Прагматично трио: Триъгълникът на удобството между Китай, Русия и Северна Корея

Ако санкциите бъдат облекчени или динамиката на конфликта се промени, прагматичната логика, поддържаща тристранната мрежа, може бързо да се разпадне.

Войната в Украйна и произтичащите от нея западни санкции драстично промениха външните приоритети на Москва, пише за Asia Times Д-р Шамуратов Шовкат, изследовател в областта на международната търговия и икономиката в Колежа по икономика и търговия „Джанкси Фънлин“ в Нанчан, Китай.

Изправена пред изолация от европейските и американските пазари, Русия решително се насочи на изток, преоткривайки стратегически и икономически възможности с Китай и Северна Корея. Това, което се появи, не е формален съюз, а прагматична мрежа за оцеляване - триъгълник, дефиниран не толкова от споделена идеология, колкото от взаимна необходимост и ограниченията на санкциите.

Завъртането на Русия на изток не е ново, но неотложността, наложена от санкциите, го засили. Китай, най-големият търговски партньор на Русия, осигурява както надежден пазар, така и критично важни доставки на енергия, технологии и промишлени стоки. През 2023 г. търговията между Китай и Русия достигна рекордните 240 милиарда щатски долара.

Междувременно Северна Корея - дълго време изолирана и зависима от Китай - откри нова стойност в Русия, готова да се ангажира извън официалните международни рамки, като нарастващ дял от търговията ѝ - може би над 90% - протича през китайски канали.

За Русия взаимодействието с Пхенян е до голяма степен прагматично. Москва търси евтина работна ръка, логистична подкрепа и понякога материали или боеприпаси – всичко това Северна Корея може да достави.

Пхенян, от своя страна, получава достъп до храна, гориво и известна степен на дипломатическо влияние. Резултатът е мрежа от неформални икономически споразумения – понякога наричана „сив търговски коридор“ – която позволява на двете страни да заобиколят определени ключови аспекти на международните санкции.

Партньорство, изковано в ограничения

Ролята на Китай в тази триъгълна мрежа е от решаващо значение. Пекин се възползва от намалената руска енергия и по-стабилна и предвидима Северна Корея, която служи като буфер по североизточната му граница.

И все пак Китай остава предпазлив, предпазлив да не се заплита твърде много във военната икономика на Москва или в непредсказуемото поведение на Северна Корея. Официално Китай прилага санкциите на ООН срещу Северна Корея, но на практика разрешава ограничена трансгранична търговия в североизточните си провинции, по-специално Дзилин и Хейлундзян.

Тези потоци помагат за поддържането както на Русия, така и на Северна Корея, като същевременно минимизират излагането на Пекин на вторични санкции. Чрез разделяне на търговията и дипломацията, Китай запазва влиянието си, без да се ангажира изцяло с триъгълника - класическа демонстрация на реалполитика както в икономически, така и в стратегически план.

В руския Далечен изток и северна Северна Корея неформалните мрежи стават все по-важни. Хиляди севернокорейски работници, според съобщенията, остават в Русия, особено в сектори като строителство и дърводобив.

Пристанища като Раджин възобновиха ограничени операции за руски въглища и други стоки. Русия също така снабдява Северна Корея с петрол и храни в замяна на определени стоки в прагматична бартерна система, която заобикаля официалните санкции.

Тази зараждаща се „сива икономика“ е скромна по мащаб в сравнение с обема на световната търговия, но носи значителни стратегически последици. Тя демонстрира как санкционираните държави се адаптират в реално време, импровизирайки търговски, трудови и логистични решения, за да поддържат икономическото си оцеляване.

Това позволява както на Москва, така и на Пхенян да поддържат оперативна гъвкавост, без директно да провокират Пекин, който предпочита да действа като стабилен, но предпазлив посредник.

Въпреки признаците на тристранно сътрудничество, асиметриите са очевидни. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Китай е повече от 25 пъти по-голям от този на Русия – и повече от 600 пъти по-голям от този на Северна Корея. Пекин остава дълбоко интегриран в световните финансови системи, докато Москва и Пхенян действат до голяма степен в периферията.

Стратегическите намерения се различават: Русия и Северна Корея дават приоритет на краткосрочното оцеляване, докато Китай се стреми към дългосрочно влияние над съседите си и по-широка регионална стабилност.

Тези дисбаланси оформят динамиката на триъгълника. Вместо като формален съюз, мрежата функционира като партньорство по удобство. Нейната трайност зависи повече от външни ограничения – предимно санкции – отколкото от някаква споделена стратегическа визия или институционализирана координация.

Възходът на този прагматичен триъгълник носи няколко регионални последици. Първо, той отслабва ефективността на санкциите на ООН, като създава маршрути за движение на стоки, работна ръка и енергия въпреки официалните ограничения.

Второ, това усложнява средата за сигурност за Япония и Южна Корея, които трябва да се справят с двойните предизвикателства на руското участие и севернокорейската военна активност.

Трето, това подчертава фрагментацията на регионалното икономическо управление, тъй като паралелните мрежи, санкционираната адаптивна търговия и неформалните коридори могат да станат все по-нормализирани, ако санкциите продължат.

И все пак триъгълникът е и по своята същност крехък, с до голяма степен опортюнистични транзакции. Военната икономика на Русия е неустойчива в дългосрочен план, Северна Корея остава хронично ограничена по отношение на ресурсите, а толерантността на Китай към риск е ограничена.

Триъгълникът Русия-Китай-Северна Корея показва как санкциите и изолацията водят до неочаквани икономически и стратегически адаптации. Той е по-малко съюз и по-скоро мрежа по необходимост – импровизационна и асиметрична.

В краткосрочен план той служи на ясни цели: Русия осигурява вериги за доставки и работна ръка, Северна Корея получава препитание и лостове за влияние, а Китай запазва влияние, като същевременно защитава границите си.

Бъдещето на триъгълника обаче зависи изцяло от външни условия. Ако санкциите облекчат или динамиката на конфликта се промени, прагматичната логика, поддържаща тази мрежа, може бързо да се разпадне.

По същество триъгълникът подчертава устойчивостта и адаптивността на държавите под натиск – и границите на принудителната икономическа политика при формирането на значими регионални резултати.