Невидимата първа дама на Афганистан

Тя е наричана „невидимата първа дама на Афганистан“. Зинат Карзай, 43-годишната съпруга на Хамид Карзай, рядко може да бъде видяна на публично място. А с това предизвиква критики, че не прави достатъчно за правата на жените в страната си. За ролята й като първа дама и за живота й в Афганистан разказва самата госпожа Карзай пред Би Би Си.

“Благодаря ви и добре дошли. Много се радвам, че сте тук!“, приветства тя екипа на Би Би Си в скромния си, но изпълнен със светлина хол. Първата дама на Афганистан живее зад огромна преграда от охранители и мерки за сигурност в президентския дворец в централен Кабул.

Трябва да минеш през пет проверки за сигурност – всяка още по-строга от предходната – за да стигнеш до приземните апартаменти, които всъщност са нейният дом, дома на съпруга й и двете им деца.

„Много е трудно да бъдеш постоянно под наблюдение. Бих предпочела да живея извън двореца“, признава Зинат.

Мерките за сигурност са една от причините, поради които интелигентната жена рядко се появява на публични места. „Не съм пътувала никъде из Афганистан“, казва госпожа Карзай. Вместо това хората отиват при нея.

„Имам много контакти с обикновени жени от народа. Те често идват при мен, за да споделят мислите си“, разказва Зинат.

Липсата на публичност обаче е предизвикала и критики от страна на някои афганистанци, особено от по-младото поколение. Те критикуват пъвата дама за това, че не защитава достатъчно правата на жените и в никакъв случай не дава положителен пример с поведението си. Още повече, че преди да се омъжи, тя е работила като лекар години наред в Пакистан. „Знам, че приносът ми не е открит и видим в медиите. Но правя, каквото мога, предвид настоящите обстоятелства в Афганистан“, казва тя.

А когато първата дама засяга темата за настоящите обстиоятелства, тя няма предвид само проблемите със сигурността на страната. Нейната роля е ясно ограничена от културната чувствителност на страната. Според нея държавата не е готова за една интелигентна първа дама, която се появява по високите етажи на властта, редом до съпруга си.

„Смятам, че е нужно повече време. Тази страна е страдала повече от 30 години заради война. Ние трябва да поправим нещата постепенно и междувременно да работим върху културата и традициите ни“, категорична е съпругата на президента.

Такива традиции включват и вярването на много консервативни афганистански мъже, че е срамно жените им да бъдат виждани от други мъже. Всъщност, смята се, че нейният собствен съпруг има подобни съображения. Но Зинат го защитава и казва, че това е единствено нейно решение да се пази от погледите на останалите.

„И той, и аз познаваме културата на страната ни, традициите и настоящото положение на нещата. Трябва да вземем това предвид и да работим в съответствие с това“, категорична е тя.

Но въпреки че е скрита от очите на обществеността, Зинат Карзай се е срещала с редица други първи дами. Чери Блеър, Лора Буш и Гуршаран Каур, изброява тя. Тя е близка и със съпругата на иранския президент Ахмадинеджад – Азам ал-Садат Фарахи, с която си говорят по телефона.

Зинат и Хамид Карзай са женени от 14 години и оттогава тя е първа дама с две деца. Синът й Мирвайс е на 6 години, а дъщеря й Малала е още бебе. Тя казва, че съпругът й обожава децата си, но все не му стига времето за тях.

„Понякога в петъците той може и да е свободен за около час. Тогава излиза с мен и с тях на разходка. Винаги сме заедно“, казва Зинат.

В миналото президентът винаги е казвал, че се надява бъдещият му син да израсне в Афганистан. За много семейства в страната да имаш дъщеря не е толкова ценно. Но според съпругата на президента той е еднакво амбициозен и пълен с надежди както за сина си, така и за дъщерята.

„За нас няма разлика между момче и момиче. Момичето също е дар от Господ“, разсъждава Зинат.

Подобно на съпруга си Зинат Карзай също има набито око за дрехите и носи това, което е популярно за афганистанския стил на обличане. Докато за много хора мюсюлманският шал на главата символизира липса на свобода, госпожа Карзай твърди, че той дори не е част от афганистанската традиция: "Бурката е внесена от чужбина. В по-големите селски райони жените просто носят шалове на главите си“.

Поглеждайки назад към собственото си детство, Зинат си спомня с умиление за баща си, който е мотивирал всичките си дъщери да се образоват. Висшето образование за нейното семейство е било приоритет.

И въпреки че се чувства неспособна да играе по-значима роля в обществения живот на страната, тя споделя, че ще направи всичко възможно и двете й деца да завършат в Афганистан и ако искат, да се захванат с политика.

„Баща им направи толкова много за тази страна. Ще съм щастлива, ако и те изберат да служат на родината“, казва в заключение невидимата първа дама на Афганистан.