Русия засилва тактиките на „хибридна война“ в Европа

Неотдавнашният скок в предполагаемите инциденти с руска „хибридна война“ в цяла Европа постави правителствата в повишена готовност, повдигайки въпроси относно уязвимостта на енергийната инфраструктура на региона, тъй като континентът навлиза в критичния зимен отоплителен сезон.

Предотвратяването на саботаж на масивна енергийна мрежа представлява предизвикателства за сигурността и логистиката.  С предстоящото понижаване на температурите, регионът наблюдава засилване на така наречената хибридна война, за която се смята, че стои Русия. Тези агресивни действия, като нарушения на въздушното пространство, заплашват континента, но не предизвикват военен отговор от НАТО, тъй като Москва отрича участие, пише в коментар за Ройтерс колумнистът Рон Бусо.

Европейските правителства обвиниха Русия за вълна от нахлувания на дронове през последните седмици, включително някои, които доведоха до сериозни смущения, отваря нов раздел на летищата в Дания и Норвегия. Дронове бяха забелязани и над датски нефтени находища в Северно море през септември, Полша свали предполагаеми дронове, които навлязоха във въздушното ѝ пространство на 10 септември, а 10 дни по-късно руски военни самолети нарушиха въздушното пространство на Естония.

След първите нахлувания на 20 руски дрона в Полша на 9 септември, северноевропейските държави-членки на НАТО са регистрирали поне още 38 инцидента, обхващащи Скандинавия, Белгия и балтийските държави, според базирания във Вашингтон Център за анализ на европейската политика.

Освен полетите с дронове, последните инциденти включват и предполагаемо заглушаване на навигационните системи на корабите, кибератаки и саботаж на инфраструктурата в цяла Европа.

Москва многократно отрича отговорност за тези хибридни атаки. Но докладите, отваря се в нов раздел, предполагат, че някои от самолетите са били изстреляни от руски танкери край бреговата линия на Европа.

Последната вълна от хибридни атаки не е засегнала пряко енергийната инфраструктура на Европа, която включва хиляди километри подводни и надземни газопроводи и силови кабели, терминали за преработка на втечнен природен газ (LNG), електрически стълбове и подстанции, офшорни нефтени и газови находища, както и слънчеви и вятърни паркове.

Увеличаването на хибридните нахлувания обаче идва в момент, когато Русия и Украйна засилват директните удари по енергийните си съоръжения. Украинските атаки с дронове срещу руски рафинерии доведоха до недостиг на гориво и спад в износа, докато Русия предприе масирани удари по газовите производствени съоръжения на Украйна през последните дни.

В този контекст енергийната инфраструктура изглежда естествена цел за по-нататъшни хибридни атаки. Търсенето и предлагането на европейските енергийни пазари в момента са в деликатен баланс с настъпването на зимата, което означава, че континентът е уязвим към смущения, които биха могли да доведат до скокове на цените и по-високи сметки за отопление.

Хибридните атаки срещу енергийната инфраструктура на Европа не биха били безпрецедентни.

На Коледа 2024 г. свързаният с Русия танкер Eagle S пусна котва през Финския залив, прекъсвайки електропроводния кабел Estlink-2 между Финландия и Естония, предизвиквайки национална извънредна ситуация. Година по-рано кораб, плаващ от Русия, повреди газопровода Balticconnector между Естония и Финландия.

Кибератаки, свързани с енергетиката – които представляват значителен риск за все по-дигитализираните и взаимосвързани пазари на Европа – също са били наблюдавани през последните три години.

В деня на руската инвазия в Украйна, кибератака срещу ViaSat, фирма за широколентови сателитни комуникации, наруши работата на германския доставчик на услуги за вятърни турбини Enercon, което доведе до загуба на достъп за дистанционно наблюдение на повече от 5800 вятърни турбини в Германия. Британските и американските разузнавателни служби заявиха, че Русия стои зад атаките.

Това повдига въпроса дали Европа е достатъчно подготвена за бъдещи хибридни атаки срещу енергийните си системи. Отговорът почти сигурно е „не“.

Европа и НАТО засилиха отбранителните си усилия, като например инициативата „Балтийски страж“, която отваря нов раздел, за увеличаване на военноморското присъствие на групата в Балтийско море, докато европейските лидери подкрепиха плановете за създаване на „стена от дронове“ по източната граница на блока.

„Определено има увеличени усилия за подкрепа на отбранителните и защитни мерки, особено в секторите на физическата газова и енергийна инфраструктура около балтийския и скандинавския регион“, отбелязва Хенинг Глойщайн, управляващ директор по енергетика, промишленост и ресурси в Eurasia Group. Но той добавя: „Все още има някои недостици.“

Какво би означавало да се запълнят тези пропуски, като се има предвид, че 24/7 наблюдението на огромната енергийна мрежа на Европа очевидно е нереалистично?

Един от отговорите е правителствата, доставчиците и потребителите да диверсифицират енергийните си източници колкото е възможно повече. Това може да означава изграждане на резервни системи за доставка на газ, използване на местни възобновяеми електроцентрали и места за съхранение на батерии, както и увеличаване на стратификацията.

Европейската енергийна система успешно се адаптира към бързите промени, наложени след руската инвазия в Украйна през 2022 г., замествайки руския газ от тръбопроводи с внос на втечнен природен газ. Но това дойде с огромна икономическа цена.

Руската хибридна война представлява нова заплаха, която може да доведе до сериозни затруднения за европейските домакинства, ако Москва атакува енергийните системи през уязвимия зимен период. Справянето с тази заплаха ще изисква значително сътрудничество – и вероятно значителни разходи – както от правителствата, така и от компаниите.

Но те може да нямат голям избор. Зимата идва.