Разрив в сърцето на Европа, Меркел отваря отново стари полски рани

След като прекара десет месеца в промотиране на мемоарите си, без да каже нищо сериозно достойно за новини, в крайна сметка именно унгарски канал в YouTube спъна Ангела Меркел.

Бившият германски канцлер преразказа история за това как през лятото на 2021 г. се е притеснила, че президентът Путин отказва да се срещне с нея лично, а Полша и балтийските държави са блокирали усилията ѝ да организира среща на върха с него чрез Европейския съюз.

Няколко секунди по-късно тя продължи:

„После напуснах поста си и тогава започна агресията на Путин.“

Дали Меркел наистина е имала намерение да внуши, че източните ѝ съседи носят част от вината за пълномащабното руско нахлуване в Украйна, което започна няколко месеца по-късно, е спорно: един от старите ѝ приятели предполага, че думите ѝ са били умишлено изопачени от критиците ѝ.

Ефектът им обаче е бил експлозивен. Анджей Новак, изтъкнат историк и съветник на полския президент Навроцки, заяви, че забележките на Меркел напомнят за „империалистическата“ германска традиция за разделяне на Централна и Източна Европа с руснаците.

„В абсолютно същата посока е, виждайки само германския канцлер и Русия като двата важни центъра на власт... и пренебрегвайки гласовете от страните, които всъщност са съседи на Русия, като пречка за тази мъдра, широкообхватна концепция за мир в Източна и Централна Европа, концепция, която трябва да се разглежда между Берлин и Москва“, каза Новак с горчива ирония.

Матеуш Моравецки, който многократно кръстосваше шпаги с Меркел като десен министър-председател на Полша от 2017 до 2023 г., беше още по-директен в присъдата си: „С това необмислено интервю Ангела Меркел доказа, че е сред германските политици, които са нанесли най-много щети на Европа през последния век.“

Смутът идва в лош момент за германо-полското приятелство. След години на враждебност и взаимно недоверие, десноцентристкият полски премиер Доналд Туск председателстваше колебливо размразяване.

С Русия, заплашваща да взриви основите на европейската сигурност в Украйна, разсъжденията и на двете страни бяха, че двете страни споделят проблем, толкова голям, че засенчва предишните им спорове.

И все пак преговорите за германски пакет за изкупление за геноцида на около два милиона етнически полски цивилни по време на Втората световна война се натъкнаха на тухлена стена миналата година.

Отношенията се влошиха допълнително през лятото, след като германският канцлер Фридрих Мерц нареди на граничарите да връщат търсещите убежище на границата.

Германските власти също са раздразнени от това, което те смятат за безразсъдно войнствен отговор на Полша на масовото нахлуване на руски дронове във въздушното ѝ пространство миналия месец.

Това раздразнение е взаимно с интерес от Варшава. Във вторник, ден след като гафът на Меркел беше подхванат от полските медии, Туск заяви, че не е в интерес на страната му да предаде украински гражданин, когото германците искат да обвинят в участие в бомбардировките на газопроводите „Северен поток 1“ и „2“.

Не беше съвсем заплаха да се блокира екстрадицията – Туск каза, че това е решение на полските съдии – но посланието беше недвусмислено: че истинската несправедливост е бил изборът на Берлин да построи тръбопроводите и да удвои зависимостта си от руски изкопаеми горива, въпреки шумните предупреждения от съседите му.

Моравецки се съгласи, въпреки дългогодишното си политическо съперничество с Туск.

„Истинският саботаж беше, че Германия се довери повече на Москва, отколкото на собствените си съюзници“, каза той. „Това беше срещу европейското единство, срещу европейската сигурност и срещу европейското доверие.”

Допълнителен шок за системата дойде в сряда, когато Новак, историческият съветник на полския президент, произнесе реч в Бундестага по покана на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD).

Центристите и в двете страни бяха смаяни от гледката на виден полски консерватор, който се сближава с германски националисти, които твърдят, че културата на вина за престъпленията на нацизма е преувеличена.

Говорителят на Туск заяви, че това е „незащитимо“.

Радек Сикорски, полският външен министър, го определи като „изключително късоглед“, добавяйки:

„Страхувайте се повече от националистическа Германия, отколкото от проевропейска Германия.“

Новак, който е професор по история в Ягелонския университет в Краков, обаче заяви, че не се е консултирал с Навроцки относно пътуването и има силни резерви относно връзките на „Алтернатива за Германия“ с режима на Путин и твърденията ѝ, че германската култура на вина по отношение на отбелязването на нацистките зверства е преувеличена.

Той каза, че е приел предложението в лично качество, защото е важно да се говори за плановете на Берлин да създаде „Германско-полски дом“ като паметник на страданията на Полша от ръцете на нацистка Германия. Новак е загрижен, че проектът рискува да омаловажи систематичната кампания на Адолф Хитлер за унищожаване на полската нация.

Новак също така предположи, че има възможност Германия и Полша най-накрая да постигнат споразумение за компенсация за Втората световна война, въпрос, който измъчва отношенията им след падането на Берлинската стена.

Официално Варшава се придържа към искането си за 1,3 трилиона евро репарации, което германското правителство счита за напълно нереалистично. Въпреки това Сикорски, Навроцки и германските дипломати сигнализираха, че са готови да обмислят споразумение, което би се въртяло около това Берлин не само да обезщети жертвите, но и да направи голям финансов принос за полските въоръжени сили.