Врагът е пред портите ни, Европа да не губи себе си!

Най-голямото предизвикателство пред заплахата от тероризма е Европа да не загуби и предаде себе си, защото именно това е крайната цел на терористите и именно тогава те биха спечелили. Това коментира пред БТА политологът Анна Кръстева по повод на ситуацията след атентатите в Париж.

Драматичен е новият образ на войната, казва Кръстева. Тя прави сравнение между класическата и терористичната война и отбелязва, че в класическата война войници се бият и убиват войници, а в терористичната война терористите убиват невинни хора, които нито се бият, нито са въоръжени, нито искат да се въоръжават, нито знаят защо и кога стават военна мишена.

"В класическата война врагът е отвън, има граници и има държава, която ги охранява. В терористичната война убийците имат множество лица, най-шокиращите са тези на твои съграждани и съседи. Сред убийците, разстреляли методично и хладнокръвно 89 зрители на рокконцерт, има вече идентифициран френски гражданин. Европейската цивилизация, в която животът е висша ценност, бива въвлечена във война, в която фанатизирани индивиди биват превърнати в биологично оръжие", посочва политологът.

Според нея най-големият парадокс на сирийския конфликт е, че той нито е заченат в Европа, нито европейските страни са ключовите му играчи, а именно Европа плаща и военната, и хуманитарната цена.

Трагедията в Париж изправя световните лидери пред техните отговорности, казва Анна Кръстева и допълва, че решаването на един конфликт започва от неговото подреждане, от превръщането му от стихиен в структуриран. САЩ и Русия ще продължат да мерят мускули в Украйна, но от кълбото конфликти в Сирия, в които са на различни страни, трябва да се идентифицира този, в който са от едната страна, е мнението на политолога.

Русия е на страната на Асад в гражданската война срещу опозицията, САЩ са на страната на опозицията в хуманитарната война срещу Асад.

Във войната срещу "Ислямска държава", във войната срещу тероризма, във войната срещу варварството трябва да се намери този минимум консенсус, който да отвори пътя за съвместни действия - трябва да се намери не колкото да се начертае пътната карта, а да се проведе с тази решителност и систематичност, с която тероризмът води своята война, смята тя.

Попитана дали намира символика в това, че именно Париж става два пъти за една година мишена на терористични атаки, Анна Кръстева отбелязва, че въпросът отпраща колкото към символната, толкова и към военната политика. Франция е на предния фронт на борбата с тероризма и от месеци бомбардира "Ислямска държава".

Франция е европейската страна, от която са заминали най-много кандидат-джихадисти и в която са се върнали значителен брой обучени джихадисти. В същото време Франция е родината и на демокрацията, и на светската държава, а е невъзможно да се определи коя от двете повече мрази ислямският тероризъм и към коя по-смъртоносно е насочено унищожителното му оръжие, коментира тя.

Ако има нещо достойно за възхищение в тази трагедия, то е достойнството и решителността и на френските граждани, и на френските елити (изключвам крайната десница) да продължават да устояват ценностите на свободата, посочва Кръстева.