъргав и гласовит – един достоен заместник на Лу Грам, който напуска групата през 2003 година.

Оставяйки настрана изключителните му гласови данни, сценично присъствие и излъчване, този човек влезе в личния ми списък от секссимволи заради... ръцете си...

Не можех да откъсна очи от красивите му ръце с дълги, тънки, изваяни пръсти, обсипани с пръстени.

Останалите виртуози, без които Форинър нямаше да бъдат същите: Джеф Пилсън – бас, свирил с Dokken и Dio и Том Гимбъл – ритъм китара и саксофон.

Публиката беше изключително шарена и многопластова, имаше представители на три поколения – от тийнейджъри до застаряващи верни фенове на групата още в зората й през 70-те години.

След двучасовия разтърсващ концерт, след силния бис и незабравимото соло на Мик Джоунс на китарата, аз, както не бях фен на Форинър, така днес, ден след концерта, ги слушам с увеличен до дупка звук на слушалките. И тихичко си пея: „ Ай уона ноу уот лов и-и-и-ис!...“

Снимки от незабравимия концерт

Още от мен